Великаните от Рила планина
Демир Баба
Извор с лечебна вода
Нашенски къпинчовци
Ръстът може да се дължи на патология
Има ли по нашите земи кости на великани?
Информацията за родни великани е оскъдна, но все пак не липсват сведения, че и тук някога са се разхождали триметрови човеци.
Със сигурност всеки е чувал истории за титани и великани – за Прометей, дал огъня на хората, за филистимеца Голиат, победен от малкото момче Давид, великанът от приказката за Джак и бобеното зърно и много други. Великаните са срещани като персонажи в митове, легенди и приказки от всички краища на света – има ги в скандинавската, римската и гръцката митология.
В България науката говори за високи хора, без да ги характеризира като великани и това е разбираемо. Въпреки че повечето гръмки заглавия за открити гиганти по родните ни земи не отговарят на истината, при археологически разкопки на няколко места в страната наистина има открити гробове на много високи хора. За тях в повечето случаи се смята, че са били номади – пришълци от степите, а високият им ръст може би се дължал на начина им на живот и храната, която била по-богата от тази на местните значително по-ниски хора.
Друга запазена история за нашенски великан е тази за Демир Баба. Тя звучи колкото измислена, толкова и реална, защото този светец за християни и мюсюлмани, има съществуваща и днес гробница. Според местните от селата в Лудогорското плато Малък Поровец и Свещари (община Исперих), някъде през XVI век, е живял исполинът-добряк Демир Баба. Железният баща, както го наричат, бил висок около 3 метра и имал необикновена сила. Няма точни исторически сведения за Демир Баба, но в народната памет той остава с разказите за неговите подвизи и добрини.
Един древен мит за нашенски великани разказва как са се появили Седемте рилски езера. Високо в планината Рила може да се забележи скала с форма, наподобяваща фигурите на двамата влюбени с огромни размери. Легендата отпреди хиляди години разказва как в красивата Рила планина живеели великани – мъж и жена. На тяхната голяма любов и райски дом се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили минали покрай дома им, завидели на тяхното щастие и решили да унищожат всичко. Изпратили бедствия на Земята - черни облаци, силни ветрове и земетресения. Великанът защитавал с всички сили райското кътче, но загубил борбата със стихиите. От тъгата на жената великан тръгнали големи сълзи към долините и образували кристалните седем езера.
Заболяването води до намалена продължителност на живота, тъй като оказва влияние върху сърдечно-съдовата и дихателната системи. В днешно време лечението може да бъде медикаментозно или хирургично, но в древността болестта е водила до летален край в млада възраст. Не е изключено именно това заболяване да е причина за извънредните размери на хората, които ще открием и по нашите земи, пише vesti.bg.
Най-разпространената легенда е за извора Беш пармак – Пет пръста, за чиято вода се вярва, че е лековита. По време на страшна суша хората се обърнали към своя покровител за помощ. С голите си ръце той разбил земята и от нея бликнал извор с лечебната вода.
Освен на обилното и богато меню, огромният ръст може да има и друго обяснение. Навярно тази теория ще разочарова мнозина, но необичайно високите размери от древността биха могли да се обяснят с болестно състояние, което съществува и днес. Касае се за е заболяването акромегалия, причинено от повишената секреция на растежен хормон, с което височината на човек може да достигне до близо 3 метра.
От научна гледна точка на много места по света са откривани артефакти и скелети, които показват, че наистина в древни времена са съществували доста високи хора, но все още се водят спорове дали описаните в митологиите гиганти наистина са вървели по Земята.
От родния ни фолклор за великаните е останало нарицателното къпинчовци, защото били толкова високи, че не виждали къпините в краката си. От тях те се спъвали, падали и умирали. Следи от гигантски стъпки са устояли на времето и могат да бъдат видени по запазените каменни светилища. Друг е въпросът дали наистина гигантът е стъпвал по тези места или вдлъбнатини са направени като древна рисунка от първите, ходили по земите ни.
През 2011 г. при добиване на инертен материал в близост до крепостта Русокастро край Бургас са засегнати гробове от голям некропол с два хоризонта, принадлежащ на едно от подградията на крепостта. Пет години по-късно по време на разкопки, които имат за цел допроучване на цитаделата, се заговаря за открити скелети на гиганти от по над 2 метра.
При разкопки в ямболско и самоковско също са откривани некрополи с тела на хора с висок ръст, като основно заключенията са, че се касае за над 207 см. Ръстът не може да бъде изчислен с точност, тъй като времето или други неблагоприятни условия са оказали своето влияние върху костите. Въпреки това, учените могат да предположат, че се касае за хора високи над 2 метра.
Телата в единия от хоризонтите са полагани в изсечени в скалата правоъгълни ями. Някои от откритите скелети в тези ями са с доста големи размери – тяхната дължина била около180-183 см., което означава, че приживе хората са били високи по поне 195-200 см. От Регионалния исторически музей в Бургас тогава уточняват, че явлението е рядко срещано за средните векове, но не и необичайно и не може да се говори за гигантизъм.
)