Международният интерес към Луната се възражда

Завръщането на САЩ

Израел и Япония в надпреварата

Индия и пропуснатата възможност

По повод оповестеното сътрудничество между Русия и Китай за изграждане на станция на Луната, Франс прес предлага поглед към амбициозните лунни програми, които се развиват по целия свят:

Русия губи скорост

Скокът на Китай

Частният играч "Спейс Екс".

Азиатската страна предвижда да изпрати астронавти на Луната до 2030 г., предава БТА.

Бъдещата лунна орбитална станция "Гейтуей" беше обявена, докато Доналд Тръмп заемаше президентския пост. Първоначално сведена до един обитаем модул, станцията се очаква да се разраства с годините.

Като сътрудник на тази програма, разглеждана като изпитателно поле за Марс, Европейската космическа агенция (ЕКА) вече е осигурила три места за европейци на борда на бъдещата станция.

Китай вече направи "големия си удар" в началото на 2019 г., когато успя да спусне апарат на обратната страна на Луната, затвърждавайки статута си на космическа сила.

Москва планира три мисии "Луна" до естествения спътник на Земята през следващите пет години, главно за минно дело.

НАСА съсредоточи усилията си върху програмата "Артемис" ("Артемида"), която цели връщането на астронавти на Луната и инсталирането на постоянна база на повърхността й.

НАСА цели до края на десетилетието да изгради "базов лагер Артемис" на Луната, при условие, че новият президент Джо Байдън и Конгресът се съгласят да отпуснат необходими десетки милиарди долари.

На базата на уроците, получени от "Чандраян-2", Индия подготвя следващата си лунна мисия.

Повече от година след неуспешното кацане на Луната, през декември 2020 г. Израел стартира операция "Берешит 2". Проектът има за цел да изпрати непилотиран космически апарат на Луната през 2024 г.

През 2019 г. индийската организация за космически изследвания (ISRO) претърпя неуспех с втората си лунна мисия "Чандраян-2", след като спускаемият модул "Викрам", който трябваше да осъществи меко кацане на повърхността на Луната и да достави лунохода "Прагян", се разби.

През декември миналата година, в рамките на програмата "Чанъе", Китай успя да върне на Земята първите лунни проби от 45 години. За последен път руснаците спускат апарат на повърхността на Луната през 1976 г.

Така Индия пропусна възможността да стане четвъртата нация, позиционирала успешно апарат на естествения спътник на Земята.

Частната компания "Спейс Екс" на милиардера Илон Мъск понастоящем разработва космическия кораб "Старшип", предназначен за бъдещи полети до Марс. На първо време, ако корабът влезе в действие, може да се окаже полезен за пътувания до Луната.

Японската агенция за аерокосмически изследвания (ДЖАКСА) също планира кацане на Луната през 2022 г., надграждайки върху успеха на изпращането на три космически апарата в орбитата й през 2007 г.