Приключиха разкопките на Свищовската крепост, учените разкриха неочаквана страница от нейната история

Приключиха разкопките на уникално запазената средновековна крепост на хълма Калето в Свищов, съобщи на БТА археологът проф. Николай Овчаров. Тази година проучванията са под мотото на 625-годишнината от смъртта на цар Иван Шишман. Според нови данни един от неговите последни войводи е бил комендантът на намиращата се на 30-ина километра на изток Свищовска крепост - Алдимир, който вероятно е споделил съдбата на своя господар.

Последният е бил от кумански произход, каквито са били много български боляри през 14-и век. "Името му се превежда като "желязната ръка" и той напълно отговарял на него със своите енергични действия", посочва Овчаров. Според него вероятно Алдимир е описаният с уважение от ранния османски хронист Мехмед Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост: "Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят - отворили вратата и се покорили".

Проучванията и находките

В 2-годишната археологическа кампания в Свищов напълно е проучен замъкът на Алдимир, запазен над 10 м височина. Той е построен още по времето на цар Иван Асен Втори през 30-те години на 13-и век. Целта е била крепостта да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно тя вероятно е опожарена от татаро-монголите, но бързо е възстановена. Нови укрепвания на твърдината се направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие.

При разкопките в подземията на замъка са открити стотици находки - красиви керамични съдове с художествена украса, оръжие, монети на царете Иван Александър, Иван Шишман и други български владетели от 13-14-и век. Интересен е тайният проход, по който се е излизало навън при опасност.

Археолози откриха следи от най-ранното обитаване на крепостта Кария при нос Шабла

Миналото

Отлично запазена до 19-и век, Свищовската крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Каменски - при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война, припомня Овчаров. Разкопките показват, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка.

"Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива и сега намираме разхвърляни огромни късове от тях, допълва ученият. За щастие обаче, почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло".

Изненадата

Разкопките разкриха и неочаквана страница от историята на Свищовската крепост, посочва Овчаров. Оказа се, че тя е построена върху останките на римска стражева кула - звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване.

Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на няколко километра римски град Нове - център на прочутия елитен Първи италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост - надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти. Намерени са и монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други, както и цели стъклени съдове.

Бъдещето

Според експерти със своята уникална история Свищовската крепост ще бъде важно звено в културно-историческия туризъм на дунавския град. В момента общината разработва европейски проект за нейната реставрация и превръщането на малкия хълм, на който тя се намира, в прекрасен парк.

Руините на вековната крепост ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без съмнение ще даде силен тласък на икономиката в целия район, смята проф. Овчаров.