Фосил от момиче доказва кръстоската между неандерталец и Денисов човек

Фосилизирана останка от дете доказва съвокуплението между два човешки вида, съобщават световните агенции, като се позовават на публикация в научното издание "Нейчър".

Преди 50 000 години от връзката на неандерталка и на Денисов човек се е родило дете от женски пол. Миниатюрен фрагмент от кост от това дете днес е доказателството за кръстоската между тези два вида.

"За първи път намираме директен потомък на тези две групи", казва Вивиан Слон от института Макс-Планк по еволюционна антропология в Лайпциг в Германия, която е съавтор на публикацията в "Нейчър".

Денисовият човек и неандерталците са се разделили преди 400 000-500 000 години, като са станали два отделни вида на рода Хомо (Хомо сапиенс са били друг вид).

Неандерталският човек е изчезнал от лицето на земята преди около 40 000 години поради все още неизвестни причини. Денисовците също са изчезнали, но не се знае точно кога.

Но ДНК анализи са показали, че Денисовият човек е оставил част от генома си на някои Хомо сапиенс, на по-малко от 1 процент от азиатските популации и коренните полулациите на американските континенти и на до 5 процента от аборигените в Австралия или Папуа-Нова Гвинея.

По същия начин всички модерни хора с изключение на африканците имат в своя геном около 2 процента от ДНК-то, наследено от неандерталеца, което е доказателство, че кръстоски може би е имало между тези два вида в едно далечно минало.

До историята за кръстоската между неандерталката и денисовеца се стига благодарение на 1,5-сантиметрова кост. Тя е толкова малка, че когато я намират, изследователите не могат на пръв поглед да кажат дали е на човек или на животно. Открита е през 2012 г. в пещера в Алтайската планинска система в Сибир близо до сегашната граница на Русия с Монголия. Учените кръщават костицата Дени и установяват накрая, че тя е на създание от женски пол на най-малко 13 години, живяло преди около 50 000 години. Костицата е от бедрената му кост, или от голямата пищялна кост на крака, или от костта на ръката от лакътя до рамото.

Пещерата, в която е умряло девойчето, е наречена Денисова и е прочута заради това, че там са намерени първите фосилизирани останки от Денисовия човек. Това бяха фрагменти от фаланга на кутрето.

При анализа на костицата, наречена Дени, учените са успели да разграничат хромозоми, които девойката е наследила от баща си и от майка си. За тях няма съмнение, че хромозомите са били предадени на детето от неандерталка и от денисовец.

Първо си мислех, че има лабораторна грешка, разказва Сванте Паабо, изследовател в института Макс Планк в Лайциг и съавтор на изследването, публикувано в "Нейчър".

Напускайки Африка, неандерталците са се разпръснали в Европа и в Западна Азия, докато денисовците са се отправили към Източна Азия.

Неандерталците и денисовците може би не са имали много поводи да се срещнат. Но когато това е станало, както изглежда не са били предубедени едни към други, казва Сванте Паабо, който е в основата и на идентифицикацията на Денисовия човек.

Те вероятно са се сувокуплявали често, много повече, отколкото мислехме досега, добавя той.

Последвайте канала на