Червеите използват сложни математически изчисления в търсенето на храна

06 август 2018 12:52
1742
0

Ако имате нужда от помощ за домашното по математика, можете да почерпите опит от червеите, които използват сложни математически изчисления в търсенето на храна, съобщава "Сайънс дейли", позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".

Животните често разчитат на обонянието си, за да определят местонахождението на храната. Това е природен закон: Който първи достигне до хранителния източник, има по-голям шанс да оцелее. Как обаче животинският мозък възприема миризмата и ориентира притежателя си към нея?

Авторите на настоящото изследване от Еврейския университет в Ерусалим разкриват сложните математически изчисления, които използват животните - дори най-семплите като червеите, за да си осигурят следващото хранене.

Представете си играта "Топло или студено". Поставете се в следната ситуация - намирате се в тъмна къща, а отнякъде се носи аромат на прясно изпечена торта. За да откриете сладкиша, вероятно ще "душите" наоколо, за да установите откъде идва уханието и да се насочите към него, обясняват изследователите.

Подобен принцип използват и червеите в търсенето на храна. При тях първо се задейства нервна клетка, която долавя аромата и задава курса към него. Докато уханието се усилва, въпросната клетка остава активна и кара червея да се придвижва напред. В противен случай го "съветва" да спре и да потърси по-добър път.

Как обаче се изчислява по-добрият път? Тук се включва втора нервна клетка, която функционира навигационна система с функция за пренасочване на маршрута. Въпросната клетка усеща т.нар. производни на функцията. С други думи клетката изчислява дали интензитетът на аромата е позитивен или негативен (топъл или студен), т.е. дали червеят се приближава към храната или се отдалечава от нея. Ако регистрира отдалечаване, клетката преизчислява маршрута така, че червеят да поеме в посока, която да го доближи до миризмата. Ако отчете приближаване, червеят получава сигнал да продължи по пътя си.

"Ако червеят разчита само на две клетки, за да направи подобно сложно за семпло създание изчисление, представете си на какво е способен човек с неговите 100 милиарда неврона?", отбелязват специалистите.