Абритус разкри древните си тайни (снимки)

01 септември 2017 14:03
13480
2

Град Разград е наследник на античния град Абритус, основан от римляните при тяхното идване на Балканите и съществувал през периода I-VI век. Името Абритус е латинско и означава "стръмен".

Още от края на ХІХ век учените търсят местонахождението на споменавания от античните автори град, който излиза наяве през 1954 г. По време на археологическите проучвания на руините около Разград екип, ръководен от проф. Теофил Иванов, открива тук колона с името Абритус, който днес е археологически резерват.

Абритус е един от най-добре проучените и експонирани антични градове в страната. На негова територия е създаден археологически музей, богат лапидариум, реставрирано е градско римско жилище (Вила Урбана). Археологическата експозиция съдържа уникални артефакти от праисторията, от културата на траки и римляни.

Древна история

Най-ранните следи от човешко присъствие в района са открити в местностите Чуката и Хисарлъка край град Разград, Чакмаклъка край град Кубрат и Друма при село Осенец. Откритите там кремъчни сечива датират от късната старокаменна епоха – 18 000-15 000 г. пр. Хр. Абритус е основан в края на І в. н.е. като римски военен лагер върху руините на старо тракийско селище и се е разраснал до един от най-големите градски центрове в провинция Долна Мизия. Античните автори споменават Абритус във връзка с битката, състояла се в неговата околност през 251 година, в която намерил смъртта си император Траян Деций. Абритус е и седалище на епископ. Разрушен е през 586 г. при нашествие на аварите.

„Открили сме основите на шест масивни сгради на юг, но тъй като пространството ни е ограничено, ще останат така и ще бъдат консервирани и реставрирани по този начин. В района на новия интерактивен музей започнахме проучване по проект „Мистика и реалност“. Там трябваше да има стъпала, но по закон трябва да се проучат тези терени преди строителство. Там открихме други сгради. Сега продължаваме да ги проучваме“, разкри пред Novini.bg Галена Радославова, ръководител на археологическия екип, осъществяващ разкопките на археологическия резерват Абритус.

Експертът разкри, че много малка част от самия град е проучена. „Абритус е разположен на площ от 40 декара. Имаме проучена една много голяма базилика, най-вероятно епископската базилика, защото древните автори споменават, че Абритус е бил епископски център. Още през 50-те години е проучена, консервирана и реставрирана освен цялата крепостна с масивни стени с дебелина около 3 метра и височина 12 метра, с 4 порти и 34 кули. През 50-те години, когато започва строежът на завода за антибиотици тогава идват специалисти, които започват редовни археологически разкопки. Преди това един местен учител академик Анани Явашов, който е дядо на Кристо Явашев, прави първите проучвания, заедно със Карел Шкорпил правят първия план на Абритус. Когато започва строежът на завода се открива във вътрешността основите на много сгради и идват археолози от Археологическия музей в София и започват проучвания. Проучени са един склад за жито, разкрита е една базилика от V век и западната порта и западната крепостна стена, но за съжаление всичко това е под завода. 1/3 от тази площ от този късно античен град, построен от император Константин Велики и неговите синове през 30-те години на ІV век и е съществувал до края на VІ век, когато е бил унищожен от аварите“.

„Ранният град Абритус, който е свързан с голямото сражение между готи и римляни през 251 година, в което загива първият римски император под ударите на варварите, е Деций Траян и неговият син съимператор Херений Етруск. Този ранен град се намира на 500 метра от града на Константин Велики, който е християнски град. Намираме много архитектурни детайли, които свидетелстват за това. Разкрита е една масивна сграда със 17 помещения, една част от нея е експонирана и може да се види, както и базиликата и една голяма сграда от VІ век, която е открита още през 70-те години на ХХ век“.

Големите находки

„През 70-те години при почистване на източната крепостна стена е открито най-голямото в страната златно монетно съкровище от 835 монети. Те са от различни римски императори от V в. са всички. Пазят се в трезор и се изнасят само при определени специални случаи, както и златният пегас, защото се намираме на края на града и нямаме сграда за музей в града. Сградата, в която се помещават част от експонатите е строена за археологическа база, когато са започнали разкопките на Абритус. Въпреки това всички археологически находки, изложени на място са оригинали“, уточни Галена Радославова.

Златният пегас

През 1973 година в село Вазово до гр. Исперих и Свещари селянин открива пегаса случайно по време на оран в нивата си. Той е изровил статуетката я показал на приятелите си. Един от тях я разрязва. Другата половина с конската глава дали на децата от махалата да си играят. Така за съкровището узнали местните учители и те алармирали властта. Отрязаната половина, осквернена от мъжете обаче, изчезва. Така на историците са налага да гадаят дали от земята е бил изровен ритон или друг вид ритуална скулптура. Статуетката от масивно злато тежи близо половин килограм. Тя се изважда по време на различни тържества. Описанията на откривателя обаче дават основания да се счита, че става дума за т.нар. торевтика, изработвана от древните траки.

Първият римски император, загинал извън пределите на Рим

Първият владетел на Рим, намерил смъртта си извън пределите на империята, лежи под руините на древния град Абритус край Разград. Според легендата той е имал позлатена колесница, която никога не е откривана. Златната колесница на императора В Разград се разказват легенди за това, че под руините на Абритус лежи заровена златната императорска колесница на Деций, която чака да бъде открита, но каква е истината.

Галена Радославова развенча тази легенда, като уточни, че колесницата не може да бъде под завода. „С нашите проучвания сме намерили приблизителното място, където е бил военният лагер на римските легиони – местността Полето, близо до село Дряновец. Там намерихме много колчета от палатки, много от нитовете на шлемовете, ребрата на самите шлемове, един легионерски нож. Това са находки, които свидетелстват, че там най-вероятно е бил лагерът на римляните. Има и много монетни находки, които трасират пътя на изтегляне на римляните, които са били сразени и императорът и неговия син загиват в тази битка“.

„Сега много ни се иска да направим сондажни проучвания на мястото на самата битка. Много древни автори споменават, че римляните са потънали в блато и понеже наблизо минава река Бели Лом, имаме и визуална представа къде би могло да се случи това, но е необходимо да направим нужните проучвания, за да докажем тази теза. Много рядко се намира мястото на битката и за нас това бе едно откритие“, призна ръководителят на археологическия екип.

Експертът уточнява, че това е късен град и няма как тя да се намира в него. „Слизали сме до стерилна почва. Най-ранните находки са след 30-те години на ІV век, а битката е била 50 години по-рано 251 година юни месец. Така че няма как да бъде колесницата тук. Много ни се иска ранния град да проучим“.

Историята

Траян Деций започва управлението си през 249 година, след като начело на Дунавската армия потушава бунта на легионите в Мизия срещу предшественика си Марк Юлий Филип. Така блатата около Разград са станали гробница за 30 000 легионери. Императорът искал да върне блясъка на разклатената от варварските нашествия империя. Той започнал да строи терми и пътища, но скоро след това трябвало да изостави мирните дела и да тръгне на война.

През 250 година многохилядна армия от германски племена, начело с готския владетел Книва, нахлула в земите на Римската империя. Нашествениците преминали Дунав. Те едновременно акостирали при устието на Огоста, при крепостта Нове край Свищов, при стените на Сексагинта Приста и Дорострум (сега Русе и Силистра). 75 хиляди бойци се отправили към центъра на Тракия - Филипопол (Пловдив), като по пътя си опустошавали села и градове. Те обсадили града и подпомогнати от неговия управител Луций Приск, го превзели.

За предателството си римлянинът бил възнаграден и обявен за император. Така Деций бил принуден да отбранява и империята си. Той събрал войски и се отправил на север от Балкана, решен да срещне войските на Книва по време на отстъплението им, когато натоварени с плячка, те се готвели да преминат Дунав обратно на път за дома.

Решителната битка между двете армии се разиграла край стените на древния Абритус. Хроникьорите твърдят, че голямото сражение започнало на първи юли 251 година. Деций ползвал съветите на командващия мизийските легиони Требониан Гал да раздели войските си на три. С двата отряда да удари готите, а третия да държи в резерв. Следобед римляните успели да разбият готите и тръгнали да ги преследват. Така влезли в блатиста местност, която се оказала непроходима.

Историограф посочва, че попаднали там в резултат на предателство на военачалник. Той подмамил своите да тръгнат натам, откъдето знаел, че войска не може да премине, и така осигурил победата на варварите. Деций видял, че победоносната му армия загива и хвърлил в боя и последния си резерв. Задно със сина си Етруск императорът застанал начело на атаката. Пръв паднал на бойното поле, прободен от копие. Така Траян Деций намерил смъртта си в мочурищата, погълнали 30-хилядната римска армия, разбита край Разград от готския военачалник Книва.

Предателят Требониан Гал бил провъзгласен от нашествениците за император и подписал унизителен договор за мир, според който римляните трябвало да плащат на готите данъци.

Абритус днес

Днес големите находки, открити при археологически разкопки в резервата, са събрани в музей на открито. В парковата част на Абритус са експонирани 70 епиграфски паметника, повечето от които се датират от римската епоха. Тук могат да се видят и находки, свързани с езическия култ, сред които жертвеник с посвещение на Херкулес от времето на император Септимий Север. Многобройните надгробни надписи на старогръцки и латински са свидетелство за разнородното население, обитавало Абритус през вековете. Значителен интерес представляват и датираните от ХVIII и ХIХ век надгробни и строителни надписи - християнски, мюсюлмански и един арменски.

Интерактивният музей „Абритус“ се състои от 12 тематични зали. В първата зала, посветена на проучванията, подът представлява светеща схема на Абритус, разделена на тематични зони. Когато се стъпи в съответната тематична зона на пода се появява една от проучените сгради на музея, придружена с аудио или филм със съответната тематика. В другите зали са разположени теми за монетното дело, за златното съкровище, в друга зала можете да се облечете като римляни. Така чрез игра посетителите могат да научат историята на древния град.

В залата на боговете огромен въртящ се диск ще ви помогне да научите кой древногръцки на кой римски бог отговаря. В залата за деца има пъзели с римски мозайки, можете и сами да направите своята римска монета от глина. В кино залата можете да гледате филм за Абритус. Има и зала, посветена на любопитни факти за римляните, като „Носели ли са бельо?“ и „На кого е кръстен месец януари?“. Зад десетки вратички ще откриете изобретенията, които дължим на римляните.

В интерактивния музей ще научите за римляните още: