Пламен Петров, Художествена галерия - Казанлък: В българското общество има глад за малко повече порядък и общуване

На базата на това се опитахме да балансираме между миналото и съвремието и като музейна институция да полагаме усилия да го довеждаме до знанието на публиката" , отбеляза д-р Петров.

“Изложбата “Глад" ме вдъхновява с факта, че съвремие и минало съществуват и най-важно, че генерират съпричастност. За мен е важно като ръководител на Художествена галерия Казанлък да създаваме разкази, близки до хората. Публиката да влезе в пространствата на галерията или разхождайки се по улиците на града да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да възприеме като изкуство, но ще има хора, провокирани от това, което виждат на улицата да влязат в музейната институция. При откриването на проекта “Глад" успяхме да реализираме пърформансът на Недко Солаков “Живот в черно и бяло", реализиран в България през 2009 г. като част от ретроспективната му изложба в София. Този пърформас се случи тук на живо в първия уикенд на изложбата и представлява едно гонене на бояджии, които боядисват с бяло и черно и не може да се разбере кой кого изяде - бялото черното или черното бялото. Именно тази непрекъсната битка, която всеки един нормален човек води в съвремието си е може би най-вдъхновяващото нещо", подчерта д-р Пламен Петров.

"Можем да видим формално погледнато творба за глада на Лъчезар Бояджиев, тя е от 90-те години и се превръща в емблематична за творчеството му. През цикъл от пърформанси на Надежда Олег Лухова, тя отлива лицето си от сладолед и го предлага на публиката да го консумира. Темата “Глад" чрез съпоставка на съвремие и минало. Националният военноисторически музей ни гостува с войнишка посуда от Първата световна война, прибори, които войниците са ползвали с окървавени ръце. Съпоставили сме ги с царския сервиз с вензела на цар Фердинанд. Провокирайки публиката да мисли за всички тези апори в общото ни съществуване, особено в свят в който войната е настояща. И културните институции, и музеите трябва да ориентират обществото в тази проблематична наша действителност. Днес интерпретацията е в собствените ни глави и интелектуалният багаж, който всеки един от нашите зрители и посетители има. Войните, които водим за собственото си оцеляване, което ни прави нечовешки в поведението си, примерно социалните медии са такъв проблем, който по някакъв начин тази изложба коментира. Войната в която обществото воюва със съвременното изкуство. Обществото трудно възприема собственото си съвремие", поясни д-р Пламен Петров.

Изложбата “Глад" е проект на художествена галерия Казанлък в партньорство със съвременни артисти и други музеи от страната. Тя има за цел да привлече общественото внимание, изнасяйки изкуството извън традиционното му пространство, в публичното пространство. Това е една хибридна изложба пръсната на 23 локации в гр. Казанлък, нещо като Венецианско биенале по казанлъшки. Това каза в интервю за "Фокус", директорът на Художествена галерия - Казанлък д-р Пламен Петров.

Според д-р Петров художниците представят произведенията си по темата “Глад" в неговите всевъзможни прояви, гладът като цивилизационен двигател. “Тази изложба изхожда от текст на Георги Марков, четен през 90-те години по радио “Дойче веле". Текстът прескача идеята за рецензия на Георги Марков към пиеса, която той е гледал за племето Ики, които са застрашени от изчезване, поради грешно проведена политика за съществуването на племето. Рецензията се превръща във фундаментално разсъждане по темата за глада. Той казва, че “Когато има глад няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия и изкуство. Няма нищо освен едни инстинкти и празни куркащи и свищящи стомаси".