Новият български игрален филм: "Шестият ден"

На 15-ти ноември на голям екран излиза най-новия български игрален филм „Шестият ден“. Филмът разказва историята на Крис (Ивайло Драгиев) и Силвия (Костадинка Аратлъкова), които се срещат случайно в малък планински град. Тя е дъщеря на крупен бизнесмен, той - обикновен младеж от провинциално градче. Любовта им пламва бързо и неусетно.

Провокиран от силното чувство, Крис решава да се премести при любимата си в големия град. Злощастна случайност, свързана с тъмното минало на бащата на Силвия, изправя двамата герои пред тежко изпитание, което ще промени живота им завинаги. Една история за истинската любов, живота и неизбежния кръговрат. „Шестият ден“ - филм, в който сблъсъкът с действителността е разкрит реалистично до крещяща болка в една интересна времева линия и различен поглед върху развитието на събитията.

Проектът успява да привлече много от актуалните имена в съвременното българско кино Калин Врачански („Стъклен дом“, „Още нещо за любовта“), Ивайло Драгиев („Тилт“, „Отплата“), Милена Николова – Миленита („Лора от сутрин до вечер“, „Под прикритие“), Анжела Недялкова („Аве“, „Източни пиеси“) и др., което е допълнителна предпоставка за успешното представяне на филма.

Трейлър:

Интервю с режисьорът Владислав Радев:

Бихте ли разказали накратко сюжета на филма "Шестият ден"? Какво послание носи той?

Главните ни герои Крис и Силвия се срещат случайно в малко провинциално градче. Въпреки че са представители на различни социални групи, те имат сходни интереси, споделят общ мироглед и визия за живота. Бързо се сближават и влюбват. Всичко върви добре, до момента, в който стари врагове на бащата на Силвия не решават да си отмъстят, „прицелвайки“ се в най-слабото място на бизнесмена. Този момент отключва събития, които са съдбоносни за нашите герои, а изпитанията, през които преминават променят живота им завинаги. Не мисля, че филмът дава конкретни отговори и прави някакви внушения, по-скоро се опитва да възбуди чувствителността ни към онези общочовешки ценности и проблеми, които сякаш все по-често омаловажаваме и изместваме в отношенията си, както в обществото, така и един към друг. Трябва ли задължително да се изправим пред сериозно изпитание, за да си дадем реална сметка колко ценни за нас всъщност са най-близките ни хора? Дали наистина сме готови да жертваме себе си в името на другия? До какви крайности можем да стигнем?

Какво Ви вдъхнови за създаването му?

Историята. Въпреки че, е плод на художествена измислица, достоверността й впечатли силно зрителите, които вече видяха филма. Приемаме го като комплимент, филмът е тежък, но и много искрен, емоционален, откровен.

Къде заснехте лентата и защо точно на това място?

По-голямата част е заснета в Добринище. Всички, които са били там знаят, че мястото е очарователно, тихо и спокойно. Работихме в градчето в продължение на две години за кратки периоди по няколко дни. Продуцентът на филма Стоян Витанов е роден там. Това също донякъде предопредели избора ни. Преценихме, че за да сме максимално пълноценни имаме нужда точно от такова място, което да ни позволи да разгърнем идеите си и да снимаме спокойно. Останалата част от снимките се случиха в Полска Скакавица и тук в София. Успяхме да заснемем няколко кадъра и на връх Тодорка.

Трудно ли Ви беше да намерите точните актьори? Разкажете ни малко повече за тях.

Не мога да кажа, че беше лесно. Проведохме няколко кастинга, но с всеки следващ оставахме все по-разочаровани. На последния от тях срещнахме Дика Аратлъкова, която единодушно, избрахме за главната роля на Силвия във филма. Мисля, че това беше повратната точка в този процес. Освен с харизамтичното си излъчване, тя ни плени със своята фина и деликатна емоционалност. Радвам се, че прие поканата ни за участие в „Шестият ден“. Малко по-късно се свързахме и с Ивайло Драгиев, както и с останалата част от актьорския състав. Всички участваха много активно в процеса. По-късно успяхме да привлечем Анжела Недялкова, Ивайло Димитров, Богдан Казанджиев, Милена Николова – Миленита, Калин Врачански. Музиката е много важна част от един филм. Как се казва саундтракът и как го избрахте? Музиката е изключително важен елемент в този филм. Тя помага, когато искаш да доизградиш внушението, което търсиш в дадена сцена. Лошо е, когато разчиташ само на нея, за да постигнеш този резултат. Смятам, че попаднахме на един от най-добрите млади български композитори - Георги Стрезов. Освен за нашия филм, той работи и по саундтрака на историческия сериал „Дървото на живота“, което само по себе си е едно сериозно творческо предизвикателство и признание. Малко по-късно към проекта се присъедини и Любомир Денев-Син. Мисля, че крайният резултат от работата на тези талантливи творци е впечатляващ и вдъхновяваш. Какви са плюсовете и минусите на българското кино като цяло? Вярваме, че пътят към сърцето на българския зрител е отворен. Винаги е бил. Отделен е въпросът как някои от хората, които се занимават с това изкуство тук експлоатират тази възможност. За съжаление прекалено дълго време дъвкахме и преекспонирахме теми от миналото, които пренесохме в годините. Крайна време е да затворим тази страница и да продължим напред.

Защо хората да гледат "Шестият ден"?

Искахме да разкажем една силна, вдъхновяваща и искрена история. Дали успяхме, ще преценят зрителите. Вярваме, че независимото кино в България има бъдеще и че мястото на проекти като този е на големия екран. Случването на магията, внушението, въздействието прави това изкуство толкова велико. Историята е над всичко. Тя беше и основната ни мотивация да създадем този филм.

Източник на интервюто: actualno

Година: 2013

Държава: България

Жанр: Игрален филм/Драма/

Режисьор: Владислав Радев
 

Последвайте канала на