Антониу Гутериш е португалски политик.
Гутериш е роден в Лисабон на 30 април 1949 г. в религиозно католическо семейство. Той завършва Техническия университет в родния си град с диплома за инженер.
Гутериш започва политическия преход в лоното на католически движения, преди да влезе в Португалската социалистическа партия. Депутат става за първи път през 1976 г. в първия парламент на Португалия след края на 50-годишната диктатура. След това прекарва дълго време в парламента, където си спечелва репутацията на добър оратор. Заради умението да надделява в словесните спорове той дори получава прякора "говорещ къртачен чук".
През 1992 г. Гутериш става генерален секретар на Португалската социалистическа партия, която по онова време е в опозиция. Под ръководството му социалистите печелят парламентарните избори през октомври 1995 г. и тази победа изпраща Гутериш на премиерския пост. Тогава Португалия преживява период на бърза експанзия и на почти никаква безработица. Това позволява пък на премиера Гутериш да създаде минимален гарантиран доход - една от ключовите мерки на правителството му. Като премиер Гутериш се показва като отговорен политик, отворен към диалога. В качеството си на убеден европеец той си поставя за цел влизането на страната му в Еврозоната и постига успешно това.
Партията на Гутериш печели парламентарните избори и през 1999 г. и той отново е премиер. Критици на Гутериш го упрекват, че е допринесъл за победата на "не"-то по време на референдума от 1998 г. за декриминализиране на абортите, тъй като в качеството си на пламенен католик той никога не е крил сдържаното си мнение към доброволното прекратяване на бременността.
На международната сцена Гутериш печели слава с дипломатическите си умения, които прилага по отношение на кризата в Източен Тимор, бившата португалска колония, опустошена от кланетата на проиндонезийските милиции през 1999 г. след победата на референдума на привържениците на самоопределянето. Тогава Гутериш успява да убеди международната общност, че е необходима намеса на ООН в Източен Тимор.
През първата половина на 2000 г. Португалия е ротационен председател на ЕС и това председателство по времето, когато Гутериш е премиер, се смята за успех, тъй като тогава е организирана първата среща на върха ЕС-Африка и е приет Лисабонският дневен ред за растеж и заетост.
В Португалия популярността на Гутериш започва да намалява. Икономическата ситуация се влошава. В края на 2001 г. социалистите губят общинските избори и техният генерален секретар подава оставка от премиерския пост насред мандата си. Той се отказва от политиката, за да се посвети на дипломатическата кариера зад граница. Но оттогава името му се споменава за потенциален кандидат на всички президентски избори в Португалия. Самият Гутериш обаче винаги е отказвал да се кандидатира за този пост с аргумента, че обича действията и нещата, които го задължават да се намесва постоянно.
На заседание на Съвета за сигурност на ООН в нощта на 5 срещу 6 октомври 2016 г. португалецът получава одобрението на петте постоянни членки на колективния орган на управление на ООН (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция). Гласуването му отваря пътя да смени Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Конкурентки на Гутериш бяха две българки - представител на страната ни в Европейската комисия Кристалина Георгиева и лидерът на ЮНЕСКО – Ирина Бокова.
Гутериш има две деца от първия си брак. Съпругата му е починала през 1998 г. и той се жени след това отново.
Снимка Уикипедия
