"Абсурд на абсурдите": 34 години прокуратурата води едно дело - жертвите на "Голямата екскурзия" все още чакат правосъдие

Възродителният процес е една от репресиите на тоталитарната държава, която е сравнително добре позната и често е политически експлоатирана през последните повече от 30 години демокрация. Т.нар. Възродителен процес е опит на Българската комунистическа партия (БКП) да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население в страната - турци, помаци, татари и роми.

Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни репресии срещу тези социални групи и етноси. Възродителният процес започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на XX век. „Голямата екскурзия“ – така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция. Това е най-голямото етническо прочистване в Европа по време на Студената война след изселванията на германци от Централна Европа през 40-те години.

"Жертвите са живи, жертвите помнят. Целта на нашата инициатива е да се покаже, че те не са забравили това престъпление. Те все още очакват правосъдие", заяви пред БНР журналистът Христо Христов – изпълнителен директор на Фондация "Истина и памет", относно 40-ата годишнина от началото на Възродителния процес. По този повод утре в Нов български университет ще се проведе конференция на тема "Жертвите помнят" – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България.

"Ненаказването на престъпленията на комунистическия режим, включително и неосъждането на вдъхновителите и изпълнителите на опита за насилствена асимилация на нашите сънародници от турски произход – това е основната причина днес да има безправие в България. Ненаказването на едни такива тежки престъпления всъщност показа на хората, които искат да се скрият и да не бъдат достигнати от правосъдието, че те могат да правят следващи престъпления", изказа мнението си Христов.

В предаването "Хоризонт до обед" своите истории разказаха бивши лагеристи от "Белене" в периода 1984 - 1987 г. 

Музафер Сюлейманов е инженер, роден в силистренското село Искра през 1959 г. Според него е срамно за хората, разработили и ръководили този процес. По думите му на натиск първо е бил подложен елитът по места. За него това е "държавен терор върху беззащитно население".

"Има много прогонени хора, тежки съсипани съдби, семейства, много хора, които се лутат нещастни по целия свят, а от другата страна на везната – самодоволни и които плячкосаха всички блага на тази държава, носят си медалите. Картината е тази", коментира той.

Сейдали Алиш е ветеринарен лекар, роден през 1943 г. в с. Ненково, обл. Кърджали, но е живял и работил в град Айтос, където го заварва Възродителният процес. "Няма затвор, където да не ме вкараха", спомня си той и допълни, че хората са били подложени на психически, физически и етнически репресии.

Сафие Юрдакул е била малко дете, когато баща ѝ е изпратен в Белене. Името ѝ е било сменено, бил е забранен майчиният ѝ език, а по-късно семейството ѝ е било принудено да се изсели в Турция.

Тя отбеляза, че всички членове на Дружеството "Справедливост, права и културно сътрудничество" са изгонени безмилостно през май 1989 г. "Сякаш са врагове на родината, а всъщност тях не ги обичаше тоталитарният комунистически режим", обясни Юрдакул и бе категорична:

"Ние сме жертви, ние се борим за справедливост".

Акад. Николай Денков обвърза ролята на ДПС с Възродителния процес, ВМРО и "Атака"

Според Христо Христов не само ДПС, а всички политически партии и мнозинства по времето на прехода не са направили необходимото, за да се извърви пътят на декомунизация и жертвите да получат справедливост. 34 години прокуратурата води едно дело - това е абсурд на абсурдите, смята журналистът.

Последвайте канала на