Говорителят на СГП разясни какви са промените при европейската заповед за арест

Слушай новината

Европейската заповед за арест представлява инструмент за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, който е уреден с рамково решение от 2002 година на Съвета на Европейския съюз. Има два вида.В първия случай е, когато се иска връщането на едно лице на територията на държавата, която издава европейската заповед за арест, с цел наказателно преследване. Вторият вид европейска заповед за арест е тогава, когато държавата, която я е издала, иска връщането на лицето във връзка с влязла в сила присъда. Най-чести са случаите във връзка с наказание "лишаване от свобода". Това обясни в интервю за Novini.bg говорителят на Софийската градска прокуратура (СГП) Христо Кръстев. 

Къде се пропуква правната нишка и защо има опоасения, както при слуая от Цалапица, че ако лицето бъде задържано, може и да не бъде върнато в България? 

- Проблемът е в сега действащото българско законодателство и по-специално в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, който не предвижда ефективни правни средства за защита на лицето, спрямо което е издадена европейската заповед за арест, което не отговаря на изискванията на Съда на ЕС и Съда по правата на човека в Страсбург, както и на рамковото решение за европейската заповед за арест. Този проблем е констатиран от решение на Съда на ЕС от 10 март 2021 г. Съдът на ЕС е сезиран с преюдициално запитване от Районния съд в град Уестминстър, Кралство Великобритания, по повод издадена европейска заповед за арест от прокурор от Районна прокуратура - Свищов във връзка с искане за предаване на български гражданин, който се намира на територията на Англия, по повод наказателно преследване, което се води срещу него за кражба. Районният съд в Уестминстър сезира Съда на Европейския съюз дали в настоящия казус е спазено изискването за ефективна правна защита преди изпълнението на заповедта и предаването на лицето, която да е предоставена на лицето, спрямо което е издадена европейската заповед за арест. В своите мотиви Съдът казва, че когато в България бъде издадено постановление за задържане до 72 часа от прокурора, което е оснонванието за издаване на европейска заповед за арест от българския прокурор, тези два акта не подлежат на съдебен контрол. Следователно лицето, срещу което са издадени, няма ефективна защита, което нарушава европейското законодателство. След постановяването на това решение за всяка една европейска заповед за арест, издадена от български прокурор с цел наказателно преследване има проблем. Той е, че държавата, от която се иска лицето да бъде предадено в България, няма да я изпълни. В СГП имаме два такива случая. И двата са от Кралство Испания, откъдето са отказали изпълнението на европейски заповеди за арест, издадени от прокурори от Софийска градска прокуратура, тъй като не е осигурено ефективно правно средство за защита на техните права и интереси. 

Единият случай касае лице, което е обвинено за държане на наркотични вещества с цел разпространение. Другото лице е обвиняем по т.нар. дело "Nexo", който се издирва като участник в организирана престъпна група. Европейската заповед за арест важи за Европейския съюз. След напускането на Великобритания на ЕС, вече европейските заповеди за арест са неприложими.  С всички други държави, които не членуват в Европейския съюз, важи екстрадицията. Когато имаме сключен договор за правна помощ със съответната държава и е уреден въпросът за екстрадицията, се позоваваме на него. Ако няма такава изрична уредба или сключен договор, както например е с ОАЕ и Южна Африка, се прилага принципът на взаимност. 

В СГП има специализиран отдел, който се казва "Международен изпълнение на наказанията". Всички европейски заповеди за арест, които касаят предаването на едно лице, което се намира на територията на Република България, независимо дали е във връзка с изпълнението на наказанието, или във връзка с провеждане на наказателно преследване срещу него, се изпълняват от прокурор от този отдел. Имаме такива искания от всички държави в ЕС.Съответно прокурорите внасят искане в Софийски градски съд (СГС) за постановяване на мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", за да може лицето да бъде осигурено за предаване. След това внасят производството по същество в СГС, като това производство е двуинстанционно, независимо от съдебния акт на СГС. Той може да бъде обжалван или протестиран пред Софийския апелативен съд. 

Депутатите дебатираха промените в Закона за противодействие на корупцията, но не стигнаха до гласуване

Какви са очакванията на Прокуратурата към парламента?

- В момента в Народното събрание в Правна комисия, предстои второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Смятам, че към настоящия момент законодателят е предприел необходимите действия, за да се съобрази с решението на Съда на ЕС, като разбира се в СГП сме се запознали с този законопроект. Той предвижда именно тези ефективни правни средства за защита. Новата процедура, която е създадена, е следната: ако прокурор на фазата на досъдебното производство прецени, че следва да бъде издадена европейска заповед за арест, следва на първо място да издаде национална заповед за задържане, която де факто представлява постановление за задържане до 72 часа, ако са налице предпоставките на чл. 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. А именно: на първо място трябва от доказателствата по делото да се установява на пръв поглед, че има обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението и за това престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода". На второ място: от доказателствата да е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Ако тези предпоставки са налице и е необходимо издаването на европейска заповед за арест, новата процедура предвижда прокурорът да издаде национална заповед за арест, след което да внесе националната заповед за арест в съда с проект за издаване на европейска заповед за арест. Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, като участието на прокурор и на защитник на лицето, което е обвинено, е задължително. Ако съдът реши, че са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за арест, разрешава на съответния прокурор да я издаде. Определението на съда подлежи на частна жалба и частен протест пред съответния въззивен съд.

Ще доведе ли новата процедура до забавяния?

Предвидените срокове за процедурата са кратки, в рамките на три дни, увери говорителят на СГП. 

"Не би следвало да се стигне до забавяне на производството. Смятат се за бързи незабавни производства, тъй като в законопроекта е предвидено, че прокурорът незабавно трябва да внесе делото в съда с искане за разрешение за издаване на европейска заповед за арест. Предвидена е и още една процедура, която да гарантира правата на обвиняемото лице. То може да обжалва издадената вече европейска заповед за арест в 7-дневен срок от узнаването, че срещу него е издадена такава. Обжалването е единствено и само пред въззивния съд, сиреч ако разрешението е дошло от СГС, обвиняемото лице, може да я обжалва само пред въззивния съд, който е Софийският апелативен съд", добави той. 

Христо Кръстев обясни, че сложното при този тип производства е, че се водят задочно. "Нямаме изначално информация къде се намира лицето. Не можем да го намерим на територията на България на настоящ и постоянен адрес. Може да има и понякога има данни, че лицето се намира извън Република България и е на територията на някоя държава-член на ЕС. Именно поради тази причина е необходимо издаването на европейска заповед за арест. Понеже производствата са задочни, лицата, спрямо които се издават европейските заповеди за арест, те не знаят, че са издадени. Именно поради тази причина законодателят предвижда изрично правомощие на обвиняемия да обжалва вече издадената европейска заповед за арест, след като е узнал, че е издадена. Въвежда се принципът на задължителна защита. Според законопроекта, задължително трябва да участва и защитник на лицето, спрямо което се иска издаване на европейска заповед за арест. В повечето случаи защитниците са служебни и нямат контакт със съответния обвиняем", добави той. 

"Търсеният ефект е българският Закон за европейската заповед за арест да е синхронизиран с европейското законодателство и да се даде ефективно средство за защита на интересите и правата на лица, които са засегнати от най-тежката репресия на държавата, а именно - наказателната", обобщи говорителят на Софийска градска прокуратура.

Кръстев коментира и какви са проблемите при екстрадицията, като отбеляза, че те най-вече са свързани със случаите, в които няма сключени договори за международна правна помощ със съответната държава. "Тогава се прилага принципа на взаимност, където нямаме сигурност дали чуждата държава ще се позове на него, и дали ще предаде лицето, което ние искаме. Проблемът е в срока на изпълнение. Той е много по-дълъг от този на изпълнението на европейската заповед за арест", изтъкна той. 

"Съдът на ЕС приема, че прокурорът може да е съдебен орган, който издава европейска заповед за арест, защото отговаря на всички европейски стандарти за независимост, тъй като българският прокурор е част от съдебната власт и има независимост, според Конституцията и българското законодателство. Той може да издаде европейска заповед за арест, но така издадената европейска заповед трябва да има предварителен контрол от съда преди предаването на лицето", обясни говорителят на СГП. 

За периода от 2021 г. до септември 2023 г. прокурори от СГП са издали осем европейски заповеди за арест с цел наказателно преследване и 26 във връзка с изпълнение на влязъл в сила съдебен акт и постановени наказания "лишаване от свобода".

По материала работиха: Галя Георгиева и Теодора Павлова.

Последвайте канала на