Ирански гражданин окончателно осъди прокуратурата да му плати 150 000 лв.

Ирански гражданин окончателно осъди прокуратурата да му плати 150 000 лв. обезщетение за това, че е бил незаконно обвинен за трафик на наркотици.

Върховните съдии отказват да преразгледат решението на долните две инстанции и така то влиза в сила. Иранецът В.Н. е международен шофьор. На 24 април 2017 г. той влиза с тира си в България от Турция през ГКПП "Капитан Андреево".

При граничната митническа проверка се вижда, че в част от превозваните от него консерви се съдържа кафеникаво прахообразно вещество, което след извършен наркотест реагирало на хероин.

Прокуратурата протестира присъдата, Апелативният съд в Пловдив го намира за виновен и го осъжда на 13 години затвор и 150 000 лв. глоба, както и конфискация на камиона. Българските власти искат екстрадицията на В.Н., но тя не се случва.

Това видя в. "Сега" в електронното деловодство на Върховния касационен съд.

Впоследствие е установено, че веществото е материал от преработка на опиум (суров морфин) - смес от морфин, кодеин и тебаин. На 25 април 2017 г. В.Н. е привлечен като обвиняем за пренасяне през границата на 214,07 кг. хероин на обща стойност 13 914 550 лв. На следващия ден Окръжният съд в Хасково определя той да остане в ареста.

През февруари 2018 г. обвинението е прецизирано. Иранецът е обвинен, че в съучастие с неустановени лица (подбудители и помагачи) пренесъл през границата от Турция в България суров морфин на обща стойност 5 727 310 лв. През април 2019 г. Хасковският окръжен съд го признава за невинен и променя мярката му за неотклонение от задържане под стража в подписка. Иранецът е освободен и напуска България.

Така ВКС връща делото на апелативните магистрати. Този път нов състав на съда оправдава иранеца. Решението на апелативния съд не е атакувано от прокуратурата и на 1 октомври 2020 г. оправдателната присъда влиза в сила. През февруари 2021 г. Хасковският окръжен съд постановява камионът да бъде върнат на човека и той си ги получава месец по-късно.

По гражданското дело за вреди, което след това В.Н. завежда срещу прокуратурата, Окръжният съд в Хасково, а след това и Апелативният съд в Пловдив приемат, че освен моралните страдания и страхове, които е имал през годините на делото, той не е можел да упражнява и професията си и да се издържа. Предвид е взето, че е бил обвинен в тежко престъпление, че е бил задържан в напълно непозната за държава за близо две години, лишен от семейство, приятели и социален кръг.

Той обжалва присъдата и Върховният касационен съд решава, че извoдитe зa винaтa му ca "изцялo в cфepaтa нa пpeдпoлoжeниятa", oбяcнeниятa му ca тълĸyвaни пpeвpaтнo, a coчeнитe ĸocвeни дoĸaзaтeлcтвa нe изгpaждaт cвъpзaнa вepигa, ĸoятo "eднoзнaчнo дa вoди дo eдинcтвeнo възмoжeн извoд зa винoвнocттa нa пoдcъдимия в извъpшвaнeтo нa ĸoнтpaбaндния пpeвoз нa нapĸoтичнo вeщecтвo и дa aнгaжиpa нaĸaзaтeлнaтa мy oтгoвopнocт".