“За мен това беше безобразие без някаква романтика и идеализъм, свързана с това, че народните избраници представляват онази посока, която наричаме елит с високото образование, семейно възпитание. Всъщност това е омерзително до такава степен, че онези, останали верни на политическите процеси, много сериозно ще си задават въпроса има ли нужда и смисъл да продължават да участват с гласа си”.
“Такъв тип поведение е по-скоро характерен за предварителните срещи лице в лице, когато се мерят на кантара участниците в бъдещия двубой за световната титла по MMA например”, каза още проф. Стоянов.
Политологът Георги Проданов също коментира с видеовръзка в студиото, че “няма разумен човек, който да избере страната на някой от двамата”.
Той подчерта, че основният смисъл на парламента е да произвежда решения, а тъй като българският от известно време не го прави, на практика противоречи на съществуването си.
Проф. Стоянов също подчерта, че изпускането на нерви е поради липсата на аргументи.
Според него на политическата сцена трябва да се мине от вдигане на интонацията и тона към реализъм и търсене на решения и компромиси.
Проданов се съгласи, че политиката е изкуство на компромисите.
Така преподавателят по публични комуникации в НБУ проф. Росен Стоянов коментира в ефира на Дарик радио яростния скандал между лидера на ДПС-НН Делян Пеевски и съпредседателя на „Продължаваме промяната”-„Демократична България” Кирил Петков в петъчния парламентарен ден.
“Трябва да игнорираме това, което се случи, и да видим цялостната картина на този парламент - това, че лидерите си крещят в зала, е еманация на цялото безредие, което цари. Всъщност от много дълго време ние не знаем дали този парламент е истински и какво всъщност си казват там, защото имаме изключително биещи се версии, невъзможност някоя от тях да надделее по легитимен път и в края на краищата повдигането на тона е израз на безпомощност. В този смисъл не смятам, че заслужава внимание”, каза Георги Проданов.
“Тези две момчета (бел. ред. - Пеевски и Петков), ако имат нещо да решават, мъжете имат най-различни начини за решаване на спорове - от интелигентни и аристократични до улични. Да вземат да си го решат това някъде, защото е изключително грозна гледка, принуждавайки националните медии да я излъчват и коментират в ефир”, заяви университетският преподавател.
“В тази ситуация обаче мисля, че се касае за едно дълбоко неразбиране на политическия компромис от страна на всички участници. Всъщност ние не искаме те да се харесват. Избирателите не очакват тези партии да се харесват и онова, което не трябва да се случи в една бъдеща коалиция, е те да изглеждат еднакво, да се държат по един и същи начин и да говорят по един и същи начин, но именно по това започват да си приличат. А ако разликите бъдат търсени в политиките и в отказа да бъде забравено близкото минало - да се прави всичко онова, което е възможно в името на управлението на държавата, вече няма да говорим за такъв интимен компромис, какъвто явно го възприемат в парламента, а за управленски компромис, който може да се сведе до една управленска коалиционна програма, в която се демонстрират отстъпки и то отстъпки, свързани с управлението, а не отстъпки, свързани с отношението на другата партия”, заяви политологът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)