Министър Василев пред Тагесшпигел: Очакваме обективна оценка дали България е готова за еврото

„Бих искал да видя обективна оценка дали България отговаря на критериите за въвеждане на еврото и на базата на тази обективна оценка да се вземе подходящо решение. Очакваме еврозоната да не допуска политически субективизъм, а да гледа абсолютно обективно на критериите“.

Това коментира министърът на финансите Асен ВасилевАсен Василев е министър на икономиката, енергетиката и туризма от 12 март до 29 май 2013 г. С указ на в интервю за авторитетното германско издание „Тагесшпигел“. Той припомня, че при Шенген една страна членка на ЕС, в случая Австрия, е блокирала процеса на присъединяване на България и Румъния, въпреки обективната оценка на Европейската комисия. 

Асен Василев категоричен: 1 януари 2025 г. влизаме в Еврозоната

Министър Василев потвърждава, че целевата дата на страната ни за въвеждането на еврото остава 01.01.2025 г., като акцентира, че няма очаквания, че ще се наложи да преместим датата. „Имаше опасения относно националния дълг и бюджетния дефицит през 2020 г. и 2022 г., но успяхме да отговорим на тези опасения. Вече приехме бюджет, който отговаря на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 г. с дефицит от 2,2 процента. С 22% дълг към БВП България е и страната с втори най-нисък национален дълг в Европейския съюз“, коментира още финансовият министър пред германското издание.

На въпрос дали българската общественост има страхове от въвеждането на еврото, министър Василев казва, че българската валута първо е обвързана чрез валутен борд към германската марка, а след това, от 1997 г., към еврото, а реалният обменен курс на лева към еврото е фиксиран от 2007 г. „В България де факто цялата икономика работи с еврото, което се вижда както в цените, така и в сделките с имоти. Повечето граждани вече работят в евро и имат сметки в евро. Ако искате да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо страшно и нищо далечно“, отбелязва Василев.

Министър Василев уточнява, че по отношение на мерките за борба с прането на пари страната ни планира до края на годината да контролира целия товарен трафик през българо-турската граница, защото цялата сухопътна търговия между Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница. „Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, така че нашите служители да бъдат по-добре обучени, да имат достъп до по-добра информация и следователно да могат да работят по-ефективно“, отбелязва министърът. 

Ето и цялото интервю на министър Асен Василев: 

- Г-н Василев, срещнахте се с вашия германски колега финансовият министър Кристиан Линднер в бурен за България момент. България трябва да бъде приета в Шенгенската зона и да се присъедини към еврозоната от следващата година. Ще мине ли по план въвеждането на еврото на 1 януари 2025 г.?

- Не очакваме да се наложи да преместим датата. Имаше опасения относно националния дълг и бюджетния дефицит през 2020 г. и 2022 г. Въпреки това успяхме да отговорим на тези опасения. Вече успяхме да приемем бюджет, който отговаря на критериите от Маастрихт. Приключихме 2023 г. с дефицит от 2,2 процента. С 22 процента дълг от БВП България е и страната с втори най-нисък национален дълг в Европейския съюз. Бюджетният дефицит е под 3 процента от 2009 г. насам - единственото изключение бяха годините на Корона кризата. Погледната в тази светлина, Германия има съюзник в Европа, който иска да следва разумна политика за дълга и дефицита, като същевременно се фокусира върху инвестициите и реиндустриализацията.

- Все още обаче липсва ценова стабилност - инфлацията не трябва да е по-висока от 1,5 процентни пункта над тази на трите страни членки с най-голяма ценова стабилност.

- От 2013 г. до 2020 г. България успя да изпълни инфлационния критерий. Когато избухна Корона кризата и след това войната в Украйна, инфлацията се покачи в цяла Европа, включително в България. Инфлацията в момента спада по-бързо, отколкото в други европейски страни, така че очакваме тази година да изпълним критерия. Между другото, това прогнозира и Европейската комисия. Чисто формално няма пречка България да влезе в еврозоната. Геополитически и стратегически това е изключително важно за България и за Европейския съюз.

- Част от българското население се страхува, че еврото може да оскъпи ежедневните стоки. Ще има ли ценови шок?

- Не, защото българската валута е обвързана чрез валутен борд първо към германската марка, а след това към еврото от 1997 г. Реалният обменен курс на лева към еврото е фиксиран от 2007 г. В България де факто цялата икономика работи с еврото, което се вижда както в цените, така и в сделките с имоти. Когато Хърватия се присъедини, видяхме, че инфлацията беше само 0,2 до 0,3 процента.

- Как се справяте с притесненията относно еврото, които все още изпитват много хора?

- Може би има някакъв процент граждани, които се страхуват. Повечето граждани обаче вече работят в евро и имат сметки в евро. Ако искате да си купите къща, плащате за нея в евро. Така че еврото не е нищо страшно и нищо далечно. 

Подкрепа за членството на България в еврозоната потвърди германският министър на финансите

- Как Германия може да подкрепи България за въвеждане на еврото?

- Бих искал да видя обективна оценка дали България отговаря на критериите за въвеждане на еврото и на базата на тази обективна оценка да вземем подходящо решение.

- Оценката от Германия и други страни от ЕС досега не е ли обективна?

- Да, тя беше обективна. Но в случая с Шенген видяхме, че една страна-членка на ЕС, в случая Австрия, блокира процеса на присъединяване на България и Румъния въпреки обективната оценка на Европейската комисия. Очакваме еврозоната да не допуска политически субективизъм, а да гледа абсолютно обективно на критериите.

- Дали България не приложи също толкова субективни стандарти към Северна Македония и така блокира присъединяването на страната към ЕС?

- Не. Видяхте, че България одобри членството на Македония в Европейския съюз по много ясни критерии, които Европейската комисия трябва да оцени. Повече от година и половина по-късно Македония не иска да изпълни тези критерии. Не сме установили нови критерии. Това, което е договорено, това, което са приели македонците, трябва да бъде изпълнено и оценено от Комисията. Македония обаче още дори не е започнала да го прилага – това е оценката на Европейската комисия.

- До септември миналата година България все още беше под надзора на Европейската комисия в рамките на „Механизма за сътрудничество и контрол” в борбата с корупцията и прането на пари. Докъде е стигнало днес българското правителство в борбата с прането на пари?

- Това не е официално условие за присъединяване към еврозоната, но ние, разбира се, полагаме сериозни усилия за борба с прането на пари. Миналата година приехме нов закон в тази насока. Искаме много от препоръките на ЕС да бъдат изпълнени до лятото и тогава ще оценим ефективността на тези мерки. Разбира се, това е непрекъснат процес, протичащ в цяла Европа. Ето защо ЕС най-накрая създава агенция за борба с прането на пари.

- Какво конкретно искате да постигнете в борбата с корупцията и прането на пари?

- Имаме нужда от постоянни усилия. Не можеш да кажеш, че си постигнал нещо конкретно, защото в следващия момент може да се стигне до незаконен трансфер. Всяка отделна компания трябва да бъде проверена, за да се гарантира, че нейните транзакции не са пране на пари. Планираме до края на годината да контролираме и целия товарен трафик през българо-турската граница. Цялата сухопътна търговия между Европа и Турция, Близкия изток и Централна Азия минава през тази граница. Според нашите данни всяка година около 50 000 евро незаконни пари в брой преминават външната граница на ЕС. Това е много голяма тема. Решихме и на последната среща с Кристиан Линднер в София, че на границата трябва да бъдат разположени митнически екипи от различни европейски страни.

- Как точно трябва да изглежда това митническо сътрудничество?

- В момента работим активно с Швеция. Имаме споразумение с Франция. И ние сме в дискусии с Германия и чакаме конкретен ангажимент колко германски служители могат да бъдат разположени на българската граница.

- До каква степен Германия трябва да подкрепи това?

- Колкото повече, толкова по-добре и колкото по-бързо, толкова по-добре. Не можете да си представите степента му, докато не го видите сами. Говорим за порядъка на около 4000 камиона на ден - само на една граница. Милиони коли, автобуси и влакове пресичат границата там всяка година – ние сме входната точка в Европейския съюз за този трафик.

- Какво може да подобри България в борбата с корупцията?

- Това, което остава да се направи е по-нататъшното разширяване на разследващите органи. Трябва да може да се проследяват сложни транзакции в множество държави.

- Какви конкретни действия са необходими за това?

- Започнахме да работим с другите служби за финансово разузнаване в Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати, така че нашите служители да бъдат по-добре обучени, да имат достъп до по-добра информация и следователно да могат да работят по-ефективно.

- България ще стане част от Шенгенската зона - ще отпадне поне вътрешноевропейският граничен контрол по въздух и море. Докога ще има контрол по всички граници?

- Това зависи от това колко високи са рисковете на границата. Компетентният орган МВР трябва прецени това. Но за България пълното присъединяване към Шенген е изключително важно. Между три и пет процента от брутния вътрешен продукт са загубите за българската икономика от граничен контрол и забавени маршрути за доставки по шенгенските граници с Румъния и Гърция. Това са огромни загуби.

- В четвъртък Европейският съюз одобри пакет от помощ за Украйна на стойност 50 милиарда евро. Какво означава това за България?

- България силно подкрепя този пакет, както и усилията на Украйна да изтласка Русия от собствената си територия и да възстанови целостта на Украйна. От първите дни на войната България подкрепя Украйна и с оръжие, и с дипломация. Лично аз смятам, че това е много добра новина за Европа като цяло, защото дава устойчивост и стабилност на украинските усилия на бойното поле. Тогава Русия вече няма да може да чака и да се възползва от ситуацията.

- Подкрепата за десните партии, които са и проруски, рязко нарасна в България през последните четири години. Колко голяма е опасността, която представляват?

- Въпреки силната руска пропаганда в България, тези крайнодесни, крайнолеви и проруски партии са под 15 процента в България. Въпреки че сме най-бедната държава в Европейския съюз, те няма как да получат власт. Това е така, защото през последните години доходите на хората рязко се повишиха и неравенството намаля. В България например успяхме да запазим енергията си конкурентоспособна, защото до голяма степен я произвеждаме сами. Въпреки че все още е по-скъпа от руската енергия, тя е сред най-евтините в Европейския съюз.

- Населението на България намалява – много хора работят и живеят в страни като Германия. Как искате да се справите с това?

- През последните години България провежда съвсем различна финансова и икономическа политика от преди. Това ни преведе през всички тези кризи. Доходите растат значително по-бързо от инфлацията и растат най-бързо в целия Европейски съюз. През 2024 г. се предвижда доходите да растат два пъти по-бързо от инфлацията. През 2022 г. за първи път имаме повече българи, завърнали се в страната, отколкото емигранти. Не защото правителството им казва да направят нещо, а защото за тях е по-добре да живеят и работят в България. Вече виждаме това в някои индустрии с по-високи доходи.

Последвайте канала на