Правителството назначи още четирима нови областни управители

Кабинетът назначи четирима областни управители, съобщиха от правителствената пресслужба.

Правителството назначи четирима областни управители – на областите Монтана, Видин, Благоевград и Враца.

Ивайло Антонов е назначен за областен управител на област Монтана. Антонов е бил директор в ОДМВР-Монтана от 2015 г. до 2019 г. Преди това той е работил в „Икономическа полиция“ при СДВР – МВР. Ивайло Антонов е бил началник на сектор „Изпиране на пари“ към ГДБОП – МВР, началник на сектор – „Противодействие на организираната престъпност“ при ДАНС и други. Като служител на МВР е награждаван многократно. Последната длъжност, която е заемал, е управител на ВиК-Берковица.

Иво Атанасов е новият областен управител на област Видин. Атанасов е бил народен представител в 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание. Бил е член на комисиите по право, енергетика, околна среда и водите, икономика и иновации. Атанасов е завършил право в СУ “Климент Охридски”. Работил е като нотариус и съдия във Видинския районен съд. От 1992 г. е адвокат във Видинската адвокатска колегия. В професионалния си опит е бил юридически консултант в банки и в български и чуждестранни дружества.

Ето имената на първите шестима областни управители, които назначи кабинетът

Мария Димова е назначена за областен управител на област Благоевград. Тя е магистър по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Дълги години е работила като юрисконсулт в частния сектор.

Надя Донкинска е новият областен управител на област Враца. Тя е магистър по финанси и кредит от Стопанска академия „Д.А. Ценов“, Свищов. Заемала е ръководни позиции в банкови институции.

С правителственото решение са освободени досегашните областни управители на четирите области.

Ето всички останали решения, които прие днес кабинетът "Денков" на редовното си заседание:

Министерският съвет одобри годишния доклад за дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС

Правителството одобри доклад относно дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (Съвета АФКОС) през 2022 година, както и Отчет за изпълнение на Плана за действие за 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021-2027 година.

Съветът АФКОС е създаден с ПМС № 18 от 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, като на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от него консултира Министерския съвет по проекти на нормативни актове, стратегии за борба с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и планове за действие към тях в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт. На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ПМС № 18 Съветът ежегодно отчита дейността си пред Министерския съвет.

Годишният доклад за дейността на Съвета АФКОС през 2022 г. и Отчетът за изпълнение на задачите, заложени в Плана за действие за 2022 г., са изготвени на базата на информация, представена от членовете на Съвета и от Прокуратурата на Република България, и са единодушно одобрени на редовното заседание на Съвета АФКОС, проведено на 12 април 2023 година.

Докладът обхваща мерките, предприети в България за борба с измамите, засягащи приходната и разходната част на бюджета на Европейския съюз, в изпълнение на чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В доклада са представени по-важните законодателни, административни, организационни и оперативни мерки за осъществяване на ефективна превенция и противодействие на нередностите и измамите. Документът включва обобщение и анализ на статистиката за 2022 г. за докладваните нередности, засягащи бюджета на Европейския съюз, делегиран за изпълнение на Република България в режим на споделено управление.

Планът за действие за 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021-2027 г., е приет с Решение № 444 на Министерския съвет от 7 юли 2022 г. Отчетът за изпълнение на задачите, включени в Плана за действие за 2022 г., представя достигнатите стойности на заложените индикатори за наблюдение за изтеклата година, като изпълнението на плана е 95%.

Кабинетът одобри годишния отчет за дейността на НЗОК и отчета за изпълнението на бюджета на Касата за 2022 г.

Министерският съвет одобри Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 година, който съдържа информация за управлението и дейността на организацията.

Съществено значение в дейността на НЗОК през 2022 г., освен Националният рамков договор (НРД) за медицинските дейности 2020 - 2022 г. и НРД за денталните дейности 2020-2022 г., отново има извънредната епидемична обстановка.

През отчетения период продължава прилагането на методики и правила във връзка с чл. 15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързано с преодоляване на последиците, които определят плащания на изпълнителите на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка до изтичане на нейния срок и три месеца след нейната отмяна.

През 2022 г. са реализирани нови функционалности в системите на НЗОК за автоматизиране на основни процеси в дейността на институцията.

Основна цел за НЗОК през 2022 г. е осигуряването и гарантирането на свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ и финансово осигуряване на здравната система, която беше затруднена поради необходимостта от преодоляване на последиците от повишената заболяемост от КОВИД-19 през предходния период.

На днешното правителствено заседание беше одобрен и Годишният отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2022 г, който е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.

Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2022 г. са одобрени приходи и трансфери - всичко в размер на 6 116 304,9 хил. лв., съответно разходи и трансфери ­ всичко в размер на 6 116 304,9 хил. лв.

Общият размер на отчетените от НЗОК към 31.12.2022 г. приходи и трансфери - възлиза на 6 419 320,8 хил. лв. В сравнение с отчета за 2021 г. се отчита увеличение с 517 887,6 хил. лв. или с 8,8 %, което се дължи основно на получените допълнителни трансфери от Министерството на здравеопазването и на ръста на събираемост на здравноосигурителните вноски.

Със ЗБНЗОК за 2022 г. за разходи и трансфери - всичко са одобрени средства в размер на 6 116 304,9 хил. лв., които по отчет достигат 6 373 915,7 хил. лв. или ръст от 8,8 % спрямо отчетените през предходната година.

Отчетени са здравноосигурителни плащания в размер на 5 942 415, 5 хил. лв. или увеличение от 689 540, 9 хил. лв. ( 13,1 %) спрямо отчета за 2021 г.

В резултат на отчетените към 31.12.2022 г. приходи и трансфери - всичко в общ размер на 6 419 320,8 хил. лв., спрямо отчетените разходи и трансфери - всичко в общ размер на 6 373 915,7 хил. лв. се формира положително бюджетно салдо за годината в размер на 45 405,2 хил. лв.

Над 7 млн. лв. за четири национални програми в науката

7 182 616 лв. за четири национални програми в областта на науката отпусна Министерският съвет. Средствата са за изпълнение на следващите етапи от програмите.

Една от основните цели на НП „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация” е да се повиши броят на научните публикации с автори от страната в авторитетни научни списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus. През първия етап 31 висши училища и научни организации получиха финансиране, а след преглед и оценка на постъпилите отчети във втория й етап ще продължат участието си 28 от тях. За целта се отпускат 3 782 616 лв.

Национална програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки” съдейства за развитие на висшето образование, науката и иновациите в сферата на математическите науки чрез провеждане на дейности за взаимодействие между образование, наука и иновации. За втория етап от нея се отпускат 700 000 лв.

Целта на програма „Интелигентно животновъдство” е да предостави иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство, което да намали необходимите човешки ресурси и въздействието върху околната среда. За реализирането на следващия (трети) етап са одобрени 1 200 000 лв. За продължаване на научните изследвания, насочени към приложението на изкуствения интелект в земеделието, подобряване на управлението на почвите, качеството на водите и ограничаване ползването на торове и пестициди по програма „Интелигентно растениевъдство“ се отпускат 1 500 000 лв.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет разреши продажбата на недвижими имоти, собственост на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, гр. София - търговско дружество, част от холдинг „Български държавни железници“ ЕАД, гр. София. Имотите се състоят от 15 апартамента и се намират на територията на гр. Русе и гр. Белослав. „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, гр. София няма съществена икономическа полза от конкретните недвижими имоти и те не са необходими за дейността на дружеството. Апартаментите ще бъдат продадени на наемателите, живеещи в тях.

Правителството реши да промени статута на част от имот, представляващ сграда, като го обяви за частна държавна собственост и даде съгласието си да бъде премахнат от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото и техническо състояние. Имотът се намира на територията на гр. Пловдив.

Променя се също статутът на имот, представляващ сграда на територията на с. Зимница. Имотът се обяви за частна държавна собственост и сградата ще бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото й техническо състояние. Преобразуването на сградата и премахването й ще позволи реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа, където е предвидено изграждане на нова сграда за нуждите на подстанцията и прилежаща масивна ограда около терена.

За ратификация е предложено Споразумението за създаване на международната фондация „Европейски съюз - Латинска Америка и Карибите“

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз - Латинска Америка и Карибите“, подписано от Република България на 11 октомври 2017 г.

Фондацията ЕС - ЛАК е международна организация с междуправителствен характер. Нейните усилия са съсредоточени върху засилването на регионалното партньорство между ЕС и неговите държави членки и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите /ОДЛАК/ и нейните държави членки. Целта на Фондацията е укрепването на партньорството ЕС - ЛАК в изпълнение на приоритетите, набелязани на срещите на най-високо равнище ЕС - ОДЛАК.

Основните направления в работата на фондацията ЕС - ЛАК са: сътрудничество в областта на науката, технологиите и образованието; устойчиво развитие; инфраструктура; климатични промени; укрепване на демокрацията; по­нататъшно опознаване на деловите кръгове и представителите на гражданските общества; култура и други теми, по които България притежава необходимия капацитет да участва.

Споразумението създава условия за активизиране на отношенията на България със страните от ЛАК и съдържа важни елементи, допринасящи за постигане на целите на външната дейност на ЕС, определени в чл. 21 от Договора за ЕС, сред които утвърждаване на правата на човека и демокрацията, развитие на устойчива и социална икономика, екология и други.

Одобрен е докладът с резултатите от редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 16 юни 2023 г. в Люксембург.

По време на заседанието се проведе политически дебат относно пакета за ДДС в цифровата ера. Съветът приветства постигнатия напредък и даде политически насоки за по­нататъшна работа за постигане на споразумение.

Министрите обмениха мнения относно прегледа на икономическото управление и обсъдиха икономическото и финансовото въздействие на агресията на Русия срещу Украйна, вкл. актуалното състояние на макрофинансовата помощ за страната.

Съгласно дневния ред беше прието решение за изпълнение за изменение на решението за изпълнение на Съвета в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост относно одобрението на оценката на плана за възстановяване и устойчивост за Естония.

В рамките на Европейския семестър за 2023 г. бяха одобрени препоръките на Съвета относно националните програми за реформи за 2023 г. и бяха предоставени становищата на Съвета относно актуализираните програми за стабилност или програми за сближаване с оглед одобрението им от Европейския съвет.

Одобрени са резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ на 22 юни 2023 г.

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 22 юни 2023 г. в Стокхолм.

Съветът обмени предварителни виждания относно нужните реформи на политиките на Съюза, както и на неговата бюджетна и институционална структура в контекста на бъдещото разширяване.

В рамките на СОВ ЕК представи устна актуална информация за напредъка на реформите в Украйна, Молдова и Грузия. Информацията предхожда приемането на пакета за разширяване, който ще бъде представен през октомври 2023 г.

Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” от 27 юни 2023 г.

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 27 юни 2023 г. в Люксембург. България бе представена на ниво заместник-министър на външните работи.

Съветът подготви заседанието на Европейския съвет на 29-30 юни 2023 г., като обсъди ревизиран проект на заключения на лидерите, включващ темите Украйна, икономика, сигурност и отбрана, миграция, Китай, външни отношения и кипърския въпрос.

Министрите одобриха интегрираните специфични препоръки по държави в рамките на Европейския семестър 2023 г. с оглед предаването и приемането им от Европейския съвет на 29-30 юни 2023 г.

Министрите проведоха кратка дискусия по последиците от въглеродния пазар на ЕС върху други политики на ЕС по инициатива на Полша.

В рамките на заседанието беше обсъден и напредъкът в работата по европейското изборно законодателство. Държавите членки приветстваха проведеното допитване по темата.

СОВ одобри 18-месечната програма на Съвета за периода 1.07.2023 г. - 31.12.2024 г., представена от предстоящите председателства на Испания, Белгия и Унгария.

Под точка „Разни“ Шведското председателство информира за Стокхолмския симпозиум по въпроси на демокрацията и върховенството на закона, проведен на 21-22 юни 2023 г.

Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни 2023 г. в Люксембург.

Република България, подкрепена от делегациите на Румъния и Словашката република, представи пред Съвета информация във връзка с преразглеждането на Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането на химични вещества и смеси и неговото въздействие върху производството на етеричномаслените култури в ЕС. Комисията предлага етеричните масла да бъдат класифицирани за определени опасности въз основа на смесен подход, който ще изисква индивидуално изпитване на всички съставни съединения на етеричните масла. Това е промяна на парадигмата с огромни последици за производството и потреблението на етерични масла в ЕС.

Република България, подкрепена от Румъния и Словакия, настоя за изключване на етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани съгласно настоящите правила като вещества, а не като смеси. В позицията на страната се подчертава, че отглеждането на етерично-маслени култури е традиционна селскостопанска дейност с важни социални, икономически и културни измерения в ЕС. В подкрепа по време на дискусията се обявиха още Франция, Словения, Италия, Унгария, Хърватия.

Основни акценти в дискусията бяха елементите на Предложението за Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, свързани с прилагането на интегрираната борба с вредителите, отговорностите на „професионалните потребители“ на продукти за растителна защита и взаимодействието между насоките и правилата за специфичните култури. От различни делегации бяха изразени притеснения относно начина, по който тези правила се очаква да се прилагат и как те са свързани с финансирането по линия на Общата селскостопанска политика. Очаква се публикуването на резултатите от проучване на Комисията, допълващо съществуващата оценка на въздействие на предложението. Република България подкрепя намаляването на употребата на пестициди за по-устойчиво земеделие и за намаляване на риска върху околната среда и здравето, като не трябва да се застрашават селскостопанското производство и неговата конкурентоспособност.

В областта на рибарството Комисията представи пред Съвета аргументи за подхода си за формулиране на предложенията относно възможностите за риболов за 2024 г. Предвид факта, че черноморските запаси, експлоатирани от България и Румъния, са споделени с държави извън ЕС (Турция, Украйна, Грузия и Руската федерация), риболовните възможности на регионално ниво се определят от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM). В Съобщението се обръща внимание, че започналата през 2022 г. военна агресия на Русия срещу Украйна е засегнала по различни начини рибарството, най-вече в Черно море, което е довело до продължаващи смущения в риболовните дейности.

В продължение Съветът одобри заключения на Председателството относно пакета за политиката в областта на рибарството - за устойчив, стабилен и конкурентоспособен сектор на рибарството и аквакултурите.

В областта на селското стопанство Съветът получи актуална информация от Комисията относно текущото състояние на търговията със селскостопански продукти, както и за търговските споразумения и преговори, които в момента се провеждат. Мнозинството делегации изразиха подкрепа за текущите преговори по търговски споразумения, като същевременно подчертаха необходимостта от защита на редица чувствителни продукти и от насърчаване на устойчиво земеделие, както в ЕС, така и на глобално ниво, зачитане на екологичните амбиции и гарантиране на конкурентоспособността и равнопоставеността на европейските земеделски производители.

Според позицията на Република България при внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания.

Ще бъде премахнато амортизирано оборудване на „Пристанищен терминал Бургас­запад”

Правителството прие отправеното от концесионера мотивирано предложение за изменение на Договора за предоставяне на концесия върху „Пристанищен терминал Бургас-запад”. С приемането на решението активи - публична държавна собственост, разположени на територията на пристанищния терминал, ще бъдат обявени за частна държавна собственост и ще бъдат премахнати. Те включват пристанищно оборудване - три челни товарачи (кошотоварачни машини).

Предвид закупуването на голям брой нова мобилна пристанищна техника от страна на концесионера, посочените кошотоварачни машини са неизползваеми за извършването на пристанищни услуги. Вследствие на продължителната интензивна експлоатация машините са напълно амортизирани. По-нататъшното им ползване би създало затруднения и опасности в работата, а възстановяването им е нецелесъобразно поради техническата непригодност на почти всички части и възли.

С премахването на трите машини значително ще се оптимизира и подобри логистиката на складиране на приеманите за обработка товари, като се увеличат откритите складови площи в „Пристанищен терминал Бургас-запад”. Ще се постигне функционалност, ефективност и сигурност при управлението и експлоатацията на обекта на концесията.

За оптимизиране на логистиката ще бъдат премахнати неизползвани постройки на пристанищен терминал „Бургас изток-2“

Правителството прие отправеното от концесионера „БМФ Порт Бургас” ЕАД мотивирано предложение за изменение на Договора за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Бургас изток-2”. С приемането на решението активи - публична държавна собственост, разположени на територията на пристанищния терминал, ще бъдат обявени за частна държавна собственост и ще бъдат премахнати.

Целта е да се оптимизира логистиката на приемане, складиране и транспортиране на товари. На мястото на постройки, които са загубили своето значение, ще бъдат удължени пристанищните жп коловози, които се използват за транспортиране на течни товари в територията на пристанищен терминал „Бургас изток-2”. По този начин ще се постигне сигурност на маневрирането на жп цистерни в терминала и ще се оптимизира вътрешно-пристанищната свързаност на площадките и съоръженията.

Правителството одобри отчет на шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на шведското председателство на Съвета на ЕС (1 януари - 30 юни 2023 г.)

С Решение на Министерския съвет беше приет отчет на шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари - юни 2023 г.).

Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари - юни 2023 г.).

В шестмесечната програма бяха включени 52 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през първото полугодие на 2023 г. по време на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.

Развитието по досиетата и темите беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.

Правителството одобри шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на испанското председателство на Съвета на ЕС (1 юли - 31 декември 2023 г.)

С Решение на Министерския съвет беше приета шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на испанското председателство на Съвета на ЕС (1 юли -31 декември 2023 г.).

Тя е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото председателство.

Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на испанското председателство на Съвета на ЕС (1 юли - 31 декември 2023 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси”, ,,Икономически и финансови въпроси”, ,,Правосъдие и вътрешни работи”, ,,Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, ,,Социална политика, заетост и здравеопазване”, ,,Образование, младеж, култура и спорт”, ,,Конкурентоспособност” и ,,Околна среда”.

В шестмесечната програма са включени общо 67 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на испанското председателство на Съвета на Европейския съюз, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.

Одобрена е българската позиция за участие в неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“ на 20 юли 2023 г.

Министерският съвет одобри позициите на Република България от компетентност на Министерството на вътрешните работи за участие в неформално заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 20 юли 2023 г. в гр. Логроньо, Кралство Испания.

Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до:

организираната престъпност като глобална заплаха: засилване на международното сътрудничество, особено в борбата срещу трафика на наркотици;

достъпа на полицията до електронни комуникации и дигитални данни като предпоставка за правоприлагане: необходимостта от съответна и ефективна правна рамка;

агресията на Русия срещу Украйна - последици върху вътрешната сигурност и временна закрила за хората, бягащи от войната;

отговор на ЕС на извънредни миграционни ситуации.

Кабинетът одобри позицията на България по теми, включени в дневния ред на неформалния съвет „Правосъдие и вътрешни работи” в Логроньо, Испания

Министерският съвет одобри днес позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие”, което ще се проведе на 21 юли 2023 г. в Логроньо, Испания.

В дневния ред на заседанието е включена темата за подобряването на достъпа до правосъдие през 21-ви век със специален фокус върху хората с увреждания. В позицията си България ще представи своя опит в тази област, а именно последните изменения в Закона за правната помощ, особените правила в гражданския и наказателния процес, правилата в Закона за българския жестов език, както и незаконодателни мерки като правила за административно обслужване на хора с увреждания; достъп до съдебните сгради чрез специални съоръжения и др.

Очаква се министрите да обсъдят и механизмите за по-добра защита и грижа за пострадалите от престъпления. България смята, че правата на жертвите от престъпления са уредени в достатъчна степен в европейското законодателство, а липсата на пълна кодификация на материята не представлява пречка за реализирането им. Същевременно нормативната уредба трябва да се надгражда с адекватни практически и организационни мерки, които максимално да улесняват пострадалите при упражняването на техните права.

В рамките на Неформалния съвет ПВР ще се проведе и работен обяд, по време на който министрите ще обсъдят предизвикателствата в областта на правосъдието, произтичащи от нарастващата заплаха, която организираната престъпност представлява за гражданите на ЕС.

Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 19 юни 2023 г. в гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.

В рамките на законодателните дейности бе постигнат общ подход на Съвета по предложението за Регламент за подобряване на защитата на ЕС срещу манипулиране на пазара на електроенергия. След двустранни консултации и неуспешни опити за консолидиране на вижданията на държавите членки по предложение за Регламент за подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза, е отложено постигането на общ подход. Взето е решение консултациите по текста да продължат на техническо ниво.

В края на заседанието Комисията информира за развитието във външните отношения на ЕС в областта на енергетиката и за подготовката за зимния период 2023 - 2024 г. Испания представи работната програма на предстоящото испанско председателство на Съвета на ЕС, а Литва и Кипър обърнаха внимание на въпроса за ядрената безопасност във връзка с беларуската АЕЦ и АЕЦ „Аккую“ на южното крайбрежие на Турция.

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите по въпроси, свързани с потребителите, вътрешния пазар и индустрията

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите, отговарящи за конкурентоспособността по потребителски въпроси, вътрешен пазар и индустрия, която ще се проведе на 24 и 25 юли 2023 г. в Билбао, Испания. България ще бъде представена на заседанието от Емил Алексиев - директор на дирекция „Политика за потребителите” на Министерството на икономиката и индустрията.

В рамките на срещата е предвидено провеждането на две работни сесии по темите: ,,Ролята на потребителите за зеления преход и кръговата икономика, постигането на напредък по поставените в Зелената сделка цели чрез по-активна роля на потребителите” и „Преглед на новата програма за потребителите в контекста на поредицата от кризи”.

Заседанието по вътрешен пазар и индустрия включва пленарна сесия относно отворената стратегическа автономност като крайъгълен камък на ЕС: възможност за индустриално развитие и нов стимул за единния пазар, както и три паралелни работни сесии по темите: ,,Краткосрочни отговори: гъвкавостта на правилата за държавна помощ”, ,,Дългосрочна конкурентоспособност. Завършването на единния пазар като отговор на външни предизвикателства” и „Политически мерки за подкрепа на европейската икономика. Финансова подкрепа”.

Синхронизираме признаването на квалификации по регулирани професии с ЕС

С промяна в Закона за признаване на професионални квалификации ще се синхронизират разпоредбите на националното законодателство в областта на признаването на придобита професионална квалификация по регулирана професия. По този начин ще се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и ще се осигури високо равнище на защита на потребителите.

С гласуваните от правителството промени в закона се транспонират разпоредби от Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година, свързани с проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии.

Приетите изменения са свързани с всички органи, които имат правомощия да регулират и/или да предлагат регулиране на професии.

Установява се механизъм за гарантиране на ефективността на съответните правила, които биха осигурили независимостта и обективността на оценките на пропорционалността, извършвани от професионални организации в качеството им на органи по признаване. Предоставят се също ефективни правни средства за защита във връзка с обхванатите от директивата въпроси.

Правителството допълни тарифата за таксите, събирани от съдебната власт и Министерството на правосъдието

Министерският съвет гласува днес допълнение на тарифата за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Допълненията са свързани с въвеждането на информационната система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по закон (пътни превозни средства, селскостопанска техника, въздухоплавателни средства и др.). В нея не влизат наложени запори върху същите вещи по реда ДОПК, Закона за митниците и др.

Министерството на правосъдието ще предоставя електронни административни услуги за уведомяване за наложен запор и за извършване на справки за наложени запори на всяко лице при спазване на изискванията по Закона за електронното управление. Таксата за предоставяне на електронна справка за наличие на запор върху имущество от информационната система ще е 5 лв. Тя ще е в същия размер (5 лв.) и за предоставяне на електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице.

Достъпът по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции, е безплатен.

Услугите ще се заявяват през Единния портал на органите на изпълнителната власт в сектор „Правосъдие”, като системното администриране на информационната система ще се извършва от служители на МП.

Предвижда се информационната система да бъде внедрена от 20 юли 2023 г. Изграждането й бе предвидено с изменения в Гражданския процесуален кодекс и издадената от министъра на правосъдието Наредба № Н-3 от 2023 г. за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон, и за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Със средства от ОПТТИ 2014-2020 ще се финансират разширението на софийското метро, обходният път на Бургас и два проекта във водния сектор

Разширението на линия 3 на Софийското метро и нови метро влакове, обходният път на Бургас, удълбочаване в пристанище Бургас и модернизация на инфраструктурата на Фериботен комплекс - Варна. Това са проектите, които ще бъдат финансирани от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 - 2020 г. до края на 2023 г., когато изтича срокът за допустимост на разходите по оперативната програма.

Правителството одобри промени в програмата, които позволяват да се пренасочат средства от одобрените вече проекти, които няма да бъдат реализирани изцяло до края на настоящата година. Неизпълнените дейности ще бъдат финансирани от Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., за да се гарантира цялостното завършване на проектите.

Със средства от ОПТТИ 2014-2020 до края на 2023 г. ще бъдат извършени дейности по разширението на линия 3 от метрото в София, участък „ул. Шипка - кв. Гео Милев - ж.к. Слатина - Зала Арена Армеец/Тех Парк София - бул. Цариградско шосе“. Ще бъде финансиран и проектът за изграждане на обходния път на Бургас от АМ „Тракия“ към летището край града. Предвижда се също да бъде извършено драгиране на територията на пристанище Бургас, както и рехабилитация на инфраструктурата на Фериботен комплекс - Варна.

Министерският съвет одобри позиция на Република България по преюдициално дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз

Със свое решение Министерският съвет одобри днес позиция на Република България по преюдициално дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Делото е образувано по осем преюдициални запитвания, свързани с тълкуването на разпоредби от евродиректива за някои аспекти на дружественото право и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR). Въпросите са отправени от състав на Върховния административен съд във връзка с разглеждано от него дело.

Спорът е между Агенцията по вписванията и съдружник в ООД за законосъобразността при обработване на лични данни, конкретно за публикувани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел данни на съдружниците. Позицията на държавата е, че обработката на личните данни в случая е законосъобразна и отговаря на европейските стандарти.

Одобрена е помощ по линия на програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна

Министерският съвет прие решение за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317 от 2022 г.

Плащанията са верифицирани след пълно преизчисление на дължимите суми за всички отчетни периоди по Програмата от 01.06.2022 г. до 31.03.2023 г., извършено въз основа на работата на сформираната Междуведомствена работна група от експерти от Министерството на туризма и от ведомствата, които предоставят информация за разселени лица от Украйна по служебен път - Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция ,,Миграция“ при МВР, Държавна агенция за бежанците, Национална агенция по приходите, и подадените декларации за изхранване от законните представители на лицата, извършващи дейност в обектите чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Преизчисленията са осъществени след съпоставка за съответствие на данните за настанените в обектите за настаняване/подслон разселени лица от Украйна, предоставени от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и декларирани в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), с актуални и консолидирани данни, предоставени от ГД „Гранична полиция“ и Дирекция „Миграция“ при МВР, Държавна агенция за бежанците, Национална агенция по приходите.

След извършване на допълнителни проверки по предоставените от ДАБ и от ГД „Гранична полиция“ актуални данни са установени лица с временна закрила, които са напускали пределите на страната през времето на ползване на Програмата, извършени са и корекции във връзка със забавени от обектите регистрации в ЕСТИ и последващи регистрации в други обекти и подадените декларации за изхранване от законните представители на лицата, извършващи дейност в обектите чрез Системата за сигурно електронно връчване.

Предвид това платените средства за периодите на престой извън страната и за забавените и/или частично припокриващи се регистрации в ЕСТИ се приспадат от дължимите суми по настоящото плащане. След извършените приспадания е одобрена помощ в общ размер на размер на 3 037 651, 80 лева с ДДС.

Одобрено е Изменение №1 на Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“

Министерският съвет на основание чл. 22, ал.2, т.11 б от ЗОВСРБ реши да предложи за одобрение от Народното събрание документ Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“.

В изпълнение на договора с „NVL B.V & Со. KG“ е планирано корабите да бъдат оборудвани със системи за тактически обмен на обобщена картина за обстановката на море в реално време - Link-11, с възможност за надграждане до Link-22 и Link-16.

В процеса на изпълнение на дейностите по договора поради промени в оперативните изисквания на НАТО се установи, че системата Link-11 излиза от експлоатация през 2025 г. и се заменя от Link-22, а използването на системата Link-16 Block Upgrade 1 (BU 1) се преустановява от средата на 2023 г. Това налага придобиване на системи Link от ново поколение.

На основание на гореизложеното се налага изменение на документа Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с Решение на Народното събрание от 19.07.2018 г.

С реализацията на Изменение № 1 на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ ще се осигури пълна оперативна съвместимост на модулните патрулни кораби и ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това ще гарантира изграждането на способности за защита на суверенитета и териториалната цялост на Република България, и ще способства за изпълнението на поетите ангажименти в системата за колективна отбрана на НАТО и ЕС.

Създава се Институт за анализи и прогнози към министъра на финансите

Правителството прие постановление за създаване на Институт за анализи и прогнози към Министерството на финансите и за приемане на неговия устройствен правилник.

Причината за създаването му е установената липса в системата на Министерството на финансите на изградена специализирана административна структура, която да изпълнява функции на единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, както и за разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост.

Институтът ще се ръководи и представлява от директор, който ще е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите и ще се назначава и освобождава от министъра на финансите. Сред основните функции на института ще бъдат изготвяне на анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда и др. Също така институтът ще работи за изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната, за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства. Той ще участва и в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; в разработването на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет, както и за аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната.

Обезпечаването на числеността на персонала на института ще стане за сметка на щатни бройки на министерството и предполага едновременното извършване на съответни промени и в Устройствения правилник на Министерството на финансите. В изпълнение на управленските цели и извършен преглед на дейността на министерството в Устройствения правилник на МФ са предвидени промени, основно насочени към оптимизиране на структурата и числеността на персонала на министерството с цел постигане на по-голяма ефективност при изпълнение на функциите на административните звена.

В резултат на всички структурни и функционални промени, без да се отчита преминаването на функции със съответните щатни бройки във и извън Министерството на финансите, се предвижда да бъдат реално съкратени 25 щатни бройки, което при настояща численост на персонала от 573 щатни бройки представлява оптимизация от приблизително 4,5%. Допълнително ще бъдат съкратени още 8 щатни бройки в дирекция „Централно координационно звено“ при преминаването на дейността й от администрацията на Министерския съвет в Министерството на финансите.

Осигурени са местата за изграждане на оперативни бази за HEMS на летищата в София и Пловдив

Правителството предостави безвъзмездно два имота – публична държавна собственост за управление на Министерството на здравеопазването. Имотите се намират на територията на летище София и летище Пловдив и ще бъдат използвани за изграждането на оперативни бази за нуждите на спешната медицинска помощ по въздух. Средствата за това са осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост.

В оперативните бази ще се осигури обслужване на летателните средства. Разположението им е такова, че да се покрива максимална част от територията на страната при осигуряване на „златния час” за оказване на спешна медицинска помощ.

Към момента имотът на летище София, от който се предоставя обособена част, е предоставен за управление на Държавния авиационен оператор, а имотът на летище Пловдив, от който се предоставя обособена част, е предоставен за управление на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Правителството прие Наредбата за условията и реда за извършване на проверки на пътната инфраструктура от ДАБДП

Министерският съвет прие Наредбата за условията и реда за извършване на проверки на пътната инфраструктура от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП).

В изпълнение на законовата делегация на чл. 164г, ал. 7 от Закона за движението по пътищата с акт на Министерския съвет се определят условията, редът и начинът за извършване на проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата, както и изискванията към длъжностните лица, които ги извършват.

С наредбата се доразвиват и конкретизират този кръг от обществени отношения, като се регламентират съответно и на подзаконово ниво. Предвижда се служителите от специализираната администрация на ДАБДП да извършват проверки на пътната инфраструктура с оглед повишаване безопасността на движението по пътищата. Те ще включват проверки за съответствие на пътната инфраструктура с изискванията на Закона за пътищата, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. При извършването на проверките ще се установяват и съществуващи потенциални рискове за участниците в движението. По реда на наредбата ще се извършват планови и извънпланови проверки по сигнали на физически и/или юридически лица, свързани с безопасността на движението по пътищата. Предвижда се да се осъществява и последващ контрол за изпълнението на дадените препоръки по Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата.

С приемането на Наредбата се създава нормативен механизъм за сезиране и осъществяване на последващ контрол за изпълнение на предписания за повишаване на безопасността на движението по пътищата, което ще доведе до подобряване на координацията на национално ниво и по-голяма експедитивност при прилагането на съответните експертни решения.

Последвайте канала на