Вицепрезидентът на ЕП: Няма пречки пред членството на България в Шенген

  • 03 юни 2023 09:26

  • 1134
  • 1
Вицепрезидентът на ЕП: Няма пречки пред членството на България в Шенген
© Фейсбук

България е написала домашното си за Шенген и няма пречки пред членството ѝ. Това заяви вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер в специално интервю за "Събуди се".

Регер е австрийски адвокат и политик. През последните 14 години е член на  Европарламента, а от 2022 г. - и вицепрезидент. Тя е част от Алианса на прогресивните социалисти и демократи в Европарламента. Основен фокус в работата ѝ са данъчната справедливост, премахването на неравенството в доходите и защита на правата на жените и равенство на половете. Срещаме я в София, където е на специална визита.

ЕК: Приемането в Шенген и еврозоната се извършва според ясни изисквания

В: Г-жо Регнер, каква е ролята на жените в политиката и в бизнеса от позицията ви на вицепрезидент на Европарламента?

Р: В парламента ние имаме жена, която го оглавява. Начело на Еврокомисията също  е дама, половината от вицепрезидентите на парламента също са жени. Така че смятам, че ние вече сме направили нещо за промяната към по-добро. Мястото на жената е на върха и винаги става въпрос за споделяне на отговорностите и задълженията - просто споделяне.

В: България е на крачка от това да има първата жена премиер в редовно правителство - Мария Габриел. Познавате ли я?

Р: Познаваме се. Работили сме заедно като членове на Европарламента още преди да стане комисар. Това е добра стъпка и смятам, че винаги е от полза, когато Европа идва при хората, по-близо до националната политика. Така че ѝ пожелавам сила и увереност, за да може да може да предприеме правилните стъпки. А какво е нужно? Проблемите са много. Социалните например – повече от година се борим с инфлацията, цените, които се покачват, правата на жените. Проблемите ни са общи, затова винаги е хубаво, когато има размяна на ролите и позициите от европейските институции към националните. Тогава и ние се разбираме по-добре.

В: Наблюдавате ли отблизо процесите в България и как Ви изглежда всичко, погледнато от 1700 км в Страсбург и в Брюксел?

Р: България е част от европейското семейство . Разбира се и от всички проблеми, но и решения, които стоят пред нас. Нещо повече - като вицепрезидент на Европарламента и австриец, подчертавам, смея да твърдя, че България е и част от шенгенското семейство, след като изпълни всички критерии за членство. Следя много внимателно кога ще се качи на борда за Шенген и съм силно засрамена от официалната позиция на моята държава.

В: Да, споменахте Шенген. Бъдещето правителство си поставя за ключов приоритет именно Шенген и еврозоната. Споменахте и че сте австрийка, а Австрия ни наложи вето.

Р: Да, и не подкрепям действията на австрийското правителство. Според мен това е много лош ход. Това няма нищо общо с България, а по-скоро с вътрешните проблеми в моята страна

В: Нека да бъда по-прецизна – австрийското правителство каза, че ветото остава, докато не види траен спад на хората, които търсят убежище. Какво точно означава „траен спад”? Как може да се измери?

Р: Не е нищо друго, освен прехвърляне към вътрешнополитически проблеми. Вие си направихте домашното за Шенген. Изпълнихте всички критерии и няма нито една обективна причина да се спъва членството ви там. България трябва да е част от Шенген. Това е!

В: Какво може да промени ситуацията?

Р: Да, в момента имаме нужда от обща политика за предоставяне на убежище и закрила на мигрантите, която да се прилага в цяла Европа. Ние в Европейския парламент сме направили такива предложения, но, за съжаление, има няколко страни членки, които казват „не, не искаме!”. Тоест сме в патова ситуация. Има едни страни, които искат да оберат плодовете, но без да си напишат домашното, което не е добре. И това е във вреда за всички страни, особено за България, която остава блокирана.

В: Канцлерът на Австрия - господин Нехамер, беше в България. Срещна се с нашия президент, посетиха границата. Заговори се, че октомври може да се отвори вратата към Шенген. Това реалистичен срок ли е? 

Р: Разбира се, че е възможно. Всичко зависи от вдигането на ветото.

В: А какво ще кажете за позицията на Нидерландия?

Р: Честно казано това са страни, които имат казус във вътрешната си политика, и няма нищо общо с това, което България прави. Така че е по-добре да си решат проблемите вътре, вместо да обвиняват България.

В: Какви са тогава шансовете ни за еврозоната?

Р: Тук искам да кажа следното: Всяка страна трябва да изпълни задълженията си по общия ни договор, а към момента не изпълнявате всички критерии. Новият срок е 2025 г. Решението е на България и трябва да балансирате и да претегляте възможностите си. Трябва да решите дали е по-добре за населението ви да се присъедини, или не. Решението е колкото икономическо, толкова и политическо. Като сигнал към Европа ще бъде добре, защото това е общата ни валута.

В: Инфлацията в момента е големият проблем не само за нас, а за целия Европейски съюз. Каква е вашата прогноза?

Р: Виждаме, че ситуацията се успокоява, но има още какво да се прави и на европейско, и на национално ниво, и тук държавата трябва да се намеси. Ако погледнем страните, които се справят добре на национално ниво – едно от решенията е да спре покачването на наемите. Тук държавите трябва да се намесят, а не пазарът да търси решение. Да се намали ДДС на най-необходимите храни и да се подкрепят уязвимите групи. На европейско ниво е крайно време да се прекъсне връзката между цените на електричеството и газа, които са свързани. Така и хората няма да усещат толкова силно натиска от цените на електроенергията. Друга мярка са така наречените данъци свръхпечалба.

В: У нас се водят много дискусии по тази тема. Трябва  ли да се вдигат данъци, или не?

Р: Данъците са ключово средство. С тях може да направите обществото приспособимо. Трябва да се разграничат тези, които правят печалба, и населението, което плаща цената. Защото хората са тези, които трябва да се хранят, да си плащат наемите, сметките за ток и газ. И трябва да се мисли в посока за намаляване на техните данъци, за сметка на тези, които правят големи печалби.

В: Друга гореща тема в България са отношенията със Северна Македония. Знаете - българи попаднаха в черен списък, евродепутати бяха спирани на границата. Какъв ще е отговорът на евроинституциите?

Р: В този случай искам да кажа, че подобна агресия не е от полза за никого. Ние искаме да вдигнем границите, а не да слагаме нови. България е част от Европейския съюз. Както ви казах, аз съм защитник на това да влезете в Шенген. От другата страна е Северна Македония. Те изпълниха толкова неща, които изискахме от тях. Смениха си името дори. И те наистина направиха много, за да изпълнят условията. Искам да кажа и на двете страни – „Успокойте се! Не е добре да се провокирате една друга. Не е добър сигнал, когато Северна Македония провокира България, но от друга страна вие можете да бъде пример и да кажете „Нека да работим като съседи”.

В: Преди дни Европейският съюз одобри Истанбулската конвенция. Знаете, че България отказва да я ратифицира. Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия - също.

Р: Всъщност Истанбулската конвенция е много прост документ. Тя каза „Нямате право върху насилието над жени”. От моята гледна точка това е най-нормалното нещо в света. В нея се казва, че е задача на държавите да защитават гражданите си от насилие - ако мъжът бие жена си, ако брат посегне на сестра си. Това е мост към криминалното законодателство. Знам, че има няколко страни, сред които и България, които четат по друг начин написаното в Истанбулската конвенция, но няма основание за това.

В: Но длъжни ли сме да я приемем, ако не сме съгласни  с нея?

Р: Да! България трябва да приложи Истанбулската конвенция в законодателството си. Решението беше взето демократично в рамките на Съюза. Мнозинството го реши и е задължително за всички. Както и за Чехия, Словакия и останалите държави, които са против,

В: Ще се наложат ли санкции, ако откажем?

Р: Разбира се. Ще има санкции, но не ми се иска да се стига до това.

В: На финала на нашия разговор - кажете ми колко стабилен е Съюзът? Сблъскахме се с много кризи – войната в Украйна, инфлацията, COVID-19.

Р: Така е, това е абсолютно вярно. И продължаваме да се борим с тях. Но Европейският съюз е най-доброто място за живеене. Не мога да си представя по-добро. Ако погледнем назад – имахме голямата финансова криза от 2008 г., ужасяващата война в Украйна, енергийната криза. Но от всяка криза, която преживяхме, в края на деня бяхме по-силни. Можехте ли да си представите? Това единство на държавите в помощ на Украйна, отделихме 750 млрд. евро за възстановяване на икономиките след COVID-19. Ако България трябваше да посрещне всички тези кризи сама - финансова криза, война, коронавирус, можете да си представите какво щеше да се случи. Сега пред нас е и климатичната криза и нещо, което е много важно за мен - да се обединим заедно срещу социалната криза , защото хората не могат да се справят с експлодиращите цени, ако няма единен отговор срещу тях. Така че, ако мога да обобщя – понякога Европейският съюз лази по нервите на всички, защото се взимат специфични решения, които не се харесват от всички, но това ни прави по-силни заедно.

Последвайте канала на

Радина Лазарова
1134 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
Ха

2023.06.03 | 11:15

1
Ще вървите под заповед Това е вашия избор

Добави коментар

Водещи новини