Проф. Екатерина Михайлова: Ситуацията е проблемна, защото отиваме към президентска република

Слушай новината

“В не много далечното минало, когато бях още в СДССъюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на, ние направихме един документ, който разпространихме публично - “24 идеи, които ще променят България”. Една от критиките ни към Конституцията към онзи момент беше, че не трябва да я има тази въртележка. Защо? Защото опитът в първите години - първият парламент, 36-ият, започна що-годе по правилата. След това се започна тази конституционна процедура. Първият - не можа да направи, вторият - не можа, и третият, доста при неясно мнозинство, получи подкрепа. След което се стигна в един и същи парламент три пъти до възлагателни мандати във финалната права.” Това каза в интервю за Дарик конституционалистът и бивш депутат проф. Екатерина Михайлова, обяснявайки създалата се традиция по възлагане на мандати още от началото на прехода. 

“Имали сме правителство на малцинството. Давам примера с Филип Димитров - то е типично на малцинството. Първото на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г беше също на малцинството. Има разлика обаче от това, което сега чувам да се говори, защото като слушам какво се говори се питам въобще в тази работа какво точно искат да ми кажат. Правителство на малцинството не означава “аз имам 60 и няколко депутати - гласувайте каквото ви дойде”. Тоест, това е подкрепа за това правителство, но то е партийно. На партията, която го предлага и е ясна подкрепата. Разбира се може да се направи това, което в последните дни върви в публичното пространство - през един от възлагателните мандати да бъде направено правителство, в което да не участват толкова политици, а да са предимно хора, които не са толкова ангажирани политически. Tези дни си мисля, как тази конституционна конструкция създава затруднения и за такова правителство”, обясни проф. Михайлова в отговор на въпроса за формиране на правителство на малцинството. Според нея процедурата с мандатите изглежда като собственост на получилата го партия - нещо което блокира политическите процеси.

“Съвсем нормално е да се търси широка подкрепа, независимо колко имаш в първата група, която има възлагателен мандат”, заяви експертът и даде пример с правителството на НДСВ в коалиция с ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с, където партията на Симеон Сакскобургготски Симеон Сакскобургготски е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на Цар Борис ІІІ и Царица е разполагала с парламентарна фракция от 120 души и все пак е влязал в коалиционно управление.”В Конституцията има два способа, които изискват абсолютно мнозинство от 121. Единият е при вот на недоверие, а вторият е при върнат закон от президента за прегласуване. Там трябва да има 121 гласа, за да си потвърдиш закона. Как правиш законодателна програма, а не се разбираш за управлението? Управлението е законодателство”, отправи критика Михайлова към необичайните практики по законодателство, без стремеж към управление.

Президентът Радев обяви кога ГЕРБ-СДС му връщат мандата

“Проблемно е. Проблемно е, защото отиваме в посока на президентска република. Единственият контрол идва от страна президента. Проблем е за държавата, защото случващото се в парламента е много странно и тук Борисов беше прав, когато каза “Ами ние какво ги контролираме тези министри? Те могат да откажат да дойдат и какво да им направим? Нищо.” Те нито са ги избрали, нито могат през механизмите на политическия контрол и търсене на отговорност да прекратят техните функции. Те са назначени от президента”, заяви проф. Михайлова и констатира, че е “по-добре и за малко да работи парламента, но да си свърши поне другата функция, която е и първа записана в текста на Конституцията - законодателната. Ще станат вече близо три години без законодателство - това е много лошо за страната”, посочи конституционалистът.

“Нещата са добили толкова гротескна форма, че вече като започнем да говорим за парламента в лекция и студентите започват да се смеят. Това е много лошо. Много лошо, защото създава усещане. Това са следващите поколения, които ще трябва да се занимават с политика и не мисля, че тези студенти са изолиран случай от останалите им приятели в тяхната възрастова група. Това означава, че започват да виждат несериозно отношение на тези, които ни управляват”, обясни университетският преподавател относно това, което вижда като отношение на студентите към парламентаризма в страната.