Ответен удар: Македония, Украйна и българският политически елит

Какъв трябва да бъде отговорът на България?

Коментар на Атанас Величков, собственик на македонския сайт tribuna.mk.

Това е реалността.

Всички знаем какво се случва с българите, които не си мълчат, които си търсят правата и дори имат дързостта да са българи, родени на територията на Република Македония. Трябва само да си припомним побоя над Драги Каров в мазе на полицейско управление след неуспешния атентат на тогавашния президент на Република Македония Киро Глигоров, мъченията и мъченията, на които са подложени Йове Стояновски-Рибаро и членовете на семейството му, тъжната история със Спаска Митрова... Спомняте ли си Спаска? Тя се разболя от рак и почина.

Всички са политически актьори! Този пример трябва да бъде последван от политическия елит в България. Всички, без изключение. Всеки, независимо от политическата си идеология, защото проблемите на българите в РС Македония, Западните покрайнини и навсякъде, не могат да бъдат тема само на определени партии и определени политици. В РС Македония няма разделение в това отношение. Всички заедно работят срещу българите и всички заедно се грижат "добрите" антибългарски дружини да бъдат възнаградени за своята лоялност.

Да се ​​върнем на изказването на Ковачевски. Той просто използва войната в Украйна, за да представи РС Македония като жертва на България. За съжаление и България има известна вина за това. Ако България стоеше твърдо зад Украйна и в българското общество не спореше дали да се даде оръжие на Украйна или не, изявленията на Ковачевски щяха да предизвикат смях и нищо повече. Тези изявления изобщо нямаше да ги има, защото не бива да подценяваме възможностите на държавната машина тук, особено що се отнася до България. Това е ясно дефинирана политика, която е на повече от 100 години.

С вчерашното си обръщение на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик министър-председателят на РС Македония Димитър Ковачевски се опита да повтори "легендарното" представяне на своя политически гуру Бранко Цървенковски пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в началото на март 2010 г. д. Вчера Ковачевски каза, че „дискурсът, използван от България към Северна Македония, за съжаление е много подобен на дискурса, използван от Руската федерация към Украйна“, докато Цървенковски посочи преди 13 години, че „името на моята страна е и ще бъде Република Македония“.

Да си припомним само какво се случи в РС Македония, след като цялото държавно ръководство се появи на официалното откриване на помещенията на ЦК "Иван Михайлов" в Битоля. Тук политическият елит изпадна в паника и тази паника създаде едно от доказателствата, че има институционална дискриминация на българите в РС Македония. 84 народни представители в РСМ се намериха да приемат закон със задна дата, насочен срещу българите, но все още не се намират 80 народни представители, които да приемат конституционните промени. Точно това условие, което е задължително.

Заставайки твърдо зад Украйна в борбата й срещу „империята на злото“ на Путин, защото го изисква не само настоящият интерес, но и моралът. Трябва активна политика в Брюксел на българските служители и най-важното - обединение на всички политически заинтересовани страни по проблемите с РС Македония. Без изказвания от типа "това не е наш проблем, с това се занимава този или онзи". Правата и животът на българите в съседните на България страни не трябва и не могат да бъдат тема само на определени политици. Показва слабост.

Примерите от последните месеци са ясни. Християн Пендиков бе пребит, а двамата лидери на българските клубове "Иван Михайлов" от Битоля и "Цар Борис Трети" от Охрид - Любчо Георгиевски и Томе Блажевски са изправени пред съда. Медийното отразяване на тези хора е като подарък и като предупреждение към останалите граждани на РСМ - а това ще ви се случи, ако публично кажете, че сте българин или се явите на помена за Мара Бунева, т.к. Такъв беше случаят с група млади мъже, които станаха обект на смъртни заплахи в социалните мрежи и никой не понесе отговорност за това.

Реакциите на българските политици обаче трябва да се чуят не само в София, но и в Брюксел. Битката трябва да се води там, защото ако за София въпросите със Скопие са само един от многото проблеми, които трябва да се решат, то за Скопие проблемът със София е въпрос на оцеляване. Именно поради тази причина всички политически актьори в РС Македония или оглушително мълчат, или се надпреварват да крещят срещу България и нейния ангажимент за решаване на проблема с човешките права на българите в страната, историята, българското културно-историческо наследство и откриването на досиетата на македонската държавна сигурност.