ВМРО: България трябва да прекрати дипломатическите си отношения със Скопие до изкореняването езика на омразата!

България трябва да прекрати дипломатическите си отношения със Скопие до изкореняването езика на омразата! Заличаването на българските клубове с твърдения за фашистка принадлежност на патроните им е открит неприятелски акт спрямо държавата ни! Настояваме МС спешно да предизвика разговори с ЕК за пълното замразяване на процедурата по приемането на РС Македония в ЕС. Ние от ВМРОВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа категорично настояваме за твърдост от страна на служебния кабинет след заличаването на втори български културен център в рамките на десет дни от другата страна на югозападната ни граница. Позицията на държавата ни трябва да е твърда и категорична. Играта на ноти и писма и безплодни „совалки“ между София и Скопие очевидно не дава резултат.

Позицията на ВМРОВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа идва в отговор на поредния неприятелски акт от страна на официалните власти в Скопие. Вчера министърът на правосъдието на Северна Македония издаде заповед за заличаването на българския културен център „Цар Борис III“ в Охрид. Преди десет дни със същите мотиви беше заличен и КЦ „Иван Михайлов“ в Битоля и всичко това след палежи, стрелби, заплахи и побой над секретаря на охридския център.

Официално последните действия на правосъдния министър на РС Македония са базирани върху приетите през ноември миналата година Закон за фондациите и сдруженията и Закона за партиите. Съгласно тези закони клубове и организации нямат право да се регистрират, ако имената им препращат към фашизма и националсоциализма и ако насаждат расова, верска и национална омраза и нетърпимост.

Тогава вече беше конституирано 48-ото Народно събрание. Нито една от партиите вътре – ГЕРБ, БСП, ДПС, ПП, ДБ, „Възраждане“ и „Български възход“ не реагираха срещу тези закони, които нескрито бяха направени, за да бъде узаконена антибългарската пропаганда и езика на омразата срещу България, насаждан от Скопие. Същите тези с лека ръка в предишното Народно събрание премахнаха ветото за стартиране на преговорите за влизане на РС Македония в ЕС и с това не само предадоха българския национален интерес, но и обрекоха на геноцид македонските българи, за което „батковците“ от Европа очевидно са им се отблагодарили щедро.

А сега към вчерашния неприятелски акт. Решението на министър Кренар Лога е основано върху становището на Комисията за употреба на имената, която преди три дни даде отрицателно становище за клуба в Охрид със следните мотиви:

„Комисията за употреба на лични имена смята, че евентуалното назоваване на сдружението с такова име предизвиква напрежение и нетърпимост сред цялото македонско общество. В обяснението Комисията посочва, че той е отговорен за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония през Втората световна война, по време на които са ликвидирани стотици граждани. Особено се подчертава мнението, че неговото сътрудничество и съюз с Третия райх и подчертаната антисемитска политика са най-пряко отговорни за депортирането и унищожаването на хиляди евреи от Македония в лагера на смъртта Треблинка“.

Сходни са мотивите и за заличаването на културния център в Битоля, който носи името на легендарния войвода Иван Михайлов. Това са скандални и агресивни твърдения, които открито подменят исторически факти.

Защо властите в Северна Македония закриха българския клуб в Битоля?

Как е възможно да се търси фашизъм или разпалване на омраза при Иван Михайлов, например? Роден в Македония, този човек си представяше народите в родния му край да живеят като в една Швейцария на Балканите. Но сърбоманските елити не могат да го приемат, защото той не прие изкуственото и насилствено налагане на македонски етнос и езикова норма.

По отношение на цар Борис III днес дори соросоидните „историци“ не могат да скрият, че и той съзнаваше самобитността на македонската борба и нямаше проблем дори и с лозунга независима Македония. Дори и когато София и Скопие най-накрая бяха заедно в 40-те години на миналия век. Знакова ще остане сцената, в която царят е вдигнат на раменете на македонски дейци, сред които бащата на модерната македонска поезия, легендата Кочо Рацин.

Това е било винаги отношението на официална София към борческа Македония – уважение, великодушие, толерантност, помощ. Да, на Балканите мнозина загинаха в идеологически войни в 40-те години. И да, между синонимите „българин“ и „македонец“ мнозина комунисти се лутаха и избраха пътя на коминтерновския експеримент. Но това не направи Вапцаров по-малко българин, нито изтри снимката на Рацин с царя, нито днес може да изтрие историческата истина.

Михайлов и Борис не бяха фашисти, но едно е ясно: в днешна Македония продължават да управляват сталинисти. И единствените доволни от това могат да са неосталинистите в днешна Москва. Те ще получат в утрешния наивен Европейски съюз своя агент в лицето на скопския политически елит.

Последвайте канала на