Приеха на първо четене предложенията за удължаване с две години на срока за изготвяне на Общите устройствени планове

Слушай новината

Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене два идентични проектозакона за промени в Закона за устройство на територията. Първият е внесен от Манол Генов и група народни представители, а вторият - от Младен Шишков и група народни представители.

Със законопроектите се предлага удължаване с две години (до 1 януари 2025 г.) на срока, в който общините трябва да изготвят Общите си устройствени планове (ОУП), с които се регламентират възможностите за строителство. Крайният срок досега е 1 януари 2023 г.

Манол Генов (ПГ "БСП за България") каза при представянето на законопроекта, че въпросът е докога ще се правят такива удължавания. Той отчете проблемите на общините, свързани с подготовката на ОУП, но посочи, че има и общини, които бавят тези планове не само по обективни причини. В тази връзка той изтъкна, че е нужно, и с помощта на министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), да се обмислят законодателни мерки за санкции срещу кметовете, като уточни, че целта не е те да бъдат глобявани, а да има административен натиск върху тях, който да ги принуди да си свършат работата.

Парламентът прие окончателно промените в Закона за опазване на околната среда

Към настоящия момент едва 180 общини са приключили процедурите по изготвяне и одобряване на общи устройствени планове, се посочва в мотивите на втория вносител на законопроекта - ПГ на ГЕРБ-СДС. В случай че предлаганото удължаване на срока не бъде прието, в над 80 общини ще се стигне до блокиране на стопанския и икономически живот. Ще бъде ограничена възможността за всякакъв вид инвестиции, смятат вносителите.

На последния парламентарен контрол служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков съобщи, че от 265 общини, 180 имат влезли в сила Общи устройствени планове за цялата им територия. Той напомни, че за 2015-2021 г. и за 2022 г. от държавата се заделят около 4,2 млн. лева на година за финансово подпомагане на общините за изработването на проекти от ОУП. 

Относно крайния срок за изработването на ОУП за общините, които нямат такива планове, министърът каза, че има готовност за сключване на анекси към споразуменията между МРРБ и общините за финансово подпомагане на процеса. Така срокът на изпълнение на действащи споразумения, сключени в периода 2015-2021 г., които няма да бъдат изпълнени до края на 2022 г., ще бъде продължен до изтичане на бюджетната 2023 година.

Комисията прие Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от Министерски съвет на 31 октомври. Той е законодателна инициатива, която е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост, като предвижда осигуряване на пълна дигитализация на имотния регистър, воден от Агенцията по вписванията, чрез създаване на електронни партиди на недвижимите имоти и електронни партидни дела с вписаните актове и приложените към тях документи. Със законопроекта се предлага в срок до 30 юни 2026 г. Агенцията да дигитализира наличния хартиен архив в службите по вписванията. 

Юлия Ковачева, заместник-министър на правосъдието, каза в отговор на депутатски въпрос, че финансирането на процеса е осигурено по Плана. Приблизително 40 млн. са хартиените актове, които трябва да се дигитализират, уточни тя.

Членовете на парламентарната комисия гласуваха с двама "за" и 11 "въздържал се" Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Владислав Панев и група народни представители. Предложението се отнася до изграждането на фотоволтаични мощности за собствено ползване от домакинства с мощност до 10,8 киловата. Предлага се намаляване на бюрократичните процедури при изграждането им, обясни Панев (Демократична България – Обединение) и предположи, че след приемането на закона административните процедури ще траят не една година, а няколко седмици.

Петя Аврамова (ПГ на ГЕРБ-СДС), която беше и регионален министър, посочи, че с предложенията се елиминира факторът "експертиза", с което се отваря възможност занапред да бъдат монтирани съоръжения, които няма да са безопасни. По тази причина от политическата формация се въздържаха от подкрепа на законопроекта. 

Марин Гергов от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране заяви, че по принцип в организацията подкрепят предложението, но имат бележки, които между двете  четения на законопроекта биха могли да бъдат отчетени. По думите на Гергов пропуснато е да се предвиди кой да поеме отговорност за тези инсталации.

Васил Василев от Камарата на архитектите в България посочи, че подкрепя мнението на Камарата и изтъкна, че много често тези фотоволтаични панели са на места, които са в нарушение на други санитарни или градоустройствени изисквания, не се укрепват добре и при мощни ветрове това може да е опасно. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Поля Занева каза, че ведомството е подкрепило проектозакона и идеята да се намали административната тежест и либерализацията на процедурата чрез преминаване в облекчен режим, без разрешение за строеж, и инсталациите да се поставят само с уведомяване, но посочи, че няма разписан ред за контрол, което трябва задължително да се допълни.