Депутатите приеха промените, касаещи въвеждането на епидемични мерки

Създадена беше нова алинея 12, в която се казва, че временните епидемични мерки не могат да включват:

- Забрана за влизане на територията на страната;

- Ограничаване придвижването на територията на страната;

- Спиране работата на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите;

- Изискване на документ за достъп до обектите и услугите по предходната точка 3.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС коментира, че в обхвата на точка 4 не е включено „преустановяването на присъствения учебен процес“. По думите му учениците отново ще бъдат ощетени.

Според Искрен Митев от ПП промените дават възможност при зараза да се взимат мерки - стъпка по стъпка и при определени области.

Председателстващият заседанието Росица Кирова от ГЕРБ-СДС отвърна, че на второ четене законопроектът не може да бъде оттеглен.

Ирена Анастасова от „БСП за България“ призова депутатите от „Възраждане“ да говорят по същество, а не да се правят „митингаджийски изказвания“.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ посочи, че предвиждането на план за действие „предполага именно правила, за да бъдат в най-голяма степен защитени именно правата на българските граждани“.

След повече от два часа разисквания депутатите приеха на второ четене промени в Закона за здравето относно края на извънредната епидемична обстановка, която отпадна от 1 април. Измененията бяха внесени от председателя на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев от "Продължаваме промяната" и група народни представители.

Министърът на здравеопазването, по предложение на главния държавен здравен инспектор, със заповед да може да въвежда противоепидемични мерки с цел предотвратяване на разпространение на заразни болести и контрол на риска, гласят гласуваните текстове. Мерките могат да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време.

Освен национални програми Министерството на здравеопазването да изготвя и национални планове за реакция при заразни болести. Ако няма разработен план за действие за съответната епидемия или пандемия, то Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, приема такъв в срок до един месец.