Пеканов: България не може да пренебрегва климатичните промени

  • 28 септември 2021 13:38

  • 372
  • 0
Пеканов: България не може да пренебрегва климатичните промени
© Bulphoto, архив

Основното предизвикателство пред България е да се разделим с климатичните си илюзии - че това са процеси, които не ни касаят, че това са процеси, които се случват в други страни, че ние не сме част от това. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов Атанас Пеканов Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), във Виена,, който участва в конференцията "Пътят към COP 26: Изборът на България", организирана от MOVE.BG заедно с посолствата на Великобритания и Италия в България.

Инициативата е посветена на подготовката на страната ни за предстоящата конференцията на ООН за климата COP 26, чийто домакин е Великобритания в партньорство с Италия.

"Трябва да си дадем сметка, че това са неизбежни процеси, в които ние трябва да участваме активно, за да не останем назад", коментира Пеканов.

"Решението е да започнем този дебат с ясното съзнание, че процесите са неизбежни, когато го разберем, тогава ще можем да вземаме и правилните решения, смята вицепремиерът. Според него в момента липсва дългосрочна визия и тя трябва да бъде изработена в най-кратък срок.  Това са решения, които изискват анализ и сценарий за действие, посочи той и даде пример с инфраструктурните проекти, които ще заменят "мръсното" производство на енергия с по-чисто, каквито са заложени в националния план за устойчивост и развитие, реформи, които да спомагат развитието на това, но и компенсиращи мерки, които ще дадат на хората, които са засегнати, възможности за препитание, ще намалят социално-икономическите рискове. В случая на България те ще дойдат по фонда за справедлив преход, но отключването на тези средства зависи от поемането на ясни ангажименти, че ние също ще поемем по този път, заяви вицепремиерът.

Той отбеляза, че имаме нужда от засилването на ролята на учените в обществения дебат.

За Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" в МОСВ, основното предизвикателство за България е липсата на национални приоритети и консенсус в обществото. Друго предизвикателство е интегрирането на темата за климата във всички политики, за съжаление в България това все още не е факт, коментира експертката.

"Енергийният сектор е предизвикателство, има в световен и в европейски мащаб разработени решения, трябва да се намери най-успешното за нас и най-постижимото от гледна точка на националните ни особености", препоръча тя.

Каменова даде пример с ВЕИ и посочи, че това е голямо предизвикателство, като се има предвид огромният процент територия, която е в НАТУРА 2000. Другото огромно предизвикателство е транспортният сектор, обясни тя и посочи, че емисиите от сектор транспорт са 18 процента и отбеляза, че е необходим сериозен макроикономически анализ.

Пеканов притеснен за европарите: Срещаме доста твърд тон от Брюксел

Димитър Енчев, управляващ партньор във фонда за инвестиране в зелени проекти PostScriptum Ventures, коментира, че според него трябва да спрем да говорим за климатични промени и да започнем вече да говорим за климатична криза или климатична катастрофа. Ключовата дума за България за мен трябва да е амбиция, смята той. България има предизвикателство да се декарбонизира, това няма да е лесно, но България има добра стартова позиция, каза Енчев. Той посочи, че в енергийния сектор имаме добър ресурс за производство на ВЕИ, имаме АЕЦ "Козлодуй", водни електроцентрали. Трябва да проявим малко повече амбиция, за да успеем да реализираме потенциала си, смята Енчев. По отношение на ВЕИ той обясни, че има достатъчно зони, които не са в НАТУРА, и които могат да се използват.

Доц.Хюсеин Йеменджиев, преподавател в Бургаския университет, основател на иновативния стартъп за умно управление на водите ENOVA H2O, коментира, че това е може би първата глобална криза, която човечеството ще трябва осъзнато да управлява, и предизвикателствата и решенията са наднационални. Нашият регионален контекст има своята специфика, отбеляза той и открои предизвикателствата в три направления - възприемането на нови нисковъглеродни енергийни източници, да се ускори процесът на пълната технологична транформация на икономиката ни към кръгови практики и обществото да започне да трансформира своите потребителски навици.

Доц. Косьо Стойчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" обърна внимание, че науката не трябва да се разглежда като нещо самостоятелно от обществените системи. Той посочи, че българските учени в последните години са увеличили участието си във вземането на решения на различни нива. Науката трябва да има пълна свобода, коментира доц. Стойчев.

Борислава Бибиновска
372 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини