АИКБ с призив депутатите и политическите сили да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета

От Асоциацията на индустриалния капитал в България изпратиха своя позиция до председателя на 46-то Народно събрание на РБ, председателя на Комисията по бюджет и финанси и председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

Позицията е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г. Публикуваме я без редакторска намеса: 

"Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) вече се обърна към Вас с призив за незабавно започване на работа по актуализирането на бюджета на Република България за 2021 г. Предложението за актуализиране на бюджета на Република България за 2021 г. вече беше подкрепено от социалните партньори – национално представителните работодателски и синдикални организации на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В обръщението на АИКБ по повод необходимостта от актуализация на бюджета на Република България за 2021 г., изрично се казва, че „от актуализацията на бюджета зависят и мерки, свързани със социални разходи, в които е фокусирано вниманието на цялото общество. Достатъчно е да споменем очакваното от всички увеличение на пенсиите. Провалянето на тази мярка поради липса на актуализация на бюджета би имала много тежки политически последици. Последното не се нуждае от допълнителни разяснения – необходими са действия“. 

От АИКБ с призив към депутатите: Необходима е спешна актуализация на бюджета

АИКБ остава на тази своя позиция, като подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година, № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г. Бихме искали да обърнем внимание на три параметъра/разпоредби:

1. Относно възприетия подход за актуализация на пенсиите. В България за пенсии и грижи за възрастните се отделя значително по-малък дял от БВП от средното в ЕС, докато за полиция, както и за съдебна система делът е най-висок. Тази несправедливост предвид абсолютните размери изпъква с още по-голяма сила напоследък предвид обезценяването на пенсиите. Статистиката вече отчита инфлация от 3% на годишна база. Прогнозите са за нейното нарастване. Ако съставим статистическа „пенсионерска кошница“, ще установим и значително по-голям ръст на цените. Това прави логично и обосновано линейно (пропорционално) увеличение на всички пенсии. Избраният процент 12,5% (резултат от замяна на коефициента 1,2 с 1,35 в пенсионната формула), ведно с предлаганата социална подкрепа за пенсионерите под линията на бедност, очевидно цели да интегрира временните антикризисни месечни добавки от 50 лева в размера на увеличената пенсия и социалните плащания, като ги направи постоянни. Това не е най-съвършеният начин за актуализация на пенсиите, но е най-приемливият и възможен за комуникиране при дефицит на време и съгласие в обществото за друго решение.

2. Относно максималния осигурителния доход (МОД) и максималната пенсията. С проекта правилно се запазва МОД на равнището от 3000 лв. Увеличението му може да се обсъжда едва когато средният осигурителен доход (СОД) надвиши 1500 лева, т. к. обичайната пропорция МОД:СОД в ЕС е под 2:1. В момента СОД е под 1200 лева, т. е. пропорцията е над 2,5:1. В същото време това не е пречка за предлаганото увеличение на максималната пенсия от 1440 на 1500 лева, т. к. пенсия 1440 лева се получава по досегашната пенсионна формула като резултат при хипотеза 40 г. трудов стаж при личен осигурителен доход равен на максималния 3000 лева. При предлаганата замяна на коефициента във формулата 1,2 с 1,35 би се получила при същите условия максимална пенсия от 1620 лева. Т. е. няма нужда от увеличение на МОД при коефициент 1,35 за увеличение на максималната пенсия дори до 1620 лева.

3. Относно минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Като споделяме становището, че доходите на пенсионерите не трябва да бъдат под възприетата у нас „линия на бедност“, ние възразяваме това да става за сметка на бюджета на ДОО. Достигането до размера на „линията на бедност“ на пенсионерите с най-ниски доходи трябва да бъде осъществено за сметка на социалното подпомагане, а не чрез увеличаване на минималната пенсия. Въпросът за това, че на пенсионната система не трябва да се възлагат несвойствени функции, които са присъщи на системата за социално подпомагане, е повдиган многократно през годините. Пенсията трябва да съответства на осигурителния принос. Така е справедливо и стимулира към осигуряване според реалния доход. Друг подход е несправедлив и стимулира укриването на доходи т. е. - сивия сектор. Когато получената пенсия ведно с други доходи и имуществено състояние са недостатъчни за минимално покриване на потребностите, е на ход социалното подпомагане.

Въпреки тези някои критични бележки АИКБ призовава народните представители и политическите сили да напрегнат сили и да осъществят актуализацията на бюджета. Тя е необходима за мерки, които не могат да чакат развръзката на политическата драма, дали сегашното Народно събрание ще успее да излъчи правителство. 

Васил Велев: Притеснява ни липсата на актуализация на бюджета

Напомняме, че всъщност евентуално актуализираният бюджет би имал дори по-добри показатели от досегашния, като се вземе предвид очакването бюджетният дефицит да намалее от 3,9 % от БВП на 3,6 % от БВП.

Като още един път изразява вярата си в здравия разум на народните представители и на политическите сили у нас, АИКБ апелира да бъде актуализиран бюджетът на Република България за 2021 г. във вида, в който беше одобрен вече от Националния съвет за тристранно сътрудничество, като в рамките на тази процедура бъде приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., № 46-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 30.07.2021 г."

Последвайте канала на