Въпросът тук е икономически - докога енергията ще бъде на конкурентна цена. По всяка вероятност, минната индустрия ще съществува през последните 5 години, може и повече.
Да, имаме списък с допълнителни мерки, но считаме, че към днешна дата няма нужда да бъдат предприети. За да се случи това, трябва да има увеличение на броя на заразените и увеличаване на смъртността.
Дончев коментира и въпроса с предложението на Цветан Цветанов президентът Румен Радев да свика КСНС заради ситуацията с COVID-19.
Не искам това, което се случи в началото на годината в Испания и Италия, да се повтори тук. Ще направим всичко възможно, допълни вицепремиерът.
Относно ситуацията с разпространението на коронавируса у нас и предприетите мерки, Дончев обясни, че има огромна разлика спрямо мерките напролет като тотален локдаун и тези от есента.
Относно т.нар. зелена сделка за намаляване на вредните емисии, Томислав Дончев обясни, че никой не може да даде отговор на въпроса докога ще работят централите с въглища в България.
При този труден институционален диалог, не знам как би изглеждал такъв съвет. Досега ние не сме чули никаква конкретна позиция от страна на държавния глава, смята Дончев.
Сега държавите от ЕС избират мерки, като се опитват да минат с минимум икономически щети. Ние се стремим към същото, образно казано - да се движим по ръба на бръснача.
Според него, въвеждане на тотален локдаун след тази трудна пролет, ще е много тежък удар върху икономиката.
Създаден е фонд за енергиен преход, ЕК ще ни помогне, разбира се, необходима е и местна мобилизация и концентрация на усилията, категоричен е вицепремиерът.
Правителството успява да управлява кризата и има редица доказателства за това. Капацитетът на другите политически сили перманентно е под въпрос. Това заяви в "Денят започва" с Георги Любенов по БНТ вицепремиерът Томислав Дончев.
Ако ние като общество и държава искаме да сме по-богати, по-добре икономически, има само един път - да произвеждаме по-скъпи неща, такива каквито другите не могат, а не на ишлеме, не в по-евтин вариант за производството, обясни вицепремиерът. За това обаче е нужно икономиката да се развива в три основни направления - декарбонизация, зелена икономика и тотална дигитализация.