Приеха оставките на Стефан Константинов и Трайчо Трайков

Поредните бушони изгърмяха. Лошото е, че резултата пак ще е никакав. Един заминал, друг дошъл. Докога ще се решават таа проблемите - с оставки ? Няма ли да се вземат някакви реални мерки ? Какво говоря - те тея са толкова некомпетентни, че незнаят какво да правят.

Уволненията на министрите Трайков и Константинов не са особена изненада за онези, които са запознати с маниера на управление на Бойко Борисов. Цялата философия на управленските му решения е подчинена на едно-единствено правило: "Всички са виновни за всичко освен мен". Освобождаването на Константинов бе въпрос на дни, докато оставката на Трайков дойде малко неочаквано. Версиите са най-разнообразни – от последователните позиции на министъра срещу проекта АЕЦ "Белене" и държавната протекция над нарушенията в "Лукойл" до безпрецедентния гаф в Катар. Каквито и да са причините, те също са подчинени на принципа, който споменахме по-горе. Плочата с тройната коалиция окончателно се изтърка и инстинктът на Борисов му подсказа, че трябва да пусне малко свежа кръв. От уволненията най-интересно е това на Иван Драшков, защото то не се вписва във формулата. Драшков не е публична фигура и е един от хората, които знаят много както за криминалното минало на Борисов, така и за корупционното му настояще. Семейството на самия Иван Драшков е оплетено в корупционни схеми, в които участва Борисов, макар и чрез уж фалшифицирания си подпис като кмет. Малко вероятно е Драшков сам да е решил да си тръгне от ДАНС и да остане без имунитет, а само много мощна външна сила може да накара Бойко Борисов да му поиска оставката. Дали са американци или европейци, не е толкова важно. Тази оставка е знак за много сериозно разместване на силите зад кулисите, а последствията от нея със сигурност ще са далеч по-големи от рокадите в Министерския съвет. Тя обаче заслужава отделен анализ, който ще може да се направи след няколко дни, когато съберем повече информация за същинските причини, довели до отстраняването на Иван Драшков. Сега би трябвало да се фокусираме само върху едно-единствено нещо – абсолютната арогантност на Борисов, който продължава да бяга от отговорност и да изкарва всички останали виновници за собствената си некадърност. Нахалството му е още по-голямо, защото той се държи като едноличен собственик на държавата, прави това, което му хрумне, без да се съобразява нито със законите, нито с някакви правила, а още по-малко, с мнението на министрите си, които третира по-зле и от кучето си Борко. Той е концентрирал цялата власт в ръцете си, а в същото време обвинява всички останали за провалите на управлението. Дори отказва да поеме отговорност за катастрофалните си кадрови решения, все едно лично той не е виновен за целокупния потрес, който докара на власт воглаве с Цветан Цветанов. То не бяха министри, забърсани на околовръстното, Калинки и Вучковци, Цецки и Фидоски. Сега пък сложи двама пубертети, които ще управляват икономиката във време на задълбочаваща се криза и здравеопазването в процес на пълен разпад. Представяте ли си как 34-годишният Делян Добрев с излъчване на пораснало бебе и без никакъв политически опит преговаря с "Газпром" за цените на природния газ и се бори за диверсификацията на енергийните ни източници. Аз – не. Не виждам и как другото момиче, което е работило като юрисконсулт в малка болница, ще се оправя с бакиите в здравеопазването без екип, концепция и цялостна, изяснена политика в този катастрофирал сектор. Когато всичко рухне, пак те ли ще са виновни. Разбира се, че не. Виновен е онзи, който ги е назначил. Впрочем образът на Борисов се отразява във всички кадрови решения, които взе според собствения си манталитет. Тяхното ниво е неговото ниво, а тяхната несвършена работа е неговата несвършена работа. Всъщност той никога не е имал намерение да върши работа и това го знаят всички, които го познават още от времето, когато беше главен секретар на МВР. Борисов е изключително мързелив и се оживява само ако играе мач, карти или говори пред медии. Освен това е абсолютно неспособен да концентрира вниманието си върху даден проблем, камо ли когато става дума за нещо по-сложно. Той отказва да слуша, защото стига до предела на своя ум, когато трябва да мисли за нещо друго освен за себе си, а отвъдността го плаши и го прави несигурен. Има способността да улавя специфични думи и да подрежда в някакъв елементарен логически ред нещо, което му се поднася в смлян вид, но е абсолютно неспособен да вникне в каквато и да е проблематика. Той не може да говори събрано и сериозно по никакви въпроси. Ако от публичните му изяви махнете театралността – когато се прави на ядосан или пуска смешки – от думите му нищо няма да остане. Нищо! Този човек е неспособен да ражда смисъл, а позицията му на премиер представлява истински срам за България. Не знам докога ще бъде търпян, но вече е крайно време да му се търси отговорност за управленския хаос, който се ражда от неговата глава и от никой друг.