НС прие на първо четене въвеждането на общи критерии за придобиване на научни степени

Парламентът одобри на първо четене въвеждането на минимални национални изисквания за всяко професионално направление за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Измененията в Закона за развитие на академичния състав са предложени от депутати от управляващото мнозинство и бяха приети със 110 гласа "за", 9 "против" и 68 въздържали се.

Предвижда се за членове на научно жури да се избират само хабилитирани лица, които отговарят на съответните минимални национални изисквания. В законопроекта се развива по-детайлно процедурата за осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката относно дейността на висшите училища при провеждане на процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.

Националният център за информация и документация ще поддържа публичен регистър на придобилите научна степен, защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица в България.

С промените се уреждат и правила за установяване на случаи на плагиатство в научните трудове.

Със 77 гласа "за", 40 "против" и 69 въздържали се пък бяха отхвърлени внесените от "БСП за България" промени, с които се въвеждаха минимални прагове за трудовите възнаграждения на учените и преподавателите във висшите училища, БАН и Селскостопанската академия. Предвиждаше се базисните възнаграждения да са обвързани с минималната работна заплата за страната и да отразяват качеството на тяхната научна дейност. По изчисления на вносителите за реализиране на предлагания модел за трудови възнаграждения щяха да са необходими 70 млн. лв. от държавния бюджет.

Анелия Клисарова Проф. д-р Анелия Клисарова  е родена на 13 декември1961 г. във Варна. Завършва медицина във Варна коментира, че целта на законопроекта е да преодолее изтичането на мозъци и застаряването на академичния състав. Учените в БАН и в Селскостопанската академия получават с 200 лева по-малко от средната работна заплата за страната, а заплатата на млад учен е равна на минималната работна заплата, посочи Клисарова.

Тя отбеляза, че докторантите получават по 400-500 лева и поиска заплатите им да бъдат удвоени.

Според ГЕРБ законопроектът на левицата не е финансово обоснован, докато измененията, предложени от мнозинството, гарантират прекратяване на масовото присъждане на академични степени и предвиждат наказания за плагиатство. Снежана Дукова коментира, че законопроектът на "БСП за България" е популистки и демагогски, а другият - философски и концептуален. Тя се ангажира скоро да представи справка за възнагражденията в преподавателския и ректорския състав на висшите училища. По думите й доходите там никак не са малки. Стоян Мирчев я репликира, че има голяма диспропорция при заплащането на университетските преподаватели.

"Последните седем години палачите на науката са точно финансовите министри на ГЕРБ и това са защитниците на посредствеността. И всичко това е разбираемо, защото единствената книга, която е прочел министър-председателят на Република България, се нарича "Винету", коментира той.

"В България няма по-добър политик и по-добър европейски приет политик отколкото премиера", отговори му Снежана Дукова. Анелия Клисарова Проф. д-р Анелия Клисарова  е родена на 13 декември1961 г. във Варна. Завършва медицина във Варна обясни, че в университетите има атестация на база, на която се извършва индивидуалното заплащане на преподавателите.

Колегата й Румен Гечев призова да не се спекулира със студентските такси, тъй като нямало връзка с предложението за минимални заплати на преподавателите.

Милен Михов от "Обединени патриоти" посочи, че законопроектът на левицата трябва да се разглеждан в рамките на бюджетната процедура. По думите му предлаганите изменения гарантират държавна субсидия за университети, които не могат да покрият изискванията за заплащането, и е безсмислен за университети с добри финансови възможности.

Последвайте канала на