В демографската пустиня е трудно и за родители, и за деца

  • 04 февруари 2025 11:18

  • 965
  • 0
В демографската пустиня е трудно и за родители, и за деца
© pixabay

Геройство и отговорност е в България да се раждат и отглеждат деца. Неслучайно от десетилетия насам сме в ужасяваща демографска криза и по този убийствен показател сме на първо място в света.

Проблемът не е еднозначен, но затова пък прилича на Параграф 22, от който излаз няма.

Всяка година страната ни се топи с размера на един град като Габрово например

– възрастните измират болни от лошокачествения живот, който повечето водят, а деца не се раждат. Не се раждат, защото условията за отглеждането им в татковината ни, са меко казано, кошмарни. И е така от над поне три десетилетия насам.

Повечето родители нямат комфорта да си отглеждат потомството спокойно, в хармонична и нестресираща среда, на каквито се радват в някои бели държави.

У нас преобладаващата част от младите родители бързат да тръгнат на работа веднага щом изтече законовият срок за майчиство/бащинство, защото в повечето случаи това е въпрос на социално и битово оцеляване. Рядко има баби и дядовци, които вече са пенсионери и на които могат да поверят малките за отглеждане и възпитание, затова младите семейства се обръщат към детските ясли и градини.

Дойде ли пък зимния сезон родители, баби и дядовци тръпнат в ужас от вирусите и схемите, които цялата фамилия трябва да начертае, за да издрапат през лошото време и да оцелеят.

Публична тайна е, че има немалко безхаберни родители, които водят децата си болни в детските ясли, градини, начални училища

– независимо дали се случва в частни или обществени заведения. Това са особен род гьонсурати, на които никога и по никакъв повод не им пука за общия ни живот, за другите, защото за тях са важни само собствените им егоистични персони. На принципа "Не е важно аз да съм добре, а на Вуте да му е зле", те пращат нарочно болните си деца в яслите и градините, за да заразят не само останалите деца, а нерядко и персонала.

На входа на обществените заведения, които посещават децата, стоят едни други недобросъвестни елементи под формата на медицински сестри, възпитателки, учителки, които вместо да следят прецизно кое дете е болно и да не го допускат при останалите, си затварят очите и … знаете какво става после.

Известно е също така, че персоналът, на който плащаме и поверяваме децата и внуците си и особено в детските ясли, където дечицата са почти бебета, нерядко нарочно отварят врати и прозорци, когато малчуганите са запотени, та на другия ден да дойдат половината от тях и да им е по-лека работата.

Ей такива ненормалности се случват в местата за колективно отглеждане, както обичам да се шегувам с яслите и градините.

Не е смешно нищо от изброеното дотук, в него се препъват всички нормални семейства в държавата, решили да изпълнят дълга си към род и родина.

Чудно е обаче, какво и как трябва да работят младите родители, за да отгледат децата си?!

Малко са фирмите и работодателите, които се отнасят съпричастно към продължението на българския род и толерантно позволяват отсъствия на родителите. А те са твърде чести като периодика – например се оказва, че съвсем малките дечица в яслите годишно имат 50% присъствени дни и 50 на сто отсъствия. Колко са работодателите, които следвайки собствените си търговски или производствени интереси, биха позволили толкова отсъствия?

Родителите са притиснати в менгеме и ако нямат подкрепата на баби и дядовци, трудно се справят сами.

Те, нормално, искат да градят своя кариера, да имат свой професионален път. Но и като отговорни граждани да отгледат и възпитат добри деца.

За мен такива млади хора са героите на „нашето време”.

Лесно е да си вееш шапката егоистично и безсъвестно без никакви ангажименти към други хора. Трудното е да отгледаш и възпиташ човек, работейки и градейки кариера в нашето общество, въпреки всичките препъни камъни и прегради по пътя си. А в демографската пустиня, в каквато се превърна България през последните десетилетия, си е направо цяло чудо, че все още се раждат и отглеждат деца от нормални, отговорни хора. Тях трябва да подкрепи цялото общество, всички ние, за които е важно България да има бъдеще.

 

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Последвайте канала на

Аделина Делийска
965 0

Свързани новини

Водещи новини