Грамотност или ще продължаваме да бълваме граждани, които да хранят и размножават бързите кредити?

Над 120 000 младежи и млади хора имат кредити, които не могат да обслужват… 

Сто и двайсет хиляди е размер на един средно голям град. Почти колкото Стара Загора и много повече от Плевен, почти двойно на Добрич, три пъти колкото Казанлък. 

Това са млади хора, които дължат пари и не могат да ги върнат. Съответно е доста вероятно да се срещнат с частен съдия изпълнител. 

Държавата ни не е нито толкова голяма, нито толкова богата, че да се направим на глухи и слепи за това, че 120 000 млади хора са закъсали до толкова, че да не могат да си плащат заемите. 

Защо 120 хил. млади българи се оказаха с необслужвани кредити

Разбивката на Камарата на частните съдебни изпълнители е много тревожна, защото от нея ще разберете, че не става дума само за бедност, но и за безумни харчове, като хазарт, нови телефони, скъпи дрехи и т.н.

Ако сложим настрани половината от теглените кредити през 2023 г., която е отишла за жилищни имоти (2,4 милиарда лв.), другата половина е разбита за множество пера, които говорят за много, много проблеми в страната ни. 

Един от проблемите, разбира се, е бедността. 27% от заемите отиват за плащане на сметки и купуване на храна. 

Но 21% теглят БЪРЗИ КРЕДИТИ, за да отидат на почивка. И това, изглежда, се случва без ясна идея за връщането на кредита. Това най-масово правят хора до 30-годишна възраст. 

А, като цяло, най-големите длъжници, които не могат да си обслужват кредитите, са хора между 25 и 30 години. Това са хората, от които „политиците“ ни очакват да правят семейства. 

По принцип е чудесно да се правят инициативи за вдигане на раждаемостта или за рекламиране на страната като добра дестинация емигрантите да се завърнат…

… но е добре и да има условия това да се случи, защото иначе (както много добре знаем!) всичките им „кампании“ са като тях самите – в кавички. 

И за не знам кой път трябва да „прогледнем“ и видим къде лежи най-основният проблем: образованието. 

Ако в страната продължи да се шири абсолютна безпросветност, то ще продължим да имаме хора, които теглят кредити, за да си платят сметките, понеже са издумкали заплатата за скъп телефон. Понеже не могат да контролират импулсите си.

И същите хора ще продължат да правят протести по команда срещу този или онзи инвеститор, понеже бил „чужд агент“. После същите ще си продават и гласа за пари, а шансовете да имаме нормален жизнен стандарт все така ще си клонят към нула. 

България е в застой по отношение на иновациите, сочи анализ

Същите хора, доволни, че са изгонили инвеститорите, ще продължават да работят за местни олигарси и „бизнесмени“, които им плащат жълти стотинки. И ще продължат да теглят кредити, които не могат да обслужват. С това ще се задълбочат и други проблеми, като употребата на алкохол и домашното насилие. 

Същите ще продължат да протестират срещу евтин внос в името на спекулативна местна продукция с чувство на патриотизъм, докато карат всички ни да плащаме спекулата на „бизнесмените“. И ще продължат да смятат, че да осигурят второ бентли на някой „земеделец“, дето лопата не е виждал през живота си, е патриотично. И ще продължат да смятат, че ПОНЕ „бизнесменът“ е платил добри заплати от печалбата си. Докато служителите на „бизнесмена“ всъщност и те ще теглят бързи кредити… 

Това е голямата картинка от темата с образованието – как да се научим да виждаме по-далеч от носа си и да не се оставяме да ни водят за въпросния нос.

По-малката картинка е как в частност да се научим да боравим със собствените си финанси. 

Ако имаме скапана и нископлатена работа, трябва ли ни най-последен модел iPhone? Колко ни трябва? От какво сме готови да се лишим, за да го имаме? 

Да се върнем на голямата картинка още веднъж: 

Ако не искаме да имаме скапана и нископлатена работа, трябва ли...

... да мятаме салфетки в чалготеката или е по-добре да прекараме това време в самоусъвършенстване? Трябва ли да спрем да учим, след като излезем от училище/университета или е по-добре да продължим обучение през целия си живот – за добиване и усъвършенстване на знания и умения, за да предпочитат да ни наемат нас пред други кандидати? 

Имаме ли основание да обвиняваме световния заговор и рептилите за това, че нямаме пари и имаме кредити, ако не сме се научили дори да пишем правилно? Или е по-добре да си насочим енергията и да си използваме времето да научим нещо, вместо да цъкаме гневни теории на конспирацията във Фейсбук? Предпочитаме ли местните тарикат-бизнесмени, които плащат за „протести“, или ще оставим най-после и нормалните инвеститори да дойдат?

И сега обратно на малката картинка – финансовата грамотност в частност:

От Камарата на частните съдебни изпълнители започват национална кампания „Управление на лични финанси и кредити – основни правила и информирани решения“. 

Тя е насочена към младежите в 11 и 12 клас (17-19-годишните). За другите може би вече е късно, но поне новите поколения да имат финансова култура. Няма да е зле. 

В рамките на кампанията в класните стаи ще влязат съдебни изпълнители, които ще изнасят лекции за грижата за личните финанси, за управлението на приходите и разходите, за планирането на кредити и т.н.

Това много добре, но…

… НО работа на Камарата на частните съдебни изпълнители ли е ТОВА? Или на държавата? Също и: колко, според вас, класни стаи ще успеят да влязат в кампанията? Колко ще останат извън?

Колко деца и за колко кратко време ще научат нещо полезно? 

Колко управляващи досега се сетиха, че българите затъват във всякакви видове неграмотност; включително и финансова такава? Колко от тях направиха нещо? Образователното министерство колко специалисти покани, за да разработят обучение за това? Има ли дори намек за дългосрочен план за преподаване на финансова грамотност или ще продължаваме да бълваме граждани, които да хранят и размножават бързите кредити? 

Вместо това какво имаме… за колко от управляващите знаем или подозираме в изпращане на автобуси с „протестиращи“ – същите, които гонят инвеститорите? Колко от управляващите сме чували да говорят правилен български език? За колко от тях подозираме, че не могат да пишат правилно? За колко от тях подозираме, че са омазани в корупция? И сега най-важният въпрос: за колко от тях гласувахме отново и отново, и отново с надеждата, че ТОЧНО тоя път „нещо ще се промени“? И то не се променяше и ние пак гласувахме за тях. Защото, нали – като говорим за образование и защо то е в основата на всички проблеми в България… 

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на