Увеличението на таксата за битови отпадъци коментираха кметове на общини от Югозападна България

Увеличението на таксата за битови отпадъци коментираха кметове на общини от Югозападна България на пресконференция, организирана от Сдружението на Югозападните общини (СЮЗО). На пресконференцията стана известно, че кметове на 35 общини са се подписали под позиция, относно политиките на местните власти за управление на отпадъците. 

Съобразно екологичното законодателство на българските общини е вменена отговорността и ангажимента относно дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъците, както и грижите за зелените площи и чистотата на общинските пространства, каза на пресконференцията кметът на Сандански Атанас Стоянов. Той подчерта, че обезпечаването на тази комплексна дейност е с такса „битови отпадъци“, но голяма част от общините „вече изпитват хроничен дефицит“ на финансови средства, относно обезпечаването на тази дейности, предаде БТА. 

Съгласно европейското и националното законодателство предстои въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, каза кметът на Благоевград Методи Байкушев, като определи въвеждането като „изключително предизвикателство за цялото ни общество и за всяка една от общините“. Принципът влиза в сила от 1 януари 2026 г., а за да се случи, общините трябва още през следващата година да направят сериозни инвестиции, посочи Байкушев и допълни, че поради това кметовете ще направят предложения до общинските съвети за увеличаване на такса „битови отпадъци“. 

Такса смет в Пловдив скача с 44%

По думите на Методи Байкушев, за да се въведе принципът „замърсителят плаща“, трябва да се променят из основи системите за управление на отпадъците, който процес вече тече в общините. Това изисква качествено опериране и въвеждане в експлоатация на нова инфраструктура, инсталации за третиране на отпадъците, инвестиции в сметосъбираща техника и информационни кампании.

И към момента голяма част от дейностите, свързани с отпадъците, се дофинансират от общините, посочи кметът на Петрич Димитър Бръчков. Това създава дефицит в други пера – социалния, културния, спортния и икономическия живот на нашите общини, допълни той. Към момента общините не са готови за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, каза още Бръчков и допълни, че общините нямат предпоставки, нямат „икономическа обосновка“, която да надграждат. Голяма част от общините нямат инсталации и не могат пълноценно да извършват дейностите, свързани със Закона за управление на отпадъците, а причина е липсата на финансов ресурс, каза още кметът на Петрич. 

Кметът на Община Елин Пелин Ивайло Симеонов посочи и друг проблем пред общините – липсата на стабилност в държавата. Тръгнахме в посока да инициираме редица срещи между законодателната и изпълнителната власт и местните власти, така че да излезем с конкретни мерки и предложения, каза Симеонов и допълни, няма с кого да водят тези преговори. Той допълни, че ако в следващите месеци няма изпълнителна и законодателна власт, с която местните власти да обсъждат проблема, „ще сме изправени отново пред угрозата да не сме подготвени“, което, според него, ще е поради липса на комуникация между институциите в България.

В пресконференцията взеха участие още кметът на Кюстендил Огнян Атанасов и зам.-кметът на Перник Стефан Кръстев. Участие в срещата взеха редица кметове на общини от Югозападна България. На срещата стана ясно, че позицията, инициирана от СЮЗО във връзка с политиките за управление на отпадъците, е подписана от кметовете на общините: Антон, Банско, Благоевград, Бобов дол, Бобошево, Брезник, Годеч, Гоце Делчев, Горна Малина, Долна Банкя, Дупница, Елин Пелин, Етрополе, Земен, Златица, Ихтиман, Кресна, Кочериново, Кюстендил, Петрич, Перник, Пирдоп, Разлог, Радомир, Рила, Сандански, Сатовча, Сапарева баня, Симитли, Сливница, Струмяни, Трекляно, Трън, Чавдар и Якоруда.

Последвайте канала на