9 септември: 80 г. от гибелта на България. Щастливите роби са най-заклетите врагове на свободата

„Щастливите роби са най-заклетите врагове на свободата“
~ Мари фон Ебнер

Преди пет години написах „9 септември: 75 години от гибелта на България!“…

… днес станаха 80 години и се оказа, че нещата не само са вървели към по-зле, но и са вървели към по-зле със страшна скорост. За пет години русофилските продажни партии и политици не само се умножиха, но и влязоха в парламента, и взеха закони да диктуват (а и информация вероятно да изнасят – от секретните документи). 

Падението на народ и държава са толкова очевидни, но и толкова скоропостижни, че…

9 септември: 75 години от гибелта на България!

Какво не научихме за тия пет години…? Всичко онова, което е било избито от главата на тоя народ преди осемдесет. Това не научихме. И никога няма да научим. „Избито“ е ключовата дума тук. Избито. Често без съд и присъда. Често – за да не си хабят патроните – с лопата. 

Отрязаният крак никога не пораства отново. 

Каквото е било отнето на България след 1944 г., никога няма да ѝ бъде върнато. То е мъртво. Убито. 

Тук няма да имаме големи постижения в нито една сфера; тук ще имаме временни успехи, за които да се хващаме и да смучем партиотарско самочувствие и фалшиво усещане за величие. От време на време. Някой и друг спортист, някой и друг човек на изкуството, тук и там. Толкоз. Цветът е бил избит. Можещите ги няма. Или са мъртви, или са избягали. Тук са останали трохи на талант и можене. 

А масата копейки реват за соца; и само търсят към коя руслямистка партия да се присламчат, че да им върнат соца. Защо? Защото няма да им е нужно да учат и да могат – всички ще са равни и еднакви цър*ули – като тях (само партийните лидери ще са нещо повече от тях, но те са малко, ядва се). За всички ще има работа и всички ще се преструват, че я вършат. Цял ден пушене на цигарки, люпене на семки, лафче с колежката, продукцията – брак, на кой му пука. Вечер хапне, пийне – доволен. Ще си мислят, че кремъл ги пази, докато кремъл само ги пази от свободата. Но на тях свобода – за какво им е? Ни се яде, ни се пие. Нито пък имат какво да кажат, че да им липсва свободата на словото. 

„Учи мама, да не работиш“; „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че им работим“ – все лафчета от времето, когато трудът винаги беше уж с главна буква, трудовата класа уж управляваше, всичко уж в нейна полза се правеше (а всъщност – в полза на 0,1% клатику*и от политбюро, ДС и ЦК, дето ни работеха, ни можеха името да си напишат) и работниците от всички страни трябваше да се съединяват, че да превземат и свалят капитализма. Лафчета от времето, когато продукцията беше брак, ама на никой не му дремеше; когато колкото и да се скатаваш, все ще намерят някой балама, който да работи вместо тебе и после да взимате еднакви заплати. 

Днешният наследник на тия тарикати – щастливите роби – си плаче за оковите на съветския съюз, на байтошовото време, на лагерите и стригането, на изкланата интелигенция и прогонения елит.

Защото и да не може, а и да не му се занимава – все ще има покрив, хапване и някой друг да го мисли. 

Агенти в телевизията, вестниците, новинарските сайтове, в партиите, в парламента, в регулаторите…

… 24 години путинска пропаганда…

… се насложи върху пластовете професионално робство в главата на същия тоя народ, който след падането на комунизма, на първите свободни избори гласува за БСП. 

Положението не е страшно. Не е и трагично. Нищо не е страшно и трагично в едно гробище. Там са онези, на които – каквото е имало да им се случва – вече им се е случило. 

Тук затова е така спокойно. И на чужденците им е любопитно. Тук затова и никога нищо не се случва. 

А онова, което написах преди пет години – ще махна интродукцията му, защото тя се отнасяше за неща оттогава, но ще сложа тук основата на информацията. 

Не очаквам много читатели. Не очаквам и от малкото, които ще го прочетат, нещо. Можещите да променят нещо са отдавна мъртви. Или в чужбина; и нямат никакво намерение да се връщат… и с право. 

___________

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя“.
~Захари Стоянов

[…]

А сега за това колко са ни „освободили“ „освободителите“ и от какво.

ПЪРВО, да не забравяме, че Втората световна война е започната от Хитлер, в дружески съюз със Сталин и СССР! И, колкото и ватенките да се правят на ударени, това е исторически факт. На 23 август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват таен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша и докато поляците се отбраняват, Сталин подло ги напада в гръб. След което започва масовото избиване на полски военнопленници от Червената армия. 

На вестниците в СССР е заповядано да пишат, че Войната е започната от Англия и Франция – нагла лъжа, която обаче е заложена в договора между нацистите и комунистите.

В България българските комунисти започват масова пропаганда с цел да принудят царя и правителството да влязат в съюз с Хитлер, именно заради приятелството му със Сталин. По-късно се срамуват от това и се опитват да го изтрият от историята. 

През 1944 г., след гнусния преврат, комунистите започват масови избивания на хора, които не са имали нищо общо с фашистите и фашизма, но са били набедени за такива, за да има „причина“ да бъдат ликвидирани, защото иначе лъсва истинското лице на комунистите – зли, алчни, садистични убийци, които се забавляват, „прочиствайки“ сънародниците си и крадейки от тях, редом с Червената армия. Комунист родолюбец няма! Това е ясно. Хора, които продават страната си на чужда окупационна армия, са всичко друго, но не и родолюбци.

И така – руснаците се съюзяват с нацистите и започват Втората световна, после Хитлер ги напада и те, видите ли, изведнъж стават „добри“, после идват в България, като ни обявяват война (много освободителско…) и избиват елита ни, защото го обвиняват, че всъщност не те, а той бил дружка със старото им приятелче Хитлер, а днес ни плашат със санкции, ако говорим истината. Сталинизмът никога не си е отивал от тази тяхна страна. Никога. А той е крайната фаза на тежкото им заболяване – маниакален империализъм!

[…]

„Неморално е да се обвинява Русия за това, че е донесла "окупационен режим"“. Това каза председателят на комисията по международни отношения на Съвета на Руската федерация Владимир Джабаров (преди 5 години, бел. ред.) 

Неморално било да се говори за окупация…

Когато СССР обявява война (обявява война – набийте си го в главите това!) на България, правителството тук е оглавявано от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември. 

Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България.

На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко. 

Неморално било да се обвинява Русия, че е донесла окупационен режим ли…? 

Ето какво ни напомни Дойче веле: „[…]група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство. Едва по-късно в страната един подир друг се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този момент са съветски граждани и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, посочва, че шефът на тази комисия генерал Бирюзов веднага уволнява 16 висши български офицери, сред които и шефа на българския генерален щаб, след което поставя на мястото им съветски военни. България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа.

Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в същото време осигуряват комфорт на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата. С други думи, българската армия е изпратена да се сражава срещу Вермахта, за да се осъществи по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в съветски придатък".

Неморално било… да се обвинява Русия, че е донесла окупационен режим!

И не забравяйте, че този месец – септември – има и други важни годишнини, като например:

6 септември: Съединението, срещу което Русия се противи. Александър III се е обявил против и дори е искал турска армия да се саморазправи с българите. Стефан Стамболов пише за „Окупационен фонд, създаден за устройството на руско-дунайска област“, в който става дума за подривни операции в България, финансирани от Русия, за да се спре развитието ѝ и да се стимулира поробването ѝ наново – този път от Русия. Смразяващата ирония е, че парите идват от вноските, които самите българи правят, за да изплатят „освободителната война“… Ето с това се слага край и на мита за братята, дето искали да ни освобождават, защото сме славяни. Друг път!

Щом сме плащали, значи те са го играли чисто и просто едни платени наемници. А после са се опитали да ни се качат на главата. Е, успели са, но им е отнело повече време, отколкото са предполагали… чакали са до 1944 г. 

Маниакалният империализъм чака, но не забравя…

На 6 септември 1948 г. комунистите посягат и на независимостта на Православната църква. Под натиска на комунистическото правителство екзарх Стефан I Български подава оставка. 

През септември са и най-кръвопролитните боеве в отбраната на Добрич през 1916 г. Познайте руснаците в този момент колко „братски“ се държат с българите. Но пък и колко бой са яли!

7 септември 1978 г. – на рождения ден на Тошо Тиквата от Правец, комунистическите служби правят успешен атентат срещу писателя Георги Марков в Лондон. По съветски – подло и с отрова – метод, от който не са се отказали и до днес. Георги Марков е имал шанса да наблюдава тогавашния „първи“ Тодор Живков и, отвратен от него и „елита“ около него, е описал видяното. Това му е коствало живота. 

„Мнозина у нас живяха дo скоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква добро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра доколко тя е била искрено (расположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна. От този знаменит ден 6 септемврий се забележва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност“. 

~Стефан Стамболов, вестник „Свобода“, септември 1886 г.

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на