Не го ли спреш, нищо няма да го спре. Плаша се от нивото на апатията

Миналата седмица си говорихме за една реклама на едни прахчета за шмъркане, които развиват нездраво любопитство и захранват апетит към „истинското нещо“, дето прахчето прилича на него – шмърка се, прахче е, продава се на грам и т.н.

Помните. 

Стана дума и за още нещо – много важно; за това, че – ако не беше въпросната реклама с въпросната инфлуенсърка – институциите, дето иначе много се грижат за децата – щяха да продължат да спят дълбок и непробуден зимен сън по темата. 

Стана дума и за това, че месеци по-рано е говорено в общественото пространство за въпросното прахче, което тогава се рекламираше от друго лице. Понеже популярността на рекламното лице беше много по-малка, темата не влезе в дневния ред на никого. 

Децата ви през това време обаче си го купуваха въпросното прахче и тренираха добре да си развиват любопитството към прахчетата за шмъркане. 

Пресолиха манджата и вкараха по-известно лице (слава Богу!), та най-после се разбра – от милото заспало общество и от милите заспали институции – какво се случва. 

Ако не беше рекламата… Колко ОЩЕ такива проблеми има, за които държавата и органите не знаят в момента?

Но преди това имаше някакъв упорит отказ да се прогледне и да се види. Камо ли да се реагира. 

За закъснелите реакции в българските институции много може да се говори. Дисертации могат да се напишат. Но това не ни върши работа, защото и ние сме на дисекционната маса с все институциите. 

Вчера в столица.бг се появи новина за това, че някаква дама ОТНОВО е била засечена да кара в насрещното на кръгово в „Люлин“. 

Ключовата дума е „отново“, а всички можем да си направим обосновано предположение ЗАЩО. Защото в историята по-нататък става ясно, че е бил подаден сигнал до 112, но НИЩО не е последвало. 

По принцип във всяка държава има нарушители, които не биха имали нищо против да се превърнат в системни такива. Въпросът е дали ще ги оставят да го направят. Ако на един нарушител му е удобно (или интересно – психари има всякакви) да прави едно и също нарушение отново и отново, то да очакваш от него да го спре от само себе си, защото е преживял някакъв душевен катарзис, си е не само загуба на време, но и чиста глупост. 

Не го ли спреш, нищо няма да го спре. 

И затова имаме една дама, която ОТНОВО е карала в насрещното – както вече няколко пъти е била засичана да прави и преди. 

Гледала си в телефона, докато карала в насрещното. И карала с висока скорост. 

Била е спряна от други шофьори, които ѝ препречили пътя. Поне някой е взел някаква инициатива. 

Но институциите… нищо. 

Няма реакция = нарушението продължава. 

Какво ще стане, ако въпросната дама се срещне с някой 19-годишен „състезател“, нашмъркан с инфлуенсърски прахчета, който малко преди това се е скарал с приятелката си и е решил да си избива комплексите зад волана (познавате породата, нали?)?

За разлика от скандала с въпросните прахчета – дето санкционираха (или поне така казаха) фирмата, дето ги продава – скандал с „изтърваните“ по пътищата просто няма.

В новините сутрин просто се отчита бройката на загиналите и ранените, а вечерно време, на отворени прозорци се наслаждаваме на симфонията на форсиращи двигатели на комплексарите, които явно мразят живота – и своя, и чуждия. 

„Състезателите“ и обикновените кухи лейки ги има по всеки булевард, особено в по-крайните части, разположени из оная зона на здрача, наречена „из кварталите“. Има ги дори под прозорците на районните, но патрулки не хвърчат след тях. Само – от време на време – на някой стълб се появяват некролог и цветя. После изчезват и се появяват на различен стълб. Само снимката е друга. 

Та се чудя – ако за прахчетата имаше нужда от голяма издънка, като рекламата на инфлуенсърката – то за реакция по темата с войната по пътищата… какво трябва да се случи? 

Защото досега предотвратими трагедии не липсват. С всякакви превозни средства – коли, мотори, автобуси. Във всякакви размери – от единични до десетки жертви. 

Плаша се от нивото на апатията. 

Дотолкова ли НСО и охранителите добре пазят законодателите, че на тях да не им пука за безопасността по пътищата, че да не изискват контрол, защото самите те лично се чувстват в безопасност (а за простолюдието не им дреме)?

Дотолкова ли вече е скъсана връзката между властта/институциите и нас – простосмъртните? 

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на