Крайно време e да се разберем какво значи „патриот“

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Аксаков: „Всяко тържество на българите е смърт за Русия“, декември 1885 г., вестник „Русь“.

Но тя – тяхната игра – е ясна; хората, дето се пишат патриоти, защо гласуват за такива…?

Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.

Русия насъсква Сърбия да ни нападне в гръб и така започва Българо-сръбската война.

Руснаците започват и финансират преврат, с който свалят княза и насила го откарват в Русия.

защото тая глупост автоматично означава, че Левски и Ботев, и Раковски, понеже са били родени на територия на Османската империя – по тази тъпа логика – са турци. Още веднъж – ай сиктир!

Ето какво е казал Левски (дето нещо не го долюбват много ония… защо ли…?):

За християнство и християни пък да не отваряме дума, че там положението е още по-страшно… накичили се с кръстове, все едно са украшения, а думи и действия…

И докъде са ни докарали? Да гласуват нашенци за хора, които твърдят, че Левски не бил нищо сериозно, ами мит, защото народът тогава имал нужда от нещо си, дето да величае и си измислил да величае Левски…

И, ако някой си YouTube-ски „рицар“ дръзва да говори против Левски и възрожденците, значи не заслужава никакво внимание да му се обръща, да не кажа нещо друго…

Колко от тези неща са били изучавани в училище в България? Колко хора ги знаят?

Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост“.

Много интересно…

Поредните, дето кацнаха на клона на русофилията.

Странно нещо е историята, нали? И става още по-странно, ако я дадеш да я пишат същите, дето научиха техните, че азбуката била написана от Ленин.

Същите някак са успели да направят кашата в главите на мнозина толкова силна, че да свързват паметника на съветската армия с освобождението от турско. Всичко руско за тях е светиня и подробностите нямат значение.

Същите, които твърдят, че 200 000 техни са умрели тук. Същите, които опънаха бодлива тел и сложиха въоръжени граничари по очертанието на родината ни, за да не може никой да отиде навън, за да види лично колко гнил е „гнилият запад“.

Така Васил Левски отговаря на въпрос на Божил Гергев (съселянин на бай Иван Арабаджията) в присъствието на Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов: „какъв ще стане, когато се освободим?“

Така е в окупираната територия, наречена (официално в документите) „Руско-Дунавска област“ или „Задунайская губерния“, а не България.

То, явно, че да говорим за мозък е малко късно, ама претакайте поне водата на зелето, дето ви е в главата, че дава фира.

_____________________

„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече“.

Добре, че е имало поне един трезвен от опиянението на онова „Освобождение“ – Захари Стоянов, който отговаря на Аксаков: „В своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава.

Крайно време e да се разберем какво значи „патриот“. Дали е човек, който прави кочина около себе си, но вее трибагреник през това време, дали е някой, който прецаква сънародниците си с далаверка, но има татуировка на Ботев, дали е някой, който знае да рецитира фалшива руска история, дали е някой, който не дава да се говори за проблемите на България все едно не съществуват и не позволява да се разрешават;

или е някой, който си позволява да критикува недостатъците, за да може да се поправят, който макар и да не вее трибагреник за щяло и нещяло, помага на сънародниците си, не им пречи и не ги прецаква, който знае откъде идва и накъде отива и е готов да пази природата, планината, морето, реките, градовете и сънародниците си, без да чака похвали и благодарности?

А помните ли какво става, когато идва време за Съединението? Когато идва време за Съединението, Русия се противопоставя и царят настоява султанът да влезе с войска в Източна Румелия и да си я върне. До ден днешен руснаци използват изрази като: „трябва да върнем тези неблагодарни българи на турците!“, все едно са ни собственици и само трябва да предадат каишката на турците.

А, ако погледнем от призмата не само на историята, но и на днешните събития, то трябва задължително да се говори за това, че билите се за свободата на България имперски войници през онази война са от украински полкове – Тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове. Още през 1876 г. украинските полкове са били (по указ на царя за мобилизация) съставени почти изцяло от местни, демек: от украинци.

Да гледаш как някой си описва Левски като някакъв си най-обикновен човек, който нищо не бил направил, бил само фалшива легенда, а пък възрожденците ни били „въшльовци“; и после да кажеш, че си патриот и да идеш да гласуваш за тоя, дето ги говори тия неща…

Защо се говори за руснаци, а не за украинци загинали за свободата на България? Нали искате за „благодарност“ да стане дума? Къде е благодарността? В псувните по украинските бежанци, които днес имат нужда от помощ… същите, чиито пра-пра-дядовци са умрели в България за свободата ни?

Но знаят да повтарят лъжите, че 200 000 руснаци умрели в България. При положение, че данните сочат за около 11 000 войници от всички народи на империята тогава. Дали има връзка между това непознаване на историята и факта, че като си отиват „освободителите“ от тук, отнасят със себе си (освен златото ни и) архивите ни, та никога да не ги видим и прочетем, идните поколения да учат само удобните лъжи?

Още щом някой си отвори устата и каже нещо лошо за Левски и се опита да ни обясни, че не бил нищо особено или че възрожденците ни не могли сами да направят нищо, веднага става ясно, че работи за руската пропаганда, че без руснаците не ставаме за нищо и трябва завинаги да сме им благодарни; а сами ние не струваме. Ай сиктир. Който се чувства или иска да става руснак, да си стяга багажа и да заминава за русия. Тука е България.

По-късно (демек, по време на съветското робство) този абзац от книгата на Захари Стоянов за Левски нашите „учени“ и „историци“ от оная епоха ще перефразират, та да звучи, че Левски щял да отиде да се бори за свободата на „други народи“, без да се казва за кои други народи иде реч.

Същите хора, които искат да замаскират думите на Апостола, са научили една маса българи да си мислят, че Русия се била борила за свободата на българите, а не чисто и просто, за да завладее стратегическа територия на Балканите, да наложи своя власт и да се докопа до проливите.