В неделя избираме кой да е зад волана на държавата

Понеже сме в навечерието на изборите и понеже започва да ни писва да сме в навечерие на избори, ще трябва да седнем и добре да си помислим за кой да гласуваме и за кой – не. 

В контекста на поредното предстоящо упражняване на граждански права, днес ще се запознаем с една много интересна история за ораторски умения, политически кариеризъм, национално предателство, опит за саботаж на демокрацията, услужване на чужд режим и политическо нагаждачество. 

Историята е от 1940 г., държавата е САЩ. 

Европа се тресе от Втората световна, а Америка все още се чуди какво да предприеме и е пълна с „оратори“, които се упражняват на темата „ние сме за мир“, както и „оставете Хитлер, че да свърши по-бързо войната“.

Звучи ви познато ли…?

Но, докато ораторите са ниски топки и просто „някакви си“, всичко е наред. Проблемът идва, когато към тях се присъединява цял действащ сенатор.  

Главен герои в тази история е действащият тогава сенатор от Минесота Ърнест Лъндийн. По онова време – на 62 години и за негово съжаление – завинаги останал си на 62, защото загинал в много подозрителна самолетна катастрофа, няколко часа, след като секретарката му го заварила в кабинета си да плаче и да си мрънка, че бил „отишъл твърде далеч този път“. 

Няма да отделяме прекалено много внимание на смъртта му, защото е загадка и днес, а разследването ѝ от ФБР технически все още се води „отворено“. Но, както се оказало, малко след като федералните са го погнали и дори са го наобиколили в самолета… самолетът се е разбил. Кой може да каже дали нацистките агенти, с които е работил, са го убили, за да мълчи?

На борда, заедно с Лъндийн са загинали и няколко оперативни служители на ФБР. 

Като стана дума за нацистки агенти. Лъндийн е бил засечен да работи с хора на Хитлер. Последната му реч, която така и никога не произнася, е писана от човек на Хитлер. Въпросната реч са я намерили сред останките от катастрофата и тя е била изпълнена…

… замалко да забравя – последният му полет е бил към родния му щат Минесота, където планирал да прочете подготвената му от нацистите реч навръх деня на труда (американският му вариант – през септември)…

… та, речта му е била изпълнена с послания за „мир“ и „ненамеса“, с пропаганда за това как Европа трябва да бъде оставена сама да се оправя, че политиците, които искат да се занимават с Европа, са войнолюбиви предатели, и (чети внимателно!) че Америка има много повече общо с Германия, отколкото с партньорите си от Англия и Франция…

Какво? Още по-познато ли ви зазвуча?

До последните седмици от живота на Лъндийн не се е знаело, че работи с нацистите. Макар мнозина да с се досещали, защото поведение от този тип е достатъчно красноречиво. Нали? 

Да се върнем малко по-назад. Кариерата му започва още през 1917 г. и (няма изненада тук…) започва с противопоставяне на влизането на Америка в Първата световна и пламенни речи в защита на Германия. 

Талантът му на оратор е бил основното му оръжие. През 1905 г. Лъндийн е шампион на Университета на Минесота по дебати и ораторство. Знаете ли какво означава терминът Bullshit Artist? Както и да е. 

През Първата световна обаче удря греда и хората така го намразват, че по време на негова реч го хващат и затварят в товарен влак. Това става в родния му Минесота. Натикан в товарния влак,

Лъндийн не е могъл да се освободи и му се наложило да пътува, чак докато машинистите не го чули да крещи и не го освободили. 

Кратката политическа памет (!) на съгражданите му от Минесота обаче, съчетана с тъпоумното му упорство да бъде политик (защото иначе трябва да си намери истинска работа), му се отплащат и забравили за антиамериканските му изцепки от 1917 г., го избират за сенатор пак през 1936 г. 

Запомнихте ли добре: кратка памет на гражданите, липса на какъвто и да било срам у Лъндийн и тъпоумно упорство да се върне във властта. 

И ето го – 36-та пак е сенатор. 

През 1940 г. идва и работата му с нацистите. Първи го надушват журналистите. Историята е много дълга, има дори и католически свещеник, антисемит, който имал собствено радиопредаване, но накрая важното е, че Лъндийн се е настанил в скута на Хитлер (образно казано) и започнал да проповядва, че Америка трябва да е настрана от войната, мир, Хитлер не е толкова лош, даже е много добър, Америка е по-близка и има много повече общо с Германия, отколкото със собствените си съюзници Англия и Франция. 

Историята е много поучителна с повече от един урок. Например – човекът, който се заел да разплита цялата история, е пострадал доста от властите, които – след войната – са потулили случая, защото е стояло зле в биографията им да проспят нацистка пропаганда от сенатор насред Вашингтон. 

Но поне официално разследване е било проведено (след дъжд качулка) и то е доказало, че Лъндийн наистина е работил с нацистите и е разпространявал пропагандата на Хитлер. 

Единственото умение, което е имал, било ораторството, а крайната му цел – сходна с тази на кърлежите – да се впие и да смуче, но не кръв, а власт и пари. 

Ще си повторим пак: в неделя избираме кой да е зад волана на държавата ни; и, ако не искате да предават държавата ни на съвременните нацисти, които окупират чужда държава, съюзяват се с немските модерни нацисти и избиват жени и деца на няколкостотин километра от нас, гласувайте за нещо повече от майстори на ораторството, които ви плашат с влизане във войната или ви говорят за това колко повече общо сме били имали с убийците, отколкото с жертвите и най-вече как нямаме нищо общо с партньорите си. 

А, да – още една подробност. В САЩ федералните все пак са го погнали накрая, докато при нас „федералните“ са толкова пробити от чужди агенти, че един Лъндийн по-скоро би се радвал на закрила от нашите „федерални“, отколкото да го погват. Затова трябва да гласувате и за някой, който е готов да реформира „федералните“. 

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на