)
(Заради липсващата преди 8 месеца система не се приеха моите предложения за задължително изпращане на уведомления за съмнителни операции само по електронен път, без хартия)
„България е в сивия списък на FATF (международната организация, която се занимава с борбата с прането на пари). Това е директна щета за българския бизнес. Сивият списък значи повишен мониторинг и доброволна работа заедно с FATF за подобряване на мерките срещу изпиране на пари, а инвеститори и бизнес партньори го използват като индикация, че нещо не е наред.
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Склонността на ДАНС да работи тайно, да свръх-класифицира информация и да не може да внедрява електронни системи, е една от пречките пред работата на финансовото разузнаване. По обективни данни то е много неефективно спрямо аналогичните звена в други държави, и една от причините е това къде се намира - в нереформираната ДАНС“.
Друг пример: ДАНС изготвят годишен доклад за мерките срещу изпирането на пари. Оставям настрана ужасния му външен вид но вътре има само общи числа. Поисках от ДАНС по-детайлни разбивки, за да можем да преценим дали са нужни нормативни изменения за конкретни по-рискови случаи. Отговорът е: "класифицирана информация" и "нямате необходимост да знаете". Не че има логика детайлни статистически данни да са класифицирана информация, но според мен това беше просто оправдание за реалната причина: че нямат такива данни.
Като кажем "реформа в службите", имаме предвид и това - България да излезе от сивия списък и да не се третира като "втора ръка".
Откакто е приет последния Закон за мерките срещу изпирането на пари, се предвижда да има електронна система в ДАНС. Това е 2018 г. Системата е внедрена и пусната в експлоатация едва преди 2 месеца. Това означава например, че увдомления за съмнителни операции са се подавали на хартия допреди 2 месеца. И че на ДАНС им липсва целия необходим аналитичен инструментариум да анализират и ограничават рисковете за пране на пари. Поисках от ДАНС информация за историята на внедряването на системата (goAML на ООН, която е като цяло добър избор). Проектът започва 2017 г. Моето разбиране е, че в ДАНС, както и в други силови структури, много по-трудно се внедряват информационни системи.
Причините за попадането в сивия списък са комплексни, но една от тях е работата на ДАНС, където се намира финансовото разузнаване, водещата отговорна институция за превенцията на прането на пари. И тук не става въпрос толкова за усилията на служителите там, които заслужават уважение за професионалната си работа, а за институционалната роля на звеното и общата работа на агенцията.
Според мен финансовото разузнаване трябва да бъде извадено от ДАНС и да стане отделна агенция (дали към Министерски съвет или МФ е второстепенен въпрос), защото в ДАНС "не вирее" добре. Ще дам няколко примера.
Когато една информация липса в масив, достъпен за компетентните органи, все едно тая информация я няма.
Когато става дума за информация за съмнителни операции, сив сектор и пране на пари, да се съхраняват сигнали разследвания на хартия, е повече от абсурдно – безполезно е.
Пак ще си припомним едно важно нещо: прането на пари и съществуването на сив сектор лично ВАС ви ощетява, защото нормалните работодатели са притиснати, а онези, които „виреят“, са същите, които ви плащат жълти стотинки и „под масата“, а осигуровки – през крив макарон.
Подобна информация и „неблагонадеждни списъци“ в България има много и, ако моят случай е без значение, то има системни нарушители, които са заподозрени в дебела корупция.
Ако това е информация за курсовата ви работа по история, да речем, не е фатално. Но когато става дума за национална сигурност и сив сектор…
В ерата, в която хората пращат туристи в космоса. Тук ни се обяснява, че технически това и онова не е възможно.
Да се върнем на темата по същество.
И тяхното присъствие по разни списъци би трябвало да ги прави неблагонадеждни за правене на бизнес. Но някак си това не се случва.
И, докато за научих за фалита в деня на фалита, заедно с всички други в страната, то онези от „оценка на риска“ на френската банка са знаели, защото си имат източници. Къде официални, къде – не. Но явно сигурни.
Няколко месеца по-късно вестникът, в който работех, фалира.
С други думи отказаха ми кредит, предлагайки ми неблагоприятни условия (демек, сам да се откажа).
Системата, която би трябвало да казва, че те са в „неблагонадежден списък“ е… на хартия; и липсва достъпен електронен вид.
Това е все едно да имате Google пред себе си, но да предпочетете да се облечете, да хванете автобуса и да идете до библиотеката, където да прекарате четири часа в търсене на нещо, което иначе ви е на четири секунди разстояние или на четири клика разстояние.
Ще дам един личен пример. Преди много, много години една френска банка ми предложи немислими условия за кредит; иначе казано – ми предложи да ми отреже главата до кръста с лихва, защото тогава ме бяха сложили в „неблагонадежден списък“. Защо? Заради тогавашния ми работодател, когото вие всички познавате, но за нуждите на този разказ, ще го наречем просто с един от прякорите му – Сисадмина На Държавата. Какво? Така му викат някои хора. Тогава, работейки в медия, свързана със СНД, се оказах в „неблагонадежден списък“, защото хората от отдела за оценка на рисковете им бяха направили проверката си и научили нещо, което по онова време дори аз не знаех.
____________________
Ето и още едно мнение по въпроса. На Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление:
Последвайте канала на