Фондация „Даная“ внесе в Министерския съвет искания за спешни реформи в детското здравеопазване

От Гражданска инициатива „Даная за живот“ внесоха в Министерския съвет искания за шест спешни реформи в детското здравеопазване. Исканията са подкрепени с подписка, в която са включени близо 12 хиляди подписа на граждани от над 40 градове и села. Подписката се организира в началото на 10 февруари 2024 г., съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Гражданската инициатива е в памет на 15-годишната Даная, която почина на 9 май 2023 г. в болница „Пирогов“. 

Огромните липси в здравеопазването убиват, убиха много деца за една година и тази гражданска инициатива може да сложи началото на истинска реформа, а тези животи да бъдат спасявани, каза пред журналисти Ани Стоянова - майка на Даная преди внасянето на подписката в МС. По думите на Стоянова в здравеопазването най-много липсва морал. Кремена Кунева, председател на фондация "Даная", изрази надежда, че исканията им ще поставят началото на истински реформи. Подписката ще бъде внесена и в Народнотоо събрание, и в Министерството на здравеопазването, тъй като сме свидетели на прехвърляне на отговорност между институциите и няма да се откажем, докато не видим резултат от тях, допълни Кунева. По думите ѝ сроковете, поставени в исканията, са реалистични и не изискват толкова време, колкото желание. 

Адвокат Методи Лалов каза за БТА, че се работи върху делото, което Стоянова заяви преди време, че ще заведе срещу „Пирогов“. По думите му искът срещу болницата ще бъде за обезщетение, но основната цел е да бъде осъдено лечебното заведение за допуснати лекарски грешки, довели до смъртта на Даная. В близките месеци искът ще бъде внесен в съда, каза още Лалов и посочи, че обществото трябва да разбере, че са нужни мерки, за да не се повтаря такъв случай и болницата да поеме отговорност. 

Фондация "Даная" внася в МС 11 704 подписа за реформи в детското здравеопазване

Реформите, за които настояват от „Даная за живот“, са създаване на дигитална информационна система, която да функционира в реално време и да насочва родители на деца към необходимите медицински специалисти в зависимост от състоянието на детето, както и съобразено с местоположението му. Системата да обединява информация за всички клиники, в които лекуват деца, за капацитета им, за работното им време, както и за дежурни кабинети и специалисти. Да има възможност и за онлайн запитване към съответното болнично заведение, както и срок на отговор.

Да бъде създаден „горещ“ телефон или онлайн платформа за подаване на сигнали за проблеми и в подкрепа на родители на деца-пациенти при приема и престоя им в болнични заведения и/или при отказ на лечебното заведение да осигури мултидисциплинарен екип, когато това е необходимо. Да се гарантира анонимността на подателите на сигнали и да има механизъм за последваща незабавна проверка, настояват още от организацията.

До края на тази година да се въведат правила за добра медицинска практика за всички медицински специалности и да бъде извършена проверка на всички медицински протоколи за работа в спешната и неотложната помощ от независим експертен орган, външен за съответната болница, допълват в исканията си от организацията. Публично да бъдат оповестени резултатите от проверката. Пълна актуализация на протоколите в съответствие с най-новите практики в спешната и неотложна медицина и гарантиране на въвеждането им във всички болници, посочват още от „Даная за живот“.

Във всички болници да се интегрира система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, изключващо лична преценка, за свикване и уведомяване за необходимост от даден специалист, както и разписани ясни правила за задействане и отговор е следващото искане на организацията.

Да бъде въведено задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности, което да не е за сметка на общия годишен отпуск на лекарите. Да бъде преструктурирана Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ като независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерския съвет, допълниха още от организацията. Агенцията да има правомощия и задължения да снема обяснения, да изисква и да проверява документи на лечебните заведения, служителите в тях, както и на засегнатите пациенти, ако има такива. Да бъде създадена програма, с която до края на 2025 г. да бъде повишен експертният капацитет на служителите, които извършват проверките, и да им бъде осигурено достойно и адекватно възнаграждение, ограничаващо риска от корупция, посочиха още от организацията.

След смъртта на момичето бяха назначени проверки в „Пирогов“ и в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. След като първата проверка, извършена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не откри нарушения, последва втора – през януари 2024 г., в която беше констатирано нарушение в двете лечебни заведения при предписването и отпускането на лекарствен продукт. При втората проверка бяха проверени и медицински център „Малчовците“ ООД - София, болница и диагностично-консултативния център към болница „Токуда“, Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ индивидуална практика „Смарагд 57“ ЕООД - Кресна, „Доктор К. Пандева“- ИППМП ЕООД - Благоевград. 

Всички документи, получени от лечебните заведения в хода на извършване на първата проверка, са предоставени на сектор „Противодействие на корупцията в администрацията“, отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ на 8 януари 2024 г., съобщиха тогава от „Медицински надзор“. На 25 януари тази година констативните протоколи, ведно с документите, получени при повторната проверка, са предоставени на сектор „Противодействие на корупцията в администрацията“, отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“.

Последвайте канала на