"Проблемът ми е, ако така мога да се изразя, е, че съм прекалено жалостива. Затова исках специалност, при която да липсва прекият контакт с пациента, но която в същото време обхваща голяма част от медицина. Патологията е много интересна – зад всяка диагноза стои патолог – много малко от пациентите го знаят, но е така. Те виждат хирурзите и други колеги, но ние стоим в сянка. Смятам, че е доста интересна и отговорна професия", казва още капитан Костадинова.
Днес отбелязваме Денят на храбростта и празник на Българската армия! Избрахме да срещнем нашите читатели с капитан д-р Гергана Костадинова. На 6-и май тя празнува и професионален, и личен празник.
И въпреки, че не гледа пациентите очи в очи, тя всеки ден се сблъсква с десетки тежки съдби.
"За мен Сухопътни войски и Военновъздушните сили бяха като две вселени. Но в Долна Митрополия беше моето място – там работят баща ми и майка ми, сестра ми и съпругът ми също завършиха местното военно училище", казва д-р Костадинова.
В ежедневната си дейност се учи от всички свои колеги в Клиниката по Обща и клинична патология, начело с д-р Албена Факирова. На празника благодари на своите родители, които са нейна опора в личния и професионалния ѝ живот. А на всички свои колеги от ВМА и структурите на военните болници пожелава да са здрави и смели срещу предизвикателствата. Самата тя все още не е участвала в задгранична мисия, но ясно осъзнава тази своя отговорност като медик под пагон и смята, че всеки, заклел се пред знамето на Родината, трябва да изпълнява своя дълг.
Д-р Костадинова е млад военен лекар и е избрала да специализира във ВМА нелеката специалност „Патология“. Че ще стане лекар, осъзнала още в осми клас. Но че ще е лекар под пагон, става ясно чак в шести курс на следването ѝ по „Медицина“. Подтиква я баща ѝ, който е военен в „Долна Митрополия“. Тогава колегите ѝ я гледат с учудване, защото смятат, че „ще загуби две години от живота си, докато работи във военните формирования“.
Д-р Костадинова обаче е привлечена от сигурността в Армията и възможностите за развитие, които ѝ предлага институцията ВМА. Затова, без да се замисля, поема по по-трудния път. Започва работа в 4-ти механизиран батальон в Плевен. Там обаче не се чувства в свои води и след година служба, се премества в Долна Митрополия.
И докато бавно се изкачва по стълбичката в своята кариера на военен лекар, д-р Костадинова кандидатства и започва специализация по патология в столичната военна болница. Този избор на професионална реализация не бил особено труден – по него поема още във втори курс под зоркото око на д-р Татяна Бетова.
"От една страна изглежда спокойна работа, защото в кабинета сме само аз и микроскопа, не както беше ежедневният стрес във формированията, че във всеки един момент може да те извикат, защото някой военнослужещ се е наранил по време на учение и т.н. Но от друга страна е изключително натоварващо, когато слагаш такива тежки диагнози – за съжаление все по-често млади хора се разболяват от различни злокачествени заболявания", разказва тя.
Тя признава, че е имало доста стресови моменти през тези две години във военните формирования: "Всичко учех в движение, но много ми помагаха по-възрастните колеги. Затова и моят съвет към военните лекари, които сега се обучават във ВВМУ, е да не се страхуват от поделенията, а да търсят опита на „ветераните“. От тях научих много – и за медицината, и за военните порядки и дисциплината".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)