Как ще я караме нататък? Как ще си имаме доверие и ще работим?

„Няколко размишления:

"Как ще я караме нататък?", когато нямаме идея всяко нещо, което ще се обсъжда и договаря, дали няма да е лъжа. Да се внимава на всяка стъпка някой дали не мами. Да се чудиш всеки Божи ден господин Делян Пеевски какво мнозинство ти е приготвил, докато госпожа Мария Габриел му пази завет.

… ще ни купят колело, ама като пораснем…

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Как ще работим оттук насетне?

Отдавна е спряло да бъде просто обидно; стана много опасно. Както усетиха стотици хиляди млади, умни и можещи българи, малко преди да си стегнат багажа и да се простят с родината.

Как ще си имаме доверие и ще работим?

Колкото и да го мисля, това, което ни се случва в момента, го виждам като битка на болни амбиции с болно его, в което народът е дотолкова поставен в ролята на обикновени пешки, че – имам чувството – гледат на нас дори не като на хубави дървени фигури от шахматния комплект, а като на евтини, пластмасови фигурки от треторазрядна китайска фабрика за играчки.

Ще се заклеваме в децата си ли? Ще плюем на пода и ще викаме: "Да пукна, ако се отметна!", ще оставяме 10 000 лева депозит и ако нещо излъжем, ще се дават за благотворителност?

В политиката отборното поведение и дисциплината са изключително важни неща. Лесно е да кажеш, че си голям интелектуалец и индивидуалист и сега ще покажеш на всички останали колко оригинално мислиш и колко ти не си съгласен с всички и ще става на твоето.

За мен как ще я караме генерално оттук насетне, е най-важният проблем, който стои пред всички нас“

И когато направиш това, което направи госпожа Мария Габриел, възниква реалният въпрос: "Как въобще ще я караме нататък?"

Истината е, че голяма част от участващите в преговорите, а може би всички, никога не са участвали в истински преговори за бъдещето на България. Съвсем истински. Не разпределяне на влияние, наместване на хора и договаряне за извършване на неморални актове. Преговори за това, което трябва да направим като отговорни политици за бъдещето на страната.

Как ще променяме съдебна система, как ще изберем читави хора за регулатори, как ще дадем път на читави хора на важни места в администрацията. Как ще накараме структурите по места най-сетне да функционират.

Лошото е, че оттук насетне не се очертават каквито и да е „коалиции“, „мнозинства“, резултати от избори и „работа“ на парламентите, които да ни дадат и малък повод за оптимизъм. Поне в краткосрочен план. А нас това живо ни интересува, защото краткосрочният план е животът ни. Дългосрочният, да – е за поколенията и така нататък, за историята, разбирам… но и ние сме хора, и ние искаме малко спокойствие, нормален живот, нормални условия, но…

Можете да помедитирате и малко върху разсъжденията на Елисавета Белобрадова, депутат. Спецификата на работата ѝ в парламента е да работи за бъдещето на децата (образование, домове, социални политики и т.н.). Ето какво вижда и тя:

Но отборното поведение не изключва лидерството и собствената визия, собствения морал и твърдостта.

Трябвало някой да се извини. Ами нека се извини. Аз също не смятам, че е изключително подходящо да се ползва окачествяване на лицето на една жена, нито да се казва кой се крие зад жени, пък не се държи мъжки. Но това не променя фактите след емоционалната размяна на думи.

______________________