… явно трябва.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
*** ПРОРОЧЕСТВО ***
Ако е „наш“, е новина. Ако е „техен“, е фейк.
И ето така… новините се оказаха не друго, а просто въпрос на избор на какво да вярваш, като истината тук далеч не е фактор. Фактор е източникът – дали е „наш“ или е „техен“.
Както и взимайки една очевидно фалшива новина, те са готови да определят за истина, без значение колко „дупки“ от неточности и разминавания има тя.
Разбира се (но и за съжаление), пророчеството е майтап.
Цензура може да оказва държавен орган, а не „някой в интернет“. Някой е интернет може само да не ти обръща внимание или да ти се смее.
Взимайки една истинска новина, те могат автоматично да я обявят за фалшива, ако не им харесва. Вече имат „прецедент“, на който да стъпят – съществуването на дийп фейк им позволява да наричат „дийп фейк“ каквото си искат.
Днес мнението на безработния, полуграмотен ракийопитек, който не е ставал от дивана в продължение на 3-4 години, стои до мнението на ядрения физик или до това на професора по биология.
И се сърди, ако те си позволят да не се съгласят с него. Което е по-неразбираемото – обвинява ги в „цензура“.
И това ще стане, драги зрители, защото публиката не смята нормалното и доброто за „секси“. Търси скандала и грозното. И затова на „тезгяха“ ви се предлага скандал и грозно. Защото това търсите.
Както и да е. Първата част от пророчеството обаче ми се струва доста реалистична. Мрачно-реалистична. Ето го цялото:
Пояснявам за по-младите, които не помнят: хората в интернет всъщност бяха ПО-ЛЮБЕЗНИ, отколкото в живия живот. Честно!
Тази им визуална близост даде самочувствието на всеки (изплескал си мнението публично) да смята, че той е равен по знания и важност с въпросните ядрен физик или професор по биология.
Това му „възмущение“ е цветущо изразено в… точно така, познахте – в социалните медии. Надълго и нашироко говори как не му дават да говори.
Щеше да е добре да можем да се надяваме, че предсказанието за изчезването на социалните медии ще се сбъдне, но…
_______________
А сега в картинката се намеси и Изкуственият Интелект и, разбира се, фабрикантите на фалшиви новини веднага го взеха в арсенала си.
Да не ти обръщат внимание или да ти се смеят не е същото като да те цензурират. Неотдавна един наш… „режисьор“ (поради липса на друга дума, съжалявам) се оплака, че са го цензурирали, защото не му пуснали „филмите“ (за Левски и Ботев, подсказвам) по националната телевизия. Има ги в YouTube, ама и там никой не ще да ги гледа. Не за свалени, не са забранени.
Когато Изкуственият Интелект усъвършенства дийп-фейка на хора, места и неща, никои новини няма да бъдат обект на доверие. Никои. Дори онези, които досега вярваха на фалшиви новини, ще започнат да смятат, че някой е фалшифицирал техните фалшиви новини. В този момент време-пространственият континуум ще се разцепи, ще се отвори и ще погълне всички социални медии от интернет.
Един от най-великите учени на нашата епоха – Нийл деГрасе Тайсън (който не обича да го наричат „брат на Майк Тайсън“ (а и не е)) – написа една шеговита „прогноза“, която още по-шеговито озаглави „ПРОРОЧЕСТВО“ с драматични големи букви, оградени от ***, за по-голям ефект.
Знам (защото помня времето, когато не беше така), че онлайн комуникацията беше спокойна и възпитана, радвахме се на чудото да можем да комуникираме в хора на хиляди километри. Всеки беше приятел, когото още не си срещнал. А не – както сега – враг, когото още не си напсувал.
Помните ли света отпреди социалните медии? Никой не ти крещеше, че си тъп, защото си качил песен на тая група, а не на оная. Никой не се смяташе за задължен да ти дава напътствия в живота… добре, де – никой непознат поне. Хората, които не се познаваха, се опитваха да комуникират учтиво помежду си. Интернет беше префинена версия на живия живот.
Ще дойде време, когато нормалните хора ще спрат да говорят, защото ще ги е страх, че думите им ще се изкарат от всякакъв контекст, ще се преиначат и ще заприличат на едно голямо л**но. И просто ще млъкнат. Ще останат да говорят само безочливите тъпанари и наглите политици, слагачи и популисти.
Вземете например новината „Брадли Купър за дъщеря си: Не знаех дали изобщо я обичам“. Гръмко заглавие, нали? Аз обаче слушах подкаста Armchair expert, в който даде въпросното интервю, и това – за дъщеря му – не ми направи никакво впечатление, защото контекстът е коренно различен и не, нямаме „новина“ тук. Но така написано… привлича повече четения, нали?
И така, уважаеми зомбита, които тепърва ще възпитавате и деца – това е новият свят, създаден с немалка помощ и от вас. Той няма да има късмета време-пространственият континуум да се разцепи, отвори и погълне всички социални медии от интернет. Не, ще си живеете с тях и в тях. Това е новото нормално и можете да забравите за старото, защото то, както се оказа, не ви харесва.
Имам наблюдения и в този новинарски сайт, който четете – позитивните, „добрите“ новини не се храчат особено. Реакциите са „що ни занимавате с това?“ Най-много вървят скандалите, кой кого е обидил, кой кого е заплашил или наранил, клюките и, разбира се, намеците за голотии. Последното съвсем не и е ясно защо през 2024 г. все още е „най-“, при положение, че интернет прелива от безплатни такива снимки и видеа, че дори цели платформи за това съществуват. Както и да е.
Интересно е обаче как лагерите са така поляризирани, че хората от тях вярват на каквото си искат. „Лагерите“ го разбирайте както си искате, защото не смятам да превръщам този текст в безкраен чаршаф/манифест, в който да обяснявам и за разделението на крайни-такива и крайни-онакива, путинисти и нормални; имате очи, имате уши, имате мозъци, знаете за какво говоря.
Намирате го за нещо пълно с добри маниери и възпитание, които вие смятате за присъщи на загубеняците. Сега е времето да си помислите доколко сте подготвени за законите на джунглата, които с такова настървение тикахте да дойдат. Знам, знам – всичките си мислите, че точно вие сте тигърът в джунглата, няма какво да ви се обяснява, вие сте най-великите. Математиката обаче казва друго. Вижте и онова малкото, дето тича около вас… бъдещ инженер/лекар/адвокат или бъдеща храна? Не се мръщете, вие така пожелахте да изглежда светът.
Не знам на хората, които се занимават с изкуство, някой при раждането им да им е обещавал, че каквото сътворят – ще бъде задължително пускано по националната телевизия. Но човекът твърди, че е цензуриран и не приема твърдението, че филмите му не стават и просто никой не иска да ги гледа.
Но на „политиците“ и разпространителите на „новини“ вече не им е достатъчно да им вярвате, за тях е важно да сте агресивно и войнствено настроени към опонентите им, защото искат да ви използват като оръжие (понякога и буквално). Затова ви надъхват да мразите и ви втълпяват агресията като основно и единствено средство за решаване на спорове.
Появи се „професия“ инфлуенсър. Хора, които се снимат как отварят кутии с неща, получават рекламни договори за милиони. Защо? Защото имат публика. Хората може и привидно да мрънкат, че ги заливат с помия, но ако помията не се търсеше, то тя нямаше да се предлага. Съжалявам, че трябва да си казваме очевидни неща, но…
След това се появиха социалните медии. Всеки се почувства длъжен да каже какво мисли, как се чувства, какво предполага, за какво мечтае, какво е ял и какво ще яде. После дойде възможността да качваш снимки и нещата се ориентираха повече към яденето и да… ей, тия три неща. Възможността да си изкуствено известен роди манията да събираш лайкове. Не, не ти носят нищо, не можеш да си купих сирене с тях, но си фалшиво известен в интернет. А това е бустер за егото. Имаш „последователи“? Еха-а-а! Колко? Сто? Ех-а! Исус е имал само 12, ти имаш сто!
Важното е, че тълпата, която реве: „защо само лоши и пошли новини ни показвате, искате да ни съсипете психиката ли?“, същевременно не обръща внимание на нищо друго освен на лошите и пошлите новини. Какво намира в тях и защо се преструва, че не ги иска – не мога да знам; знам само чистата статистика от четенията и посещенията на всяка отделна новина.
)