Извикаха поZZланичката във Външно, тя прати някой си заместник, че Външно ѝ е под нивото

23 февруари 2024 16:15
2524
0

Външно привика BDSM бабата, тя прати някой си Сополкин да я представлява, защото българските институции са ѝ много под нивото. Презрението и подигравката, които лъхат от сополството на таZZи страна, са гигантски и смърдят на неизмито.

МВнР извика на среща Митрофанова за смъртта на Навални, яви се временно управляващият руското посолство

Руското посолство не почете паметта на Левски, както мълча и на Съединението и Независимостта. За разлика от украинското и американското

Но си го позволяват, защото на тази територия, която за удобство наричаме „държава“, е пълно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават. За нищо не стават.

Пълно е и с предатели, агенти и копейки, които ей така си плуват на повърхността и си миришат тихо и кротко.

В коя друга държава посланикът им би си позволил такава подигравка?

Точно така – в никоя, но както казахме – тук си го позволяват, защото е пълно с плазмодии и политически запъртъци, които просто не стават.

И партньорите ни в ЕС и в НАТО много добре го знаят това и съответно ни държат в периферията на всичко.

Искате Шенген? Искате американските изтребители? А на партньорите ни кой и какво ще им гарантира, че Шенгенското пространство няма да се напълни с агенти на кгб, минали през Росенец – за по-напряко? Или на американците някой да гарантира, че като ни доставят самолетите, пълни със свръх-секретни технологии, няма баш главнокомандващият (ако не той, някой по-надолу по веригата, но не изключвам и той лично) да занесе чертежите на самолетите, с подробно описание и снимки на технологиите в кабинета на Мутрофанката?

Както хората казват, Keep Yourself Positive (K.Y.P.) за доверието.

Бертолд Брехт пък някога е казал: „Онези, които не знаят истината, са глупаци, но онези, които я знаят, но я наричат „лъжа“, са престъпници“.

Затова, според мен, садо-мазо бабата е престъпник, по квалификацията на Брехт. Затова и всичките им политици и „говорители“, и всичките им официални представители, всичките им Машенки Захарови и… как му беше там името на оня, дето в мутрата прилича на четка за тоалетна – всички те са престъпници. Начело, разбира се, с основния криминален – лилипутин късий.

Но това не е ново. Никак. За онази територия. Ще се върнем на това. С няколко примера.

След секунда.

Преди това отделете малко време и си помислете: дали местните „говн*яди“ (съжалявам, не съм го измислил аз този термин, рус-Nazi-те са си го измислили още през 19 век, за да описват с тази дума, подигравателно, онези, които прекалено коленопреклонно им се слагат по различните държави, онези – прекалено верните им местни, които са продавали държавите си за шепа стотинки)…

… дали местните „говн*яди“ НЕ ЗНАЯТ? Дали не знаят за зверствата в Украйна? Дали не знаят какво е приготвила руZZката брадва за България? Дали не знаят какво би направил лилипутин с държавата ни и с народа ни, ако само му се удаде шанс? Дали не знаят КАКВО ПРАВЯТ? Дали не знаят истината?

Не, знаят я.

Но я наричат „лъжа“. Защото разчитат на глупостта на един кръг от „фенове“ и на инертното, слабоумно, безотговорно, мързеливо безучастие на тълпата, която чака ден да мине, друг да дойде.

На какво още разчитат? На нов девети септември. Да бъдат като дедите си – потупани по главата национални предатели, новите червени принцове и принцеси, близки до кремъл, най-верните на касапина, в чиито ръце да е камшикът, който да развяват над главите на другите българи. Най-верните роби – на които е дадено да бият другите роби. И пари и власт, разбира се. За това са готови да ни продадат всичките. Без техните деца… те са в „гнилия“ Запад.

Тук ще останем ние. И граничарите с автоматите по границата. Нали ги помните? Все се гордеят, че едно време през границата не можело да се мине, защото стреляли на месо, ама забравят, че се е стреляло от българи по българи, а не по чужди, искащи да влязат. Такива нямаше.

С огради се ограждат затворници и добитък между другото. Ето това искат за нас.

А ние днес искаме паметници на Левски и Ботев на местата, където са паметниците на съветската армия (и които се извисяват най-високо над българската земя), но копейките не дават. Те, изглежда, мразят Левски и Ботев. Те искат паметниците на чуждата – съветската – армия да са най-високо над българската земя.

…

Да се върнем на рус-Nazi-те.

Ето ви извадки от филма на Оксана Карпович ‘Intercepted’, представен на Берлинския филмов фестивал. В него са представени разговори на орките, обаждащи се по домовете си от украинската земя, която са окупирали:

- Мамо, толкова ми хареса да изтезавам! Мога да ти разкажа за какви мъчения научих и в какви участвах.
- Синко, това е нормално. Аз също бих се накефила, ако бих стигнала дотам, как иначе?
…
- Вчера си вървим и насреща ни жена с две деца, ами проснахме ги.
- И правилно, те са ни врагове.
- Да, не ми е жал за тях. Това си е техен избор. Можеха да си отидат както останалите.
- Правилно, не ги жали. Убивай ги.
…
- Ти там базите на НАТО видя ли ги?
- Тц.
- Не ме лъжи, там на всяка крачка има техни бази, така ни казаха по телевизора.
- Не гледай телевизора, мамо, там говорят лъжи.
- Е как да са лъжи? Разбира се, че казват истината. Затова ви и пратиха там, за да ни защитавате от НАТО. Вие сте герои. Така кажи на другарите си.
- Не ми останаха другари – всичките ги убиха.
- Гордея се с тебе и с твоите другари.
…
- Ще ви донеса на вас с децата толкова дрешки – тук сме в една квартира сега, те всичко за зарязали и са избягали. Спортно такова семейство – само маратонките им са десет чифта и всичките фирмени. Събрах всичко, натъпках го в раницата. Момчетата с камиони извозват, ама аз нямам камион.
- Какъв си ми добър и оправен – всичко за вкъщи прибираш. Между другото София тази година нали тръгва на училище – не можеш ли да отмъкнеш отнякъде един компютър?“
...

…

Е?

Разбирате ли защо престъпниците им са по най-високите етажи на властта, а престъпленията не правят впечатление никому?

Вижте и още една кратка историческа справка от 1908 г.

„Ето какво пише Стефан Българов в спомените си, отпечатани в списание „Културно единство” от 1908 г.:

„Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха по цяла Таврия гайдата, за да убият всичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ…

През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа. И разгаряше се тоя кипеж от песнопойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши „вилаятчии” или „велаклии”, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци.

И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таврида се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решил да изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото! В началото на забраната имаше българи пребити от бой в участъците, а имаше и заточени като бунтовници. Но дядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма, че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с трепет уречения от дядо Видю ден.

Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяха заселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг, как накрая реши, че ще иде… И една заран ние, баща ми и аз, се понесохме на талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда…

Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да забравя този ден. Сред море от народ, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свирим на гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си““.

Таврийските българи са живели в Крим. И ето каква е била съдбата им.

Самият Стефан Българов – авторът на тези редове, описващи спомените му – става математик и журналист, а по-късно се преселва в България.

Съдбата на повечето таврийски българи обаче е друга. Едни измират от масовия глад през 1921 – 1922 г., други са изпратени на заточение през 1929 г., а оцелелите след Втората световна война са депортирани в Сибир (пак имперската политика за обезличаване на етноси, само че този път през малоумните чутури на болшевиките). През 1942 година близо две хиляди таврийски българи успяват да се завърнат в родната си България. И две години по-късно червената чума ги застига и тук. Сталин принуждава „българските“ (послушни) власти да му ги пратят обратно. Те са арестувани от комунистите и пратени на касапина.

Стефан Стамболов: Политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост