Три дефекта, заради които сме все кисели, дори по празниците

Като е дошло време – края на годината – та, хората си викат, че е също така и време за равносметка. И разни сметки, също така…

Ако ще го правим, то поне да го правим със замах – така, на едро, дет се вика. 

Та…

Генерално. И равносметно. 

Смятах, смятах и ги докарах до три (цифром: 3) причини да „не ни върви“; да ни е сè криво; и – като цяло – да сме световни шампиони по мрънкане. 

1. гледането в миналото;

2. гледането в на съседа паничката;

3. вдебиляващата, видиотяваща самобитност – до размер на темерутщина. 

Ще започна отзад напред. 

Номер 3. Всеки се е вгледал само и единствено в себе си, въпреки всички шарени картинки, които качва във Фейса, украсени с трибагреника и изпъстрени с тлъст шрифт, който ти казва патриотично неща за това как трябва да сме обединени. 

Да се чудиш…

Цитират смели слова, пишат за Съединението как прави силата, после се крият в миша дупка съседът като звънне на вратата да ги помоли за помощ. 

На улицата – най-невидимите неща се оказват най-шумните скандали, разправии, шамари, побоища, то си е „тяхна работа, да не им се мешаме“. Ако съседът млати жена си, това – гаранция – е най-невидимото събитие на света; по-невидимо дори от мравка, която пърди. 

Не разбирам тогава онова със „съединението“ и единността. Не разбирам защо ги кичат тия лозунги, искам да кажа, иначе концепцията за съединение и единност ми е ясна. 

Номер 2. Гледането в чуждата паничка. Състезанието на състезанията. Може да нямаш пет лева да се усмихнеш, но съседът трябва да си мисли, че имаш. Не е точно „щастие“, но така го разбират.

Това, оказва се, носи много умора и хабене на енергия в грешна посока. 

Да имаш хубава кола и скапана храна, липса на ваканция и уморен/а съпруг/а … не изглежда като най-добрата цел в живота. 

Хабене на енергия. Като хамстер на колело, което не отива никъде. Децата учат тъпи предмети, за да си намерят тъпа работа, за да изкарат пари с далаверка, за да имат те деца, които да направят същото. Като погледнеш тълпата, единствените, които се усмихват – смятат за луди. И как не – в това царство на лошото настроение и умората. 

Но пък съседът ти си мисли, че си голямата работа. Ако пък те види с Айфон… майкооооооо! Машалла! Мед ти капе на сърцето; почти си готов да забравиш, че половината зъби в устата (тия, дето все още са си оригинално твои) те болят, та се късат. 

Това, разбира се, води и до липса на желание да подадеш ръка и да помогнеш на нуждаещите се – защото давайки от твоята паничка, съдържанието намалява, а така рискуваш съседът ти да ти се смее, че си будала и да ти го навира в очите. Затова „паничката“ се къта и само се увеличава, не се вади от нея. 

Което е силно свързано с точка 3., за която вече споменахме. 

И най-накрая – точка 1. … Гледането в миналото. 

Нищо чудно и тук. Има една цяла психоложка школа (съсредоточи се, става сериозно), според която индивид (в детска възраст), който е отбит от кърменето по-късно, развива маниакално обвързване с миналото, което се проявява всеки път, когато нещо лошо го сподели в живота на по-късен етап. 

Тоест, когато бебето е много малко и спреш да го кърмиш… да отбележим преди това, че кърменето е върховното удоволствие – източник на храна, майчина близост, топлина, СИГУРНОСТ…

… та, когато бебето е много малко и спреш да го кърмиш, то е далеч още от осъзнатостта; когато обаче е по-голямо, мозъкът му различава емоциите по-добре и по-силно. Тогава детето осъзнава, че му е отнето нещо хубаво и развива усещане за липса на нещо, което е било хубаво в миналото. 

Това остава за цял живот. 

Когато се скара с жена си или му отрежат коледния бонус, когато осъзнае например, че на съседа паничката е по-голяма и по-пълна, подсъзнателно у индивида се появява споменът за онзи най-първи момент на гигантско разочарование и споменът за нещо, което ПРЕДИ е било по-хубаво. И са му го взели. 

И той започва да си мечтае за МИНАЛОТО. Ако миналото обаче е скапано, той започва да го пренаписва и променя в главата си – нагажда го. 

И така например тия дни четем коментари как по времето на соца, видите ли, как хубаво се празнувала Коледа…

… (!?) …

Нагодени спомени. 

Също като нагодените спомени, че по улиците не са стригали, не са пращали в лагер за разказване на виц, ладите са били най-хубавите коли, не се е чакало по 10 години, за да си купиш такава, ток е имало през цялото време, храна – бол, препълнени магазини и т.н.

А сега, когато имаш по 200 сателитни канала, две западни коли, айфон, свободно слово, интернет, гигантски телевизор и всяко лято си в Гърция, ти е по-зле…

… защото сега е сега, а ти си се скарал с жената или с шефа и мозъкът ти автоматично е превключил на „липсва ми миналото“. 

Това са днес двете Българии…

За едните – непребозалите: 

не се притеснявайте, нито една от трите точки няма да се промени; поне не докато сте живи, че да го видите. Продължавайте да се радвате на живота и не се равнявайте по пребозалите, те няма да разберат, че едно време не е било по-хубаво и ще мразят живота си с немските коли и пълните магазини, точно толкова колкото ще милеят по концлагерите и режима на тока. Вас също ще ви мразят, докато лепят фейсбук стикерчета за „съединение“, единност, как заедно сме по-силни и т.н.

За другите…

За другите – за тях трябва да им пожелаем една хубава новогодишна програма по първа програма, режисирана от как му беше името… Максим Гергенчев ли…
с участието на заслужилите народни артисти Курнелия, Късопиш… Курпейкин… Късопейкин… както там му беше името и на него, генералът от натовска московия Фърчащия Руснак (като Летящия Холандец, мà не съвсем…) Зеленочорапски. 

За финал: слово на президента (ама не българския, а оня… сещате се – с обувките на платформи от кремъл), последвано от съветския химн, след което Дунавското, и накрая, разбира се – бесна чалга с мазни гюбеци. 

Ай наздраве и весели празници. 

______________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на