Историята, която трогна хиляди: Овдовял баща ходи на работа по строежи с болното си дете

„Най-вече за банята, щото един път я заведох на училище, не бях я изкъпал, ходим по комшиите да се къпем и те ми направиха забележка“, каза той.

„Не трябва да се разстройвам, щото тя ме усеща и почва да реве, много ни е силна връзката“, сподели той.

„Почна да реве, направи ни впечатление, оказа се неврологично заболяване“, каза той.

BG32UBBS80024051325350

BIC: UBBSBGSF

Овдовял баща отглежда сам тежкоболната си дъщеря. Покъртителната история е от врачанското село Мраморен.

Титуляр: Димитър Благоев Димитров

Двамата преживяват с 1400 лева - пенсията на Дорина и заплатата на баща й като личен асистент. Мъжът не се оплаква. Понеже разбира от строителство, понякога през лятото се хваща с бригада на обекти и взема момичето със себе си.

И стяга по малко къщата си. Подменил е покрива, пооправил е стаите, но мечтата му е да си имат вътрешна баня и тоалетна.

Иначе изпълнил последната заръка на жена си и купил на Дорина инвалидна количка. Сега лекарите препоръчват корсет и вертикализатор, за да може да се изправя, макар и за кратко.

Мнозина биха се възхитили на куража и силата на този човек, който се опитва да осигури поносим живот на детето си, което е неподвижно и не може да говори. Мъжът се нуждае от средства или строителни материали, за да стегне дома си.

Момичето вече е на 13 години, но не може да ходи и почти през цялото време лежи. Преди година починала майка й и бащата вдовец станал всичко за момичето.

Не може да говори, но двамата се разбират добре. „Усмихва се, да, всичко разбира, просто не може да отговори, някой път я виждам как се ядосва, иска да участва в разговора, но не може“, каза през сълзи Димитров.

Разказва ни как преминават дните им. „Хигиена й правя, нещо за закуска, сега я научих топло мляко с кроасан с шоколад“, посочи Димитров.

Три пъти в седмицата я води във Враца в център за деца с увреждания. „Като си я взема с колата, е пълна с емоции, защото е общувала с дечица на нейната възраст, аз тука не мога да й създам тия условия“, разказа бащата.

Димитър казва, че докато има сили, ще изпълнява бащиния си дълг, защото животът е изпитание, което понякога не разбираш, но не трябва да се отказваш. Моли се до Коледа да успее да стегне поне малко банята. А хората, които му подават ръка, уверява: Като си направя банята и Дора е щастлива, да дойде някой да ни снима и да покажа, че всичко е отишло по разпределение“.