Понеже загубите от Иран, Албания и Черна Гора не бяха достатъчно унижение, трябваше и истински цирк да спретнат

А бяха герои, любимци на поколения, Американско лято, слава, обичаха ги; можеха да останат в историята завинаги като великани, снимките им да се носят по знамена и фланелки. 

А сега имената им стоят по плакати до думата „оставка“ (и разни други думи, но да не задълбаваме…)

Но любовта към парите и властта направи така, че от великани да станат (не „джуджета“, а) клоуни. Всъщност, извинявам се на истинските професионални клоуни, които имат трудна работа и се отнасят към нея с професионализъм. 

Кой ли не от тия „златни момчета“ не беше хванат в какво ли не – един с имотни заменки, друг – разследван, трети нагласени мачове, четвърти – близък с криминални босове. И какво остана от „имиджа“ им? 

Като споменеш имената им, кой около тебе се сеща за Американското лято или за славата, или за „любов“ към тях?

За кого говоря ли…?

За кого ли наистина говоря?

И тук въобще не става дума за поговорката как бързо публиката е стигнала от „Осанна до Разпни го!“ 

Напротив. Публиката много време ги търпя и се мъчеше да ги обича. Насилваше се да ги обича. Непровокирано дори продължи да ги обича и уважава с години, когато вече нямаше повод за това.

После се насилваше да ги понася. После вече и това беше невъзможно. 

Когато вече всяка капка търпение се изчерпа – не… ами направо публиката беше докарана до положение да се гнуси от ръководството, се оказа, че тия там са се окопали и нямат никакво намерение да се разкарат. Циментирани. 

Да, забелязали сме, че на тоя свят наглостта у даден индивид е обратнопропорционална на способността му да формира дълги изречения. И тук, разбира се, няма изключения. Не искам да кажа, че са обратното на остри или, че са нагли, просто думата „кърлеж“ ми идва на акъла, за описание и на нивото на интелекта, и на нивото на нахалството. 

Кому беше нужно да се стигне дотук? Да не би да се окаже, че хора, на които дължат постовете си, не им дават да напуснат, защото все още им дължат услуги, които не са доизпълнили? Лоша мисъл. Грозна мисъл. Прогонвам я, че съвсем ми става гнусно. 

Ако толкова много хора, стотици хиляди, те ненавиждат и искат да се разкараш, упорството ти ни говори само две неща: или болно его, или „папане“ на незаконни приходи. Защото трета опция – за благото и добруването на спорта – очевидно я изключваме… ако поне малко им пукаше за тоя спорт, то нещата щяха да са малко по-различни от калното петно на дъното на локвата. 

Ама не са. 

Затова и никой не им вярва на „добрите намерения“. 

Да се стигне дотам, че унгарската федерация да се подиграва с нашите като с последни изпадняци. Публично и пред целия свят. Нарича ги непрофесионалисти и неможачи; че не можели дори една семейна почивка да организират, камо ли международен мач. 

Срам. Срам. 

А проблемът е не, че не можаха един мач да организират, а бягството от „народната любов“ всъщност не можаха да си организират. Искаха да демонстрират недосегаемост и че ще си правят каквото си искат, че могат да избягат от протестите и псувните. Ама се провалиха в това с гръм и трясък. 

Защо? 

Защото са свикнали всичко да им се случва лесно – да им удрят рамо техните хора от УЕФА, на които после да връщат „услугата“; или да се „разбират“ с тоя и оня президент на футболен клуб тук, да цоцат „благодарности“ и да прибират премии под масата от продажбата на тоя или оня некадърник, на когото са уредили игрово време, за да му се вдигне цената. 

До толкова свикнаха да им е лесно, че забравиха, че в тоя живот има и неща, които не им се случват толкова лесно. 

Демонстрираха ново ниво на самозабравяне и самозаблуда. 

И станаха за смях. 

(Не знам дали сте забелязали, но най-големите смешки напоследък ги пишат хората, дето най се опитват да бъдат сериозни и най-много настояват да ги взимат на сериозно.) 

Да си бяха останали с любовта и славата; защо им трябваше да се бутат в „управлението“? 

Знам, знам… за пари. Беше риторичен въпрос. 

Не знам на тия постове там само един тип хора ли могат да се назначават; и УЕФА умишлено ли ги селектира такива – да са ѝ удобни – или има шанс и някой можещ да пробие? 

Защото…

… когато в двореца вкараш клоун, той не става цар. Дворецът става цирк. 

________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на