Поздрави за тия, дето „демокрацията им отне много“

10 ноември 2023 15:06
3558
0

Казах „поздрави“, а не „по-здрави“, стига си мислихте глупости.

Какво отбелязваме днес? Бананите по магазините? Не. Тоест, да, но не само. Както и плажуването в Гърция и разходките из Европа. Та, да… отбелязваме ги и тях, разбира се. Без тях сме добитък.

Но не ги отбелязваме само тях. Отбелязваме първата крачка от един нов живот, който обаче вероятно ще е осъществим за след едно-две поколения.

Другарите прецениха, че една „подмяна“ ще им е изгодна, но все пак с падането на комунизма си се направи първата крачка към истинската, пълна свобода. Някой ден. Не сега, но някой ден.

Ако зависеше от тях, нямаше да го правят, но господарите им от москва го написаха на сценарий и започнаха мизерния си „демократичен“ филм. Подмениха КПСС и КГБ с олигарси и мафия.

Техните слуги тук направиха copy/paste. Че имаха ли избор? …

И пак те и техните деца взеха властта. Назначиха ги – кой за банкер, кой за политик, кой за бизнесмен, кой за мафиот, кой за шеф на полицията. Даже на някои от политиците им наредиха да се преструват на противници. Получи им се, де.

Затъпиха и без това затъпения от 45 години робство народ с чалга, страх и глад. Другарите от ДС плюскаха на софрите на демокрацията, докато ние се редяхме на опашки с купони. Другарите изядоха яденето и ни връчиха сметката.

За капак, казаха, че демокрацията била виновна за това, че те са изплюскали всичко на масата.

После заявиха, че демокрацията им е отнела много.

И хората повярваха, че демокрацията им била виновна, а не другарите.

По-лошото е, че повярваха, че тука въобще сме имали демокрация. А то си беше… е… и си остава един сценарий на другарите, ДС, ЦК, руските облизвачи и „мутрите“, назначени от ченгетата. Или иначе казано:

Управляват ни хора с прякори, назначени от хора с псевдоними.

- Каква е разликата между гордите българи, които са в окови – с отнета свобода; и на*каните шумкари, пълни със страх, омраза и въшки?
- Една пушка, дадена от руснаците.

Но каквото и да правят, падането на препиканата им Берлинска стена сложи началото на нещо, което не могат да спрат. Могат да забавят (и се справят много добре с това), но не могат да спрат завинаги.

И това нещо е свободата.

Не се притеснявайте. Копейките са довреме, свободата е вечна. И да я няма днес, ще я има утре. Все ще събудят хората. Другите, следващите поколения. Не може един народ да е вечно добре или вечно зле.

Както казваше Брандън Лий в „Гарванът“: „Не може вечно да вали“.

Все някога ще спре.

И войната в Украйна ще свърши. И копейките ще свършат. И слънцето ще изгрее.

А сега – два поздрава (кой от кой по-здрави) за другарите, дето демокрацията им отне…

Ще ги поздравим с Бийтълс. Знаем колко много ги дразнят и колко им се иска пак да затварят за слушане на битълсите. Ама няма! Иска им се и в „Белене“ да пращат за вицове. Ама няма! Лагерите ги няма. Мавзолеят го няма. Бийтълс обаче издадоха нова песен. И още ги има.

А в края на октомври пък и Ролинг Стоунс издадоха албум…

А мавзолеят го няма…

Първо обаче ще ги поздравим другарите с един текст на покойния Димитър Воев. Казва се „Патриотична песен“ и всичко в нея не само е вярно, но е и пророческо. Годината е 1992-ра, а текстът е:

Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.

Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в „Москвича“ развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.
Ленски и Болев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за „сръбско“, „хеви метал“ и гроздова ракия.

...

Мавзолеят го няма, Бийтълс обаче издадоха нова песен. И още ги има.