Русофили чакат някой да им отвори вратата към светлото бъдеще

Наскоро попаднах на едно интересно заключение – по съвсем друг повод беше, но не знам защо много ми хареса: „Не можеш да спасиш някого, който не желае да участва в спасяването“. 

Не знам защо се присетих за това. Но, аз докато се опитвам да си спомня, вижте, използвайки американската мрежа Facebook, какви бисери се раждат между феновете на Митрофанова и Путин. 

Малко предистория първо. Има една фалшива медия, която лично съм засичал да бъде споделяна между поддръжници на Възраждане например на техни страници, но и други русофили. До тук – нищо лошо, ще си кажете, нали? Фалшивата медия е подчертано анти-НАТО и про-Русия. Някои на това му викат „другата гледна точка“. 

Нищо изненадващо, нали?

Заглавията и съдържанието на „новините“ е смешно, бутафорно, написано неграмотно и очевидно цели да настрои дадена част от българите срещу правителството, което най-после не е служебен гълъбарник на руска марионетка. 

Обаче интересното идва сега: от руското посолство съобщават, че новините са фейк. Те са толкова очевиден фейк, че на хората от руското посолство чак им е станало неудобно и се дистанцират. „Сметай!“… както се казва. 

Въпросната фейк медия досега бълваше как ще пращаме войници в Украйна, как ще обявяваме война на Русия (обявяването на война е нещо, което липсва като практика в 2023 г., но… и аз пък – за какво намерих да се хвана), ще забраняват (ЕС и НАТО) гледането на животни, ще взимат животните на фермерите и още такива бисери. 

И, колкото и другарите от руското да се правят на ударени, предполагам, знаят колко много техните фенове ги хапват тия новини с кеф. Явно обаче са предòбрили и са пресолили манджата. 

Много ми е интересно какво е продиктувало решението да подчертаят пред хората, че тази тъпня е фалшива. Кое е подтикнало да покажат на света, че е фейк? Изключвам алтруизма. 

Както и да е, добре е, че са съобщили на хората – да знаят, че е фалшиво. 

Но…

Но в морето от фалшиви новини, които заливат умовете на феновете им, се открояват определени опорки, които дават представа защо тия хора живеят в паралелна реалност. 

Там има ХААРП, кемтрейлс, 5G, война с Русия, рептили, сатанисти, торбалани, кражби на животни и деца, забрана за православна рикия и кебапче. Страшна работа. Как да убедиш такъв човек (виждате ли как добронамерено избягвам думата „сектант“), че истината е друга?

Като му покажеш истината?—би предложил някой. Мне. Не позна. Когато обектът на любовта му (Митрофана, например) и обект на новините ЛИЧНО каже, че новините са лъжа? Звучи логично, нали?

Пак не. 

Дори тогава не става. Както се казва: с очите си да го вида, нема повервам! Аз на очите си ли че вервам или на кораба-майка? Това май е мотото на руснята и местните полезни (айде няма да казвам какво). 

Отварям скоба тук: очарован съм, да не кажа, че направо съм сащисан, че най-после намерих русофили, които (макар и не всички и не напълно, но все пак) пишат грамотно. Както и да е, затварям скобата. 

„Може и да е фейк, но българите това чакаме“.

БългариТЕ – демек, всички. Те обичат на едро да говорят. 

Сега разбирате ли как работи мозъкът на кошерното съзнание на местните полезни…

Може и да не е вярно, но пък е хубаво и ние избираме да вярваме в него. 

Може да забележите из коментарите, че „това е най-красивият фейк“. 

После защо има толкова много телефонни измамници, русофилски партии, национал-популисти и обикновени тарикати. И защо те всички така добре си живеят на гърба на най-умното население на планетата. 

***

Не е лесно да седиш цял живот и да чакаш някой да дойде да те оправи, а той да не идва. Не е лесно да си свободен, щото със свободата идва и отговорността за собствените решения и живот. Я, колко по-добре си беше по соца – може и да нямаш свобода, ама три яденета на ден и работа и заплата за всички – най-вече за некадърниците, дето най-обичат да си чешат макарите по цял ден. А сега това липсва. 

Разбирам защо чакат дедо си Иван да ги оправи, спаси и т.н. И разбирам защо европейските и западните ценности са им чужди, да. 

Аз лично много им съчувствам на хората – седят тука, мъчат се под ботуша на европейското иго, ползват му гадния интернет, гадната свобода, ходят му по тъпата Гърция и плажовете ѝ, а там – на една ръка разстояние – ги чака раят: Русия, дето им е в сърцето; и затворът за изказване на мнение, и пиенето на одеколон, и прибирането на паспортите, и пътищата без асфалт, и цар путя, и мобилизацията, и непалещите лади, и старите москвичи, и смешните заплати, всичко най-хубаво. Обаче по някаква причина те все още стоят тука и се гърчат под европейското иго, но смело отказват да бъдат европейци – винаги говорят за европейците като за нещо чуждо – „те“, никога не се принизяват да кажат „ние“, като става дума за европейци. 

И това го разбирам. Дори го аплодирам. Надявам се и занапред така да си остане. 

А аз лично пък мога да им пожелая едно: да имат живот, какъвто заслужават. Това ми се струва най-справедливо. Пък, реално погледнато – то и те си го пожелават същото, нали?

Силно се съмнявам, че е за първи път…

Последвайте канала на