Има ръст на хората, склонни да гласуват за по-крайна партия

"Те създават пространства за себе си, отделно от руското. Преди бяха по-близки."

Заради продължаващата поляризация в обществото нарастват както позитивните, така и негативните мнения "за" и "против" ЕС и НАТО, за сметка на сегмента в средата.

Има ръст на хората, склонни да гласуват за по-крайна партия и със сигурност ще видим такива партии на следващите избори, включително от нашата страна, отбеляза анализаторът.

Проличава си ефектът на дезинформацията, която в България е масова и е основното обяснение за геополитическите динамики, допълни той.

"Има голяма промяна в политическите и геополитическите представи. Последният доклад на GLOBSEC потвърди това. Няколко показателя илюстрират това много добре. 2021 г. одобрението на Путин в България е 70%, много близко до одобрението му в самата Русия. 2022-ра, март, 29% е одобрението на Путин, намаление от над два пъти. От последния доклад видяхме леко увеличение в положителните представи – на 32%. Тази година докладът на GLOBSEC показа, че при хипотетичен референдум да останем или да излезем от НАТО 2023 г. измерихме 58% "за" оставане в НАТО."

Ако дясното консервативно пространство преди е било по-близо асоциирано с чуждестранни авторитарни политики, то сега по думите му се наблюдава сегмент от десни политически играчи, които поддържат тази реторика и идеология, без да се "съюзяват" с Русия.

Естествено за по-бедните страни в съюза е приоритетите да са социо-икономически, за разлика от по-концептуалните в по-развитите страни, отчита Горан Георгиев, запитан за разминаванията. Затова и у нас се наблюдава по-ниско доверие в демокрацията, неразбиране на демокрацията, както и по-ниско доверие в медиите и институциите като цяло.

Наистина има голям сегмент от обществото с проруски настроения, а това оказва доста силен натиск върху политиците, особено върху онези, които са се позиционирали като близки с Русия, но афектира дори прозападни партии, подчерта Горан Георгиев.

Според него за декларираната по-висока готовност да се гласува на евроизборите догодина, отчетена в едно от изследванията, влияние оказват различни фактори. От една страна става дума за по-висока ангажираност с политиката на ЕС и заради войната в Украйна, а от друга - за продължаваща поляризация в обществото.

Това обясни в предаването "Хоризонт до обед" на БНР Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира последните сравнителни европейски проучвания на общественото мнение в отделните държави от ЕС - на института GLOBSEC и Евробарометър.