Задавали ли сте си въпроса: „Защо все на нас се случва?“

Но те са от предишната България, която вече не съществува. Същата предишна България, за която се говори как е спасила евреите си от Холокоста, а днес е модерно да се обижда на „евреин“.

Джими Картър, бивш (много бивш – 1977-1981) американски президент, след мандата си строи къщи за бездомни. Строи в буквалния смисъл – с двете си ръце, не само с пари.

Единаци, аз да имам, ма*ната им на другите, ама как така ще давам бе!, да не са ми орали на нивата! И така нататък.

И, честно казано, не знам какво ще можем да построим с такива хора и какво бъдеще ни чака.

Същата предишна България, чийто поданици са имали паспорт (български), който е означавал свободно пътуване почти по цял свят. След това са дошли каскетите. И още не са си тръгнали.

А много интересно – трети дори получиха ролята на бандити и трафиканти, всичко под шапката на ДС с контрол от кремъл. Както всичко друго, безчовечният режим успя да опропасти (повече) дори нещо, което е по подразбиране опропастено – криминалния контингент. Защото не умните успяха И ТАМ, а пак връзкарите и послушните, наш‘те хора, а те не се славят нито с ум, нито с интелект. Те не могат да надхвърлят нивото на външния клозет и галошите дори две-три поколения по-късно.

Е, какво означава това? Означава, че дебелите джобове са друга порода ли? Не мога да разбера. Някак си хем немного различни от нас, хем едновременно с това и на светлинни години? Защо? Ето едно предположение: „успелите“ тук са „назначени“ за успешни (с малки изключения, ясно ми е). След осемдесет и девета червените принцове и ченгетата поучиха различни роли, някои станаха политици, други – бизнесмени.

Задавали ли сте си въпроса: „Защо все на нас се случва?“ Мислили ли сте си, че народът български е може би все преследван от „лош късмет“? А, хрумвало ли ви е, че може от нещо друго да е? Например от нещото, наречено причинно-следствена връзка? Не?

Знаете и за братята Евлоги и Христо Георгиеви, карловските братя, благодарение на които имаме Софийския университет, дарявали за българска болница в Цариград, за училище в Солун, за черква в Букурещ, за сграда на българска община в Солун и още много.

Чували ли сте за създателя на шоколадовата индустрия в България, Царя на шоколада – Аврам Чальовски, който от пастир станал милионер? С ума си. Използвал (кат много други предприемачи) това, че в България по онова време все още липсвали много неща и започнал да ги предлага. Но той е финансирал и строил старчески приюти, дал е 10 млн. лв. (!!!) за фондация „За вечни времена“ – за подпомагане на бедни и болни.

Гледам, че много звезди в други държави помагат на хора в нужда, занимават се с благотворителност – спортисти, актьори, музиканти, бизнесмени. Гледам обаче, че тук не е много популярно. Тук ние – обикновените хора (и то не всички) – събираме капачки за децата, пращаме есемеси, хората, които нямат, са хората, които дават у нас. Онези – имащите, никак не са от даващите.

Да взимаме – винаги готови, кой ще ни даде пари-и-и-и-и! Да даваме обаче… само насила. Но какво стана с това, че все пак даваме, нали казахме: събираме капачки, пращаме есемеси, събираме дрехи за нуждаещите се, значи обикновените хора все пак го правим, нали? (някои поне) Значи не е толкова лесно тогава да се сложи под общ знаменател и да се каже: „народен манталитет, всички са такива“. Нали?

Да видим. Ето например, гледам снимки на Дейв Грол – 16 часа е готвил за бедни и бездомни в мисия в Лос Анджелис. Сещате се, Дейв Грол от „Фуу Файтърс“, преди това – от „Нирвана“, същият Дейв Грол. Да е политик, да кажеш: за реклама го прави, за гласоподаватели, а той – музикант, вече си има стотиците милиони фенове и не му трябват гласове за избори.

Имаме си мултимилионери, имаме и милиардери, но никой (поправете ме, ако греша, може и да греша все пак) не е известен и с една коричка хляб да е дал някому (който не му е „негов човек“). А биха могли да го направят и окото им да не мигне, няма и да усетят парите, които напуснат джоба им, за да помогнат на други. Хвърлят хиляди всеки ден за изгъзени ресторанти и пури. Да речем, че немалка част от тях (дипломатичен съм: „немалка част“…) са си спечелили парите с престъпна дейност, но и мафията в САЩ е направила същото, пък десетилетия мафиотите дават пари за изкуство там, за благотворителност, дори на по-малко и местно ниво – помагат на квартали, организират спортни клубове, дори Ескобар е помагал на селяните от Меделин.

Предишната България я няма, мъртва е, убита и погребана в плитък необозначен гроб. На нейно място е България на каскетите, червените принцове и безсърдечието. Те са пазени и закриляни и докато господарите им в кремъл имат жизнени сили, тези тук са закриляни и ще си живеят; и не само, че няма да дават за България, ами и ще взимат каквото могат от нас, а ние ще продължаваме да си събираме капачки и да пращаме есемеси за нуждаещите се.