Енчо Господинов: Банско, сняг и леки съмнения

Енчо Господинов е един от знаковите български журналисти, бил е и дипломат. Работил е дълги години в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година е бил посланик на организацията в ООН, в централата на Международния Червен кръст, после като специален съветник на Кристалина ГеоргиеваКристалина Иванова Георгиева е родена на 13 август 1953 година в София. Средното си образование, когато тя беше еврокомисар.

Снегът е факт. Изкуствен и естествен. Боровете са натежали от него като надеждите на банскалии да имат един златен сезон след мизериите с Ковид и други съпътстващи природни и човешки грешки през последните години.

Градчето се пукаше по шевовете през уикенда. Орди горди скиори от Турция и Гърция, от Израел и Румъния, от Сърбия и най-Велика Британия изпълваха писти и ресторанти, лифтове и лифтчета, термални басейни, горещи сауни и студена бира около тях…

Малко Банско като Голям Вавилон е огласяван от десетки езици и детска глъч.

Имаше дори гости от съседна братска, братовчедска, древна и млада, мирна и леко агресивна Северна МАкедония, където едно младо момче беше зверски пребито, само защото “идентитетот” му бил “бугарски”.

Брат брата не храни, но понякога го пребива. Както се пееше в една стара песен на “Бйело дугме”, “ …нама на Балкану цури иста крв”.

Но да не задълбаваме в тази историческа яма.

Иначе белоснежната покривка над града прави картината приказна. Ранното слънце облизва с лъчите си близкия планински връх, който наблюдава отгоре с презрение дългите редици скиори, които вече в 8:45 сутринта чакат търпеливо на хапещия студ, докато си купят билет (90 лева за дневен пас на възрастен).

В началото чувството е отчайващо.

Опашката върви бавно напред като правната ни реформа. Но после се свиква: заприказваш се с един приятен афро-англичанин от Лондон, дошъл да се научи да кара ски със семейството си. Учителят по ски бил добър и търпелив.

След точно 45 мин. идва и нашият ред да се пъхнем в гондолата и да полетим нагоре към Бъндеришка поляна. А оттам - към Шилигарника, примамливо-фонетично предизвикателство за чужденците.

Намираме ски учител за Винченцо, моето внуче, пристигнало от Лима, близо до Мачу Пикчу в Андите, да се порадва на “наште планини зелени”. Учителят е млад човек. 200 лева за два часа. “Даже малко ви вземам”, казва щедро Учителят. “Жътва е сега”, пейте скиори.

След обяд , към 16:30, се наредихме на още по-дългата опашка да слезем във Вавилон от Бъндеришка поляна. Чакането беше точно 50 минути. Но пак беше оптимистично. Наближаваше часът за термалните удоволствия в близкото Добринище след снежните вихрушки, а после бурни часове в близката механа с всички македонски кулинарни предизвикателства.

Орди разноезични тълпи пият и пеят в забрава в механата “Йовано, Йованке”.

Мирното съвместно съществуване взема връх. До нас руснак и украинец кротко си говорят за Международното хуманитарно право, особено за Четвъртата Женевска конвенция…, за зиг-загите на живота и се радват, че са далеч от Харков, който вече се пише с “и” на последната сричка. В някакъв смисъл Банско е като мини-Женева за дискретни мирни преговори на по-ниско равнище, полети с “жолта ракия…”, която иначе по цвят изглежда като невинна лимонада.

Вини много хареса пикантните бански кюфтенца на скара, които Стефан, таткото на Вини, му поръча. Момчето каза, че в Перу няма такива вкусни предизвикателства. Но има други. Севиче, например, деликатна рибка с лимонче, лучец и други подправки. Много върви с бяло вино, но може и с “писко сауър”. В краен случай.

Към 10 вечерта купонът е в разгара си. На стената до нас освен едно колело от каруца и плитка стар чесън висят кръстосани две кремъклии пушки, символ на нашата съпротива срещу пра-пра-дядовците на турските скиори от съседната маса, които вдигат приятелски наздравици към нас.

Внезапно една от пушките гръмва изненадващо в тавана и от дулото й излиза бял пушек като от комина на Ватикана, когато изберат нов Папа. Чак после си спомних, че ако в първото действие на пиесата на стената виси пушка, то тя задължително трябва да гръмне в третото действие, както казва Чехов Антон Павлович. Руски и световен писател от малкото градче Таганрог, не чак толкова далеч от Украйна и даже от Банско. Наскор беше рожденият му ден - 29 януари. Затова и кремъклийката гръмна.

Както казва нашият приятел Марат от Банско, банският безкраен празник продължава до април, когато някой като че ли неочаквано дръпва шалтера на града и той потъва в спокойна зелена тишина.

И така, до новия сезон.