Защо на референдуми в тая държава се гласува с такова настървение, а на истинските избори никакви ви няма?

Костадинов: Странно защо референдумът за еврото изплаши демократите у нас.
Копейкин: Странно защо референдумът дали да си забием вилица в окото изплаши демократите у нас.
…

Аз така чувам нещата, така ми звучат. За вас не знам. 

Също може да се перифразира и ето така: 

Копейката: Странно защо референдумът за това дали да продължим да губим пари и да нямаме глас изплаши нормалните хора у нас.

Да бе, вярно – защо ли?

Костадинов: Странно защо референдумът за еврото изплаши демократите у нас
…

Съществуването на българският лев като САМОСТОЯТЕЛНА валута е илюзия. Ние сме във валутен борд от 1997 г. 

След поредица от икономически извращения на БСП-гениите от деветдесетте инфлацията беше такава, че хлябът сутрин имаше една цена, вечер – друга. Парите се обезцениха и сандвичът в лавката беше 1200 лв.—1500 лв. Малко по-рано пък пенсиите бяха около $3 на месец. 

За да се спре свободното падане, България каза „да“ на валутния борд и валутата ни беше вързана първо за немската марка, после за еврото. Какъвто е курсът на еврото на международната сцена, така „плува“ нагоре или надолу и курсът на лева. 

Още нещо: някога изписваният BGL български лев, се превърна в BGN, като N тук е = Nominal. Както виждате Lev няма, има Nominal. 

Обяснение: това е номинална парична единица, вързана към друга валута, А НЕ САМОСТОЯТЕЛНА ВАЛУТА. 

Левът в момента няма никакъв суверенитет. НИ—КА—КЪВ! 

И е така от 1997 г. насам. 

За сметка на това обаче, когато плащаме в евро – било за резервацията ни в хотела в Гърция, било за маратонките от спортния сайт, губим пари при превалутирането лев—евро. Когато получаваме пари от чужбина, банката взима от парите ни, за да ги превалутира в левове. Когато става дума за бизнес и инвестиции, нещата са в хиляди и милиони пъти по-натоварени финансово. Знам, че на гласуващите на референдум за лева това им е през… … но все пак не е за подценяване от нормалните хора. 

Сега сме вързани за еврото, но нямаме участие във вземането на решенията. Или иначе казано: в момента нямаме право да вземаме участие във взимането на решения в еврогрупата, защото не сме в Еврозоната. Но сме вързани за еврото и на практика го използваме, но под формата на BGN, вързан 2:1. Значи… се носим като лодка, накъдето ни бутнат финансовите политики и решения, без да участваме във взимането им, но пък сме горди, че имаме BGN. 

Помните ли и наскоро появилата се… хм… не знам защо само думата „дебилщина“ ми е в главата, но сигурно по друг повод ще да е… няма да казвам нищо. Ето това – помните ли го? Надявам се – съвсем прясно е:

Айде сега си бръкнете в джоба и извадете някоя монета от колкото там си искате стотинки. Какво има на гърба ѝ? Точно така. 

Ето тези същите „гении“, по същия „умен“ начин ви водят за носа да гласувате за запазването на BGN, за да може те да си приберат „комисионната“ от онези, които имат интерес България да е затънала и да печелят на ваш гръб. По ирония, и с ваша помощ. 
…

Едно не мога да разбера—защо на референдуми в тая държава се гласува с такова настървение, а на истинските избори никакви ви няма?

Удобство?—че не ходиш до урните, а „урните“ те причакват на улицата… Докато си вършиш нещо друго и си ходиш по работа, между другото драсваш един подпис и си готов със задълженията към рòдината. Това ли е?

Или илюзията, че участваш в нещо повече от изборите? Как? Разочаровани сте от резултатите от изборите, защото избраните не вършат обещаното? А референдумаджиите да не би да свършиха обещаното? Досегашният най-голям референдум беше на Слави и сценаристите – за мажоритарната система за гласуване. С това влязоха в политиката, без тоя референдум нямаше да ги има в парламента. 

После влязоха в парламента и нещо се случи. Към средата на април 2021 г. ГЕРБ им казаха, че искат гласуването. ИТН, ако наистина искаха мажоритарния вот, с техните 51 депутата по онова време и 75-те на ГЕРБ, правеха мнозинство от 126. 

Само че… само че – не! Слави тогава каза: „И при един сигурен, спокоен и уверен Парламент веднага ще се случи това, заради което въобще беше създадена партия „Има такъв народ”, а именно - въвеждане на мажоритарна избирателна система. Всичко по реда си“.

Още тогава написах: „Какво значи „сигурен, спокоен и уверен Парламент“?, защото на мен ми звучи като „на 32 юли през куковото лято“. Меркурий ли ви е ретрограден, хороскопът ли ви излезе лош, шумът в пленарната зала ли ви пречи, някой ви погледна накриво ли… всичко това може да е повод да не се занимавате с това, за което ви избраха – мажоритарният вот“.

Е? 

Референдумаджиите да не би да свършиха обещаното?

Да не би да е заради мантрата: „длъжни са да го гласуват“? Ами да ви кажа… не са. 

Сега референдумите са само помпане на партиен имидж и обещания. И въпреки това се радват на по-голям успех отколкото истинските избори, чрез които можем да упражним правото си да участваме в управлението на държавата РЕАЛНО. 

Може би… може би са прави хората, дето казват, че всеки народ си заслужавал съдбата? 
_________________

P.S. Аз, като чуя референдум, се сещам за няколко неща:

Референдумните обещания на Хитлер, в по-прясно време – идиотията Brexit, насилствените референдуми в окупираните територии на Украйна, както и, разбира се, вечният кошмар: Дедо Цурко Цимбака от Горно Чепръчево взема дейно участие във външната политика на България, защото един словоблудстващ популист му е обещал референдуми за щяло и нещяло, по три пъти на ден, ако трябва – да има да си играе. 
 

Последвайте канала на