Ако можеше българите да протестират за важните неща. Като парите, които им източват за билетчета например

За какво ли не се протестира последните години, особено в София. Да си припомним някои от „великите“ поводи за протест: маските, ваксините, украинското знаме, вносът на зърно (добро за потребителите, но лошо за родните „бизнесмени“), парите на строителите, които си искаха от държавата вместо от работодателите си.

Като върна лентата назад през десетилетията, изведнъж – с ужас – установявам, че ние протестираме за немалко неща, но рядко за най-съществените и по-лошото: трудно формулираме исканията си. 

И, честно казано, ако не знаеш какво искаш, най-вероятно ще получиш „нещо друго“ или „кво да е“. 

Как така няма гигантски, мега протести всяка седмица пред Столична община за новите цени на билетите и махането на старите евтини опции за пътуване?

Докато ни обясняват (че и от видеоклип даже), че „пътуваш повече, плащаш по-малко“, ти си бъркаш в джоба, напипваш рестото и с чувство на горчивина установяваш, че си платил ПОВЕЧЕ, а пък си пътуваш все същото разстояние както и през последните години. 

За да не се чувстваш пр***ан, трябва да се качиш на градския транспорт и да въртиш кръгчета, за да оползотвориш великите 30+ или 60+, защото иначе „пътуваш все същото, а плащаш повече“ (така трябва да им се казва кампанията). 

Няма картите за зареждане за метрото от по 1,20 лв. за едно пътуване, сега има билети за 1,60 лв. или месечни карти за цялата градска мрежа. Само с едно пътуване ми е с 0,40 лв. по-скъпо вече – на ден: 0,80 лв. Двайсет работни дни = 16 лв. по-скъпо на месец. 192 лв. на годна по-скъпо. Ако приемем, че пътувам с метрото САМО до работа и от работа и никога в друго време за нищо друго. Тоест: много повече от 200 лв. на година ми отлитат. 

Логиката на онези, правили кампанията „пътуваш повече, плащаш по-малко“, е че можеш да смениш няколко превозни средства за цената от 1,60 лв. Да – за някои от нас е добре това, но каква част от потока са те?

Въпросът е: за чий ми е да сменям превозни средства, след като аз отивам на работа, а не съм турист в собствения си град?

Можеха просто да кажат, че ще увеличават цената на билетите за страшно много от нас, а не да ме правят на идиот, като ме лъжат, че всъщност било по-евтино. 

Едно: прибират ми парите;

Две: лъжат ме и ме подценяват, мислейки ме за идиот. 

И в резултат на това имаме очакваното и съвсем познато у нас ИЗЧАКВАНЕ. Тоест: нищоправене. Да видим, да се ослушаме, ще им мине на хората, ще забравят, керванът ще си върви. 

Още преди две седмици шефът на СОС предложи („предложи“ е една дума с почти никакво съдържание у нас) на Комитета да върне картата за една линия и метро. 

Две седмици си минаха. 

Днес от БСП внесли доклад в Общината, в който – освен, че си правят мощен пиар – размахват сложно обяснен пръст, казвайки колко грешно са направени промените. 

Картите все така липсват, валидаторите (о, каква изненада!) не приемат всички дебитни карти, валидаторите на контрольорите не четат всички карти, цените са завишени, билетите, които се продават, са ненужни за огромна част от пътниците…

Времето си минава, нищо не се случва. 

Хората цъкат с език, вдигат рамене и животът си продължава. 

Следващият голям протест обаче, ще е за нещо „велико“, като членството ни в НАТО например, или къде се вее някакво знаме. С идването на изборите, очаквам и още по-„велики“ идеи за протести. 

Не им липсват „оригинални“ идеи на организаторите на протестите, но не може да се каже, че са особено умни. Ако поне веднъж се бяха сетили да организират смислен протест, щяха да разширят посещаемостта на „ивентите“ си и с хора извън собствената си секта. 

А, като сложим настрана плащачите на протести с автобуси от провинцията – трябва да помислим и за обикновените хора… какво осмисля ежедневието им, след като буквалното бъркане в джоба им не е повод за гласно недоволство. За „гласно“ не се брои обсъждането на темата със съседката или псуването по телевизора, или да се караш на подавачката на билети, която вероятно също не е доволна от новите промени, но по-важното: от нея нищо не зависи. 

Въведоха се промените в началото на годината/месеца и хората недоволстваха. Писаха се много статии, коментари, материали и т.н. по темата. В резултат: от общината обещаха, че ще направят нещо, някога, може би. С което се хвърли нужното количество прах в очите на хората и те се кротнаха, керванът си върви. 

На какво се надяват? Че сме забравили? Ами не сме, но все още въпросът си стои: „и какво от това?“ Те продължават да тупкат топката и да се чудят от колко кладенци да ни донесат вода, че да се забавим още и още с връщането на старите карти. И да стигнем до момента, в който вече ще е все тая, защото другата криза/трагедия/новина/въпрос/избори/предизборна кампания ще са ни достигнали и цялото внимание ще е насочено натам. 

Пробват в момента, „ако мине“. И засега „минава“. 
 

Последвайте канала на