Какво свърши 48-ото Народно събрание?

Слушай новината

След провала на третия мандат, който БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е ще върне утре на дневен ред са новите избори.

Ако президентът удължи работата на НС с повече от една седмица, за да се приемат важни закони, заради католическия и православния Великден, има две възможни дати, на които може да се проведат изборите - 2 и 23 април.

Експерти: Отиваме на избори със същото оскъдно политическо меню

Това каза пред БНТ експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова.

"Няма срок, в който президентът след като бъде върнат утре неуспешно проучвателния мандат, трябва да разпусне НС. Ако се върнем в последните две години назад ще видим, че става дума за седем дни, календарни, в които президентът е разпускал НС. Ако приемем, че той удължи този срок, фактора кога да са изборите, показва кога да бъде разпуснато това НС. И тъй като предстоят католическият и православният Великден през април, всъщност имаме две възможни дати за изборите. Едната е 2 април, а другата е да кажем 23 април, може би бъркам деня", обясни доц. Наталия Киселова, експерт по конституционно право.

И тъй като очевидно 48-ото Народно събрание е към своя край, доц. Киселова и политологът Христо Панчугов коментираха и какво са свършили депутатите досега.

"От конституционно правна гледна точка нито една от трите функции, които НС има не беше изпълнена със съдържание. Нито по отношение на законодателството, на второ място - парламентът не избра правителство, нито другите 18 органа, които към настоящия момент са с непопълнени членове. Допълнително бяха дестабилизирани НЗОК и Сметната палата. Според мен това не е случайно и това допълнително цели да се създаде усещане за хаос. И на трето място - контролната функция, която по принцип парламентът упражнява върху правителството беше доста използвана, за да може да бъдат привиквани министри и да отговарят за неща, които са настъпили преди встъпването им в длъжност. Всичко друго, което беше извършено беше при конюнктурни мнозинства", посочи доц. Киселова.

По отношение на лидерската среща в края на миналата седмица, политологът Христо Панчугов заяви:

"Единствената заявка, която беше направена е изказването на Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г, който каза, че ще поиска мандат, за да отпадне решението ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в никога да не може да се коалира с БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е. Чисто от политологична гледна точка, и ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, и БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е вече олицетворяват статуквото. Олицетворяват тази част от българското общество, което харесва конкретен елемент от българската политическа система в момента. Очевидно е обаче, че една друга част от българското общество иска промяна. И тук е най-големият провал на политическите формации невъзможността да формулират как изглежда тази политическа промяна, т.е. какво е съдържанието на думата промяна".

Според доц. Киселова може да се направят два извода - първо, че Борисов показа, че няма проблем да се върне в политиката. И на второ място, след като ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в се отнася по този начин с БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е, ясно показва, че противникът е "Продължаваме промянатаКирил Петков и Асен Василев представиха политическия си проект "Продължаваме промяната"", а не БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е. По думите и на двамата експерти, на БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е пък противникът е президента.

Последвайте канала на